Определение № 114 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2791/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № І-146 от 24.06.2020 г. по в.гр.д. № 774/2020 г. на Окръжен съд - Бургас е потвърдено решение № 3774 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 6223/2019 г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлен предявеният от Г. Б. М. против Р. У. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне незаконно изградения в коридора на избения етаж в триетажната жилищна сграда с идентификатор ....., разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с административен адрес [населено място], [улица], преграден монолитен тухлен зид в линията на разделителния зид между собствените на страните складови помещения, както и да й осигури свободен достъп и преход през източната част от коридора в избения етаж с излаз към входа откъм двора на жилищната сграда от югоизток, като възстанови източната част на коридора в избения етаж, както й да й предаде ключ и свободен достъп за ползване на вратата на избения етаж откъм югоизточната част на сградата към двора. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Г. Б. М. чрез нейния процесуален представител адв. К.. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради неучастието на всички етажни собственици като необходими задължителни другари. На следващо място поддържа, че е налице непълнота на решението, която налага неговата отмяна, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по всички обективно съединени искове по чл. 109 ЗС. Релевирани са и оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените, изразили се в необсъждане на всички относими към спора доказателства и всички наведени от страните доводи. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При условията на евентуалност жалбоподателката се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните обусляващи изхода на делото въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, каито да анализира в мотивите на решението. 2. При обективно съединяване на искове неразглеждането на всички предявени искове представлява ли непълнота на решението и какви са правомощията на въззивната инстанция в този случай. Ответникът по касация Р. У. Д. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство е предявила против Р. У. Д. иск с правно основание чл. 109, ал.1 ЗС, по който е формулирала искане ответникът да бъде осъден да премахне незаконно изграден в коридора на сградата в режим на етажна собственост преграден монолитен зид в линията на разделителния зид между избеното помещение, което е нейна собственост, и това, собственост на ответника; да й осигури свободен достъп и преход през източната част на коридора с излаз към входа от двора; да възстанови източната част на коридора; да й предаде ключ и свободен достъп за ползване на вратата за избения етаж откъм двора. Твърдяла е, че така изграденият зид препятства достъпа й през вътрешния коридор в избения етаж до дворното място, в което се намира едноетажната жилищна сграда, нейна собственост, и обратно - достъпа й през двора до собственото й складово помещение в триетажната жилищна сграда, в която ищцата също притежава в самостоятелен обект – жилище на първия/ партерния/ етаж. Ответникът е противопоставил възражение, че не е извършвал структурни и конструктивни промени в избения етаж. На основание договор за покупко - продажба е придобил самостоятелен обект – жилище в триетажната сграда, ведно с избено помещение от 20 кв.м, разположено в югоизточната част на избения етаж, в състоянието, в което това помещение е било при продажбата. По делото е установено и не е било спорно между страните, че сградата с идентификатор ..... представлява многофамилна жилищна сграда, в която има три самостоятелни обекта - жилища. В сградата има сутеренен етаж, в който са обособени три самостоятелни избени помещения, покрай които преминава общ коридор. По архитектурен проект коридорът има два входа – от югоизточната страна на сградата, откъм двора, и от стълбищната клетка в северозападната страна, откъм улицата. С договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № ....., т. ....., дело № ...../2013 г. на нотариус с рег. № 464 в регистъра на НК, ответникът Р. У. Д. закупил от С. Н. И. и А. Н. М., самостоятелен обект в триетажната сграда, представляващ жилище на третия етаж, ведно с избено помещение с площ от 20 кв.м. Продавачите черпят права върху тези обекти от Н. С. И., който през 1959 г. закупил от майката на ищцата - В. П. С., тавански полумасивен етаж, застроен върху 68 кв.м, състоящ се от две стаи, салон/ хол/, кухня - трапезария и сервизни помещения в този етаж, заедно с „югоизточното избено помещение с мийка”. Това помещение се идентифицира с югоизточното мазе в сградата, граничещо с двора. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че по линията на зида, отделящ избеното помещение на ответника от това на ищцата, в коридора има изграден тухлен зид, който препятства преминаването от единия вход на коридора до другия. С изграждането на зида е възпрепятстван достъпът на ищцата от двора до собственото й избено помещение, и достъпът на ответника от стълбищната клетка на жилищната сграда до собственото му избено помещение. По този начин единственият достъп до югоизточното мазе е през входа откъм двора, а до другите две мазета - през входа откъм [улица]. С изграждането на зида на посоченото място се обособява допълнително помещение с площ 4.58 кв.м, достъпно само от вратата в югоизточната част. Входните врати и на двата входа са заключени, като ищцата има достъп и ключ от входа откъм улицата, а ответникът – от входа откъм двора. Достъпът от улицата до двора и изградената в него едноетажна жилищна сграда се осъществява и през самостоятелен вход покрай триетажната жилищна сграда. С гласни доказателства по делото е установено, че на мястото на зида към 1998-1999 г. е имало дъсчена преградна стена, която към 2000 г. била заменена с тухлена. В този смисъл са показанията на ангажираните от ищцата свидетели Т. и Г.. Според посочените от ответника свидетели С. И. и А. М., коридорът е бил преграден по искане на майката на ищцата - В. К., за да не минават родителите им покрай техните изби. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че стената в коридора е изградена по съгласие на праводателите на страните да бъдат обособени отделни входове за ползване на избените им помещения и да нямат достъп от един и същи вход, а техните правоприемници са приели така създаденото фактическо състояние. Като аргумент в подкрепа на извода, че ищцата се е съгласила с това фактическо състояние съдът е посочил обстоятелството, че преградната стена е била измазана откъм страната, достъп до която има само ищцата- обстоятелството, установено от вещото лице при из-вършения от него оглед. Местоположението на преградната стена не е било променяно след като ищцата е придобила правото на собственост от своите родители. На следващо място е посочил, че преграждането на коридора не засяга правото на собственост на ищцата, тъй като тя има достъп до избеното си помещение от северозападния вход, за който само тя има ключ. В обобщение е направен извод, че изграждането на процесния зид в коридора на сутеренния етаж не представлява противоправно действие, което създава пречки за ищцата да ползва собственото си избено помещение. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Във връзка с това искане жалбоподателката се позовава на решение № 184 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 7419/2013 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че по иск с правно основание чл. 109, ал.1 ЗС за осигуряване на достъп до общи части в сграда - етажна собственост, за които е въведено възражение, че са общи само на лицата, чиито помещения обслужват/ чл. 38, ал.2 ЗС/, етажните собственици са задължителни другари, тъй като предметът на спора е тъждествен за тях и това налага да бъде разрешен еднакво. Това становище има предвид случаите, когато искът по чл. 109, ал.1 ЗС е предявен против етажната собственост. Прието е, че в производството по този иск управителят/ управителният съвет/ не разполага с правомощието по чл. 23, ал.4 ЗУЕС да представлява етажните собственици, доколкото спорът не касае извършване на действия на обикновено управление. Поради това искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици, тъй като предметът на спора /съпритежание на обща част/ е тъждествен за тях и това налага еднаквото му разрешаване. Настоящият случай не е такъв. Искът по чл. 109, ал.1 ЗС е предявен против етажен собственик, за който в исковата молба са наведени твърдения, че с действията си пречи на ищцата да ползва коридора като обща част и да упражнява правото си на собственост. Няма колебание в съдебната практика, че пасивно легитимиран ответник по иска по чл. 109, ал.1 ЗС е лицето, което е извършило неоснователното действие или поддържа създаденото в резултат на това действие фактическо състояние, което пречи на упражняването или смущава правото на собственост на ищеца. Според разясненията, дадени с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика, предмет на негаторния иск не е нито правото на собственост върху имота на ищеца, нито правото на собственост на имота на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават извън предмета на делото - по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения, и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Етажните собственици имат качеството на задължителни необходими другари на страната на ответника само в хипотезата, когато се иска премахване по реда на чл. 109, ал.1 ЗС на сграда в режим на етажна собственост, тъй като в тези случаи постановеното решение, с което този иск се уважава, ще рефлектира неблагоприятно и върху тяхната правна сфера. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, които да анализира в мотивите на решението. Посоченият въпрос е от значение за изхода на делото, но не се установява да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и сочените от жалбоподателката ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, в които е прието, че задължение на въззивният съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като прецени всички относими доказателства и доводи на страните, а направените от него фактически и правни изводи по спора да намерят отражение в мотивите. Не кореспондира със съдържанието на мотивите на обжалвания съдебен акт твърдението на жалбоподателката, че в случая въззивният съд не е обсъдил наведено с въззивната жалба оплакване, че с изграждането на процесния зид в коридора ответникът е отнел и приобщил към собственото си избено помещение 4.60 кв.м от тази обща част, както и че с това преграждане той възпрепятства жалбоподателката и съпругът й да ползват тази обща част. Тези оплаквания са обсъдени от въззивния съд, но той е приел, че за уважаване на предявения негаторен иск е необходимо да бъдат установени кумулативно следните предпоставки: че ищецът е собственик на имота, че ответникът е осъществил соченото в исковата молба неоснователно действие и че това нарушение пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Във връзка с доказването на всяка от тези предпоставки въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства и е изложил подробни мотиви какви фактически изводи прави от тях. Приел е, че в случая преграждането е извършено със съгласието на праводателите на страните - етажни собственици към момента, когато е била поставена преградната стена, както и че с действията си ищцата се е съгласила с така създаденото фактическо състояние. Посочил е, че законът допуска етажните собственици да уговорят частите от сградата, които обслужват само някои обекти да бъдат общи само на лицата, чиито обекти обслужват, като не е необходимо това съгласие да бъде дадено в някаква специална форма. На следващо място е посочил, че извършеното преграждане не препятства възможността ищцата да ползва собственото си избено помещение в триетажната сграда, както и да упражнява правото си на собственост върху дворното място и построената в него едноетажна сграда, тъй като достъпът до избеното й помещение е осигурен през северозападния вход на коридора откъм стълбищната клетка, от който само тя има ключ, а за ползване на другата жилищна сграда не е необходимо да се преминава през коридора в сутеренния етаж, тъй като тя има самостоятелен достъп откъм улицата. Съдът не е бил сезиран с установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК или ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за частта от коридора, която се ползва само от ответника, поради което и не се е произнасял по въпроса дали същият е придобил правото на собственост върху тази част. Изложените от въззивния съд съображения, с които е обосновал отхвърлянето на негаторния иск, кореспондират с разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според които за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените / чл. 50 ЗС /. Ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, не е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по въпроса дали при обективно съединяване на искове неразглеждането на всички предявени искове представлява непълнота на решението и какви са правомощията на въззивната инстанция в този случай. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, нито е от значение за точното прилагане на закона. Ако са били предявени при условията на обективно съединяване няколко иска, и първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по някой от тях, е налице непълнота на съдебния акт, която ще подлежи на поправяне по реда на чл. 250 ГПК, а не по пътя на обжалването. В тази насока съдебната практика е трайна и безпротиворечива. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът