Определение № 459 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А. срещу решение № ІV 120 от 12.07.2011г по гр.дело № 1746/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.04.2010г,поправено с решение от 31.05.2010г по гр.д.5189/2009г на Бургаски районен съд, допълнително решение №991 от 08.07.2010г и допълнително решение №1308 от 15.09.2010г по същото дело, с които решения, като резултат, упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. са предоставени за упражняване на майката, местоживеенето е определено при нея, при режим на лични контакти с другия родител ,сега касатор и е определена дължимата издръжка. В приложеното към жалбата изложение на първо място се формулира въпрос,свързан с „начина на развитие на настоящето производство „ и значението, което произнасянето на решението в разумен срок(чл. 13 ГПК ) има за правилното решаване на делото в спор по чл. 127 ал.2 от СК.Въпросът е разумен ли е срок за постановяване на решението повече от шест месеца и допустимо ли е съдът да се позове на факти ,настъпили след последното заседание. Защита дава в изложение и безспорния отговор – решението не е постановено в разумен срок, фактът на забавянето му е неприятен при спор, свързан с правата на деца. Изтъква се, че по въпроса да липсва съдебна практика,основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. На следващо място се поставя въпрос за критериите ,свързани с определяне кой родител да упражнява родителските права ,за местожителството на детето, интереса на детето и пр. Изтъква се, основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ППВС №1/1974г. ,тъй като според защитата няма произнасяне по всички критерии, което е задължение на съда. Посочено е, че въззивният съд не се е произнесъл „по критериите - желание на родителите, възможност на трети лица за помощ и социално обкръжение” Защитата има предвид значението на по- доброто материално състояние на бащата,по- високите му доходи и готовността на неговата съпруга да споделя дължимите грижи в дома им,майката на детето не е сключила граждански брак, нейните доходи са значитилно по- ниски. Ответницата по жалбата П. К. Д. ,чрез адв. Н. К. оспорва основанията за допускане на жалбата и доводите на касатора, като абстрактни анализи, без аргументи за основание по чл. 280 ал.1 ГПК. Не става дума за „кретирии” ,а за обстоятелства, които съдът преценява според установеното. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият от поставените въпроси преформулира оплакване, че произнасянето на решение по делото се е забавило повече от шест месеца ,считано от датата на последното проведено заседание, което не е въпрос ,включен в предмета на спора, относим към решаващите съображения на съда и обусловил правната му воля ,не е въпрос и от значение за изхода на делото по смисъла на Тълкувателно решение №1/2009г на ОСГКТК .Няма връзка с делото и преформулираното във въпрос твърдение, че въззивният съд е основал решението си на обстоятелства, настъпили след последното по делото заседание. Тук липсва изискуемата обосновка и конкретност. Следващият въпрос - длъжен ли е съда в производство по чл.127ал.2 СК да се произнесе по всички критерии на чл.59ал.4 от СК, по същество преформулира касационно оплакване, аргументирано със собствената преценка на касатора относно фактите, явяващи се от значение при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения. Върховен касационен съд не приема довода, че ако съдът не е приел за подкрепени с доказателства твърденията на касатора ,който злепоставят майката и ако не е основал избора на по- пригодния родител на материалните възможности на бащата, това означава непроизнасяне по „всички критерии на закона ” и противоречие с указанията на цитираното ППВС №1 от 12.11.1974г.По-високата степен на образование и по-високото обществено положение на бащата, а и на неговата съпруга, е преценено от съда, но не е основание другия родител да се поставя в неравностойно положение,нито е решаващо с оглед интереса на детето. Решаващото съображение на съда е мотивирано от физическите, психически и емоционални потребности на детето с оглед неговата възраст, в съответствие с указанията по ППВС №1 от 12.11.1974г. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски по приложения списък. Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.