Определение № 753 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез Г. Д. - Г., инспектор в ТД – В. на КПКОНПИ, срещу въззивно решение № 33/09.03.2020 г., постановено от Варненски апелативен съд по въззивно гр.д. № 650/2019 г. Поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещните страни Г. Х. С., Б. Б. С. и „Гелиг“ ЕООД, София не отговарят в срока по чл. 287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски апелативен съд, като обезсилил изцяло решението на първостепенния Силистренски окръжен съд, по въззивна жалба на Г. Х. С., към която се е присъединила Б. Б. С., прекратил производството по предявения от КПКОНПИ иск, предявен по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНИП /отм./. Осъдил КПКОНПИ да заплати на Г. Х. С. и Б. Б. С. деловодни разноски. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че с протокол № ТД 04 ВА/УВ-11100 от 31.07.2015 г. директорът на ТД на КОНПИ гр.Варна е образувал проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г. С., въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура Силистра с рег. № 87/2014/11.05.2015 г., постъпило в ТД на КПКОНПИ - Варна с вх. № УВ-1443/29.07.2015 г. за привличане на лицето в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК. В хода на проверката са изготвени и постъпили в КПКОНПИ доклади от директора на ТД на КПКОНПИ - В. от дати 18. 07. 2016 г., 22.08.2016 г., 05. 10. 2016 г., 15. 11. 2016, както и доклад рег. № 4-640/27. 03 .2017 г. от директора на ТД на КПКОНПИ София, с предложение образуваната проверка срещу посоченото лице да бъде прекратена. Впоследствие Комисията е взела решение № 312/19.07.2017 г. за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.) и за внасяне на искане в Окръжен съд Силистра за допускане на обезпечение на бъдещия иск. От правна страна съдът приел, че за периода от образуване на проверката - 31. 07. 2015 г., до решението за образуване на производството - 19. 07. 2017 г., е изтекъл срок, надвишаващ срока на проверката по чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) и постъпилото в съда мотивирано искане от Комисията е преклудирано, като подадено след изтекъл преклузивен срок. Направил заключение за недопустимост на исковото производство, както и на първоинстанционното решение, което обезсилил. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по въпроса за характера на срока по чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като сочи съдебни актове на тричленни състави. Правният въпрос е от значение за постановения по делото резултат, като междувременно е постановено и Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ВКС, ОСГК, с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика по поставения правен въпрос. Въззивното решение е обявено преди това и противоречи на постановеното в тълкувателния акт, което обуславя хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационно обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, съдът