Определение № 92 от 27.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 459/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 136/26.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2100/11г. от Пловдивския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 217/03.05.2011г. по гр.д.№ 1306/10г. и е върнал делото за ново разглеждане на Карловския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Същият е подал частна жалба против определение № 981/22.03.2012г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в първоинстанционното решение не е дадена надлежна правна квалификация на иска, доколкото разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД регламентира три фактически състава, които изисквали излагане на различни фактически обстоятелства и съответно доказването им. Решението е обезсилено и е указано исковата молба да се остави без движение за конкретизиране от ищеца на претендираните суми по фактурите – дали търсената разлика в цената е на основание неспазване на договорите между страните или в рамките на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД и по-конкретно кое от трите предложения поддържа. Касаторът поставя процесуалния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при неправилна, респ. „непълна квалификация” на спора, свързана и с нередовността на исковата молба. Настоящата инстанция намира, че поставеният правен въпрос от значение за делото, като по същият е образувано тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.5, поради което произнасянето по допускането на касационното обжалване следва да се спре на основание чл.292 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд