Определение № 50392 от 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2064/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез Адвокатско дружество „Ш. и Я.“, представлявано от адв.Н. Ш., касационна жалба на ищцовото дружество „Нова броудкастинг груп“ ЕООД срещу решение № 176 от 01.06.2022г. по възз.т.д. № 549/2021г. на Апелативен съд - Варна.С него е потвърдено решение № 260028/11.06.2021г. по т.д.№ 104/2020г. на ОС - Шумен за отхвърляне на предявените от „Нова броудкастинг груп“ ЕООД против „Т.“ ООД осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1, предл.1, във вр. с чл.99 и чл.86, ал.1 ЗЗД, с предмет цедираното с договор за цесия от 28.02.2020г., сключен между цедент „Ню геймс“ АД и цесионер „Нова броудкастинг груп“ ЕООД, парично вземане в размер на 198 526.54лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законните лихви, начислени върху сумата 198 526.54лв. за периода от 12.03.2020г. до датата на подаване на ИМ - 19.06.2020г., в размер на 5 790.37лв., и са присъдени разноски по делото в тежест на „Нова броудкастинг груп“ ЕООД.

В касационната жалба са релевирани доводи, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Касаторът оспорва изводите на въззивния съд, че процесното вземане е погасено чрез прихващане.В тази връзка преди всичко счита за неправилно приетото, че твърдението му за несъществуване на цедираното в полза на ответника вземане е преклудирано.Счита, че то не е било необходимо да бъде направено изрично, а произтича от направеното в срок оспорване на валидността на договорите за цесия. Според касатора въззивният съд е следвало да обсъди, че по делото не е представен договорът от 21.01.2015г., сключен между „Ню геймс“ АД и „Тим“ ООД, предхождащ двете цесии от 20.02.2020г., от който произтича цедираното в полза на ответника вземане, и, че не е завършен фактическият състав на цесиите.Касаторът поддържа, че мотивите на въззивното решение са неясни, тъй като е налице противоречие между приетото, че не е осъществен фактическият състав на цесиите, който приключва с уведомяването на длъжника, и извода, че е налице валидно изявление за прихващане. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.При направено в срок оспорване на договор за прехвърляне на вземане, следва ли оспорващият да конкретизира изрично, че оспорва и твърдяното вземане, инкорпорирано в договора? По него касаторът се позовава на решение № 89/ 30.09.2020г. по гр.д.№ 3827/2019г., IV г.о., и определение № 672/31.07.2015г. по т.д.№ 1532/2014г., I т.о.

2. Какви реквизити/бележки следва да притежава документ, въз основа на който се твърди, че е отправено изявление за прихващане? По него касаторът се позовава на решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013г., определение № 57/24.02.2016г. по т.д.№ 1661/2015г., II т.о., и определение № 312/0.06.2021г. по т.д.№ 1783/2020г., II т.о.

3.Ако се приеме, че има валидно изявление за прихващане, въз основа на какво основание произтича то, след като не е налице валиден договор за прехвърляне на вземане?

4.Ако до приключването на хода на съдебното дирене не е представен предхождащ договор за вземане, въз основа на който цедентът прехвърля вземането си на цесионера, как следва да се установи, че е налице изискуемо и ликвидно вземане към длъжника?

По въпроси № 3 и № 4 касаторът се позовава на определение № 60362/11.06.2021г. по т.д.№ 63/2021г., I т.о., решение № 150/26.03.2009г. по гр.д.№ 147/2008г. и определение № 377/13.07.2018г. по т.д.№ 686/2018г., I т.о.

Въведено е и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.

В подадения чрез адв.И. Т. писмен отговор ответникът по касация „Т.“ ООД оспорва наличието на въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел установено от фактическа страна, че в полза на трето неучастващо по делото дружество „Ню геймс“ АД по отношение на ответното дружество „Т.“ ООД е възникнало парично вземане в размер на 198 526.14лв., произтичащо от сключения между тях договор за разпространение на лотарийни билети от 24.02.2014г.Установил е, че „Ню геймс“ АД е прехвърлило това вземане на ищцовото дружество„Нова броудкастинг груп“ ЕООД с договор за цесия от 28.02.2020г., като цесията е породила действие по отношение на ответника на 05.03.2020г., когато е получил съобщението за нея от цедента„Ню геймс“ АД.

За да отхвърли иска за цедираното с договора за цесия от 28.02.2020г. вземане на ищцовото дружество, въззивният съд е приел, че преди да получи съобщението за цесията на 05.03.2020г., ответникът изцяло е погасил задължението си към цедента „Ню геймс“ АД, чрез прихващане.

В тази връзка въззивният съд е приел за установено, че с два договора за цесия от 22.02.2020г., с достоверна дата от 27.02.2020г., сключени с цедент „Тим“ ООД, [населено място], ответникът е придобил парични вземания в общ размер 199 004.64лв. по отношение на „Ню геймс“АД. Предвид недоказването на съобщаването на цесиите от цедента/„Тим“ ООД/ на длъжника /„Ню геймс“ АД/, решаващият състав е приел, че те не са породили действие по отношение на длъжника„Ню геймс“АД, но са породили действие между договарящите страни, ответникът е придобил цедираните вземания на 27.02.2020г. и е могъл валидно да прави изявление за прихващане с негови насрещни задължения, каквото извънсъдебно изявление за прихващане е обективирано в изпратеното от ответника до „Ню геймс“ АД уведомително писмо /л.64 от първоинст. дело/, получено от „Ню геймс“ АД на 28.02.2020г./л.65/.

За извършеното с допълнителната искова молба/ДИМ оспорване въззивният съд е приел, че касае само валидността на договорите за цесия от 22.02.2020г., получаването от изявлението за прихващане от „Ню геймс“ АД и наличието на предпоставките по чл.103 ЗЗД.Решаващият състав е счел, че ищецът е въвел твърдение за несъществуване на цедираното в полза на ответника вземане по-късно в процеса, поради което, като преклудирано, то не е обсъждано по същество.За да приеме, че оспорването от ищеца на валидността на цесионния договор е недопустимо, въззивната инстанция се е позовала на приетото в решение № 60256/07.03.2022г. по гр.д.№ 3590/20г., IV г.о., че длъжникът няма правен интерес да се позовава на нищожността на договора за цесия, тъй като единствената промяна, която засяга неговата правна сфера, е смяната на кредитора, но законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци, като длъжникът е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия само в хипотезите, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или е допустимо при изрично установени условия които не са спазени.

В обжалваното решение са изведени решаващи изводи, че към момента, в който е отправил извънсъдебно изявление за прихващане, обективирано в уведомителното писмо до „Ню геймс“ АД, ответникът е имал качеството на кредитор на цедираното му от „Тим“ ООД парично вземане по отношение на „Ню геймс“ АД в размер на 199 004.64лв., налице са били визираните в чл.103, ал.1 ЗЗД предпоставки за извършване на прихващането и с получаване на уведомителното писмо от „Ню геймс“ АД на 28.02.2020г., двете насрещни задължения са се погасили до размера на по-малкото от тях, на осн. чл.104, ал.2 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Не е налице приложното поле на въведеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.290, ал.2 ГП.Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Въведените в случая от касатора доводи не могат да обосноват нито една от проявните форми на очевидна неправилност, изведена от посочените по-горе критерии, а съставляват основания за касационно обжалване, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Настоящият състав не констатира такива пороци пряко и обективно от мотивите на обжалвания акт.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по всички поставени от касатора въпроси произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпрос № 1 е относим към изводите на въззивния съд, че касаторът не е въвел в срок твърдение за несъществуване на цедираното в полза на ответника вземане.Значимостта на този въпрос за изхода на конкретното дело следва да се отрече, тъй като той не предполага тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма, а изисква проверка на изложените от ищцовото дружество твърдения и правилността на извършените от въззивния съд изводи. Както е изяснено в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по селекция на касационните жалби и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване.

Въпрос № 2 също не е значим за изхода по конкретното дело по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторът не е оспорвал и не оспорва, че ответникът е отправил до „Ню геймс“ АД извънсъдебно изявление за прихващане, а и въззивният съд не е обсъждал, съответно не е формирал воля, относно съдържанието/реквизитите на уведомителното писмо, в което е приел, че е обективирано извънсъдебното изявление на ответника за прихващане.

Въпроси № 3 и № 4 са относими към релевираните и във въззивната жалба доводи, че е незавършен фактическият състав на цесиите на вземането в полза на ответното дружество, предвид непредставянето по делото на материално-правния договор, от който произтича цедираното в полза на ответното дружество парично вземане. Въпросите не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са правни, а са фактически, тъй като са свързани изцяло с правилността на изводите на въззивния съд, която, както се посочи, е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

С оглед на този изход, на касатора не се дължат разноски, а на ответника се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 7200лв. с вкл. ДДС.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: