Определение № 4451 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2026 г.

Производството е чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Н. И.,чрез пълномощник адв. Р. С. против определение № 1710 от 01.04.2026 г. по касационно дело № 10/2026 г. на Върховния касационен съд, III г.о.,с което касационната жалба на З. Н. И. в една част се оставя без разглеждане и производството по нея е прекратено В останалата част съставът на ВКС III г.о не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл. 288, във вр. чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдебният състав е констатирал,че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска ,основан на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу А. С. К., чрез неговия баща и законен представител С. М. К., и Н. А. Д. за прогласяване нищожността на сделката за покупко- продажба на недвижим имот- ПИ с кадастрален № ................., представляващо дворно място от 403 кв.м в [населено място], предмет на договора по нотариален акт № 28/30.04.2015г на нотариус С. И., рег. № 314 на НК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1-во ГПК., за този вид искове минималният праг за достъп до касационен контрол е цена на претенцията над 5 000 лв.Установено е,че посочената от ищеца и стабилизирана в първата инстанция цена на претенцията е 2 901,60 лв. (данъчната оценка на процесното дворно място – л.17 и л.81 от делото на РС),в какъвто размер е и цената, установена в първоинстанционното производство ,определена при този иск по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК въз основа на безспорно удостоверяване.С оглед гореизложеното в обжалваното определение е изтъкнато ,че искът за прогласяване нищожността на сделката, предмет на договора за продажба по нотариален акт № 28/30.04.2015 г. е с цена под минимално определения от законодателя размер по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1-во ГПК, поради което касационната жалба в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.В останалата част, имаща за предмет решението по предявен срещу ответниците С. К. и Н. Д. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност на договор за продажба по нотариален акт № ...../.............г. / който договор има за свой самостоятелен предмет продажбата на двуетажната жилищна сграда в имота и неговата цена е над прага по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1-во ГПК/ ,съдебният състав на ВКС е определил жалбата за процесуално допустима.Постановено е,че липсват предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този иск. В частната жалба се оспорват изводите на съда относно цената на исковете.Твърди се противоречие в мотивите на акта.Според защитата, цената на иска следвало да се определи от пазарната цена на имота, която по данни от заключение на вещо лице е в размер на 122 850 лв. Касаторите считат същата за възприета и в мотивите на обжалваното определение ,тъй като е посочена и обсъждана в същите. По делото е постъпил писмен отговор от Н. А. Д., чрез процесуалния й представител адв. П. Д., в който се поддържа становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение правилно. По указание на съда ищецът е представил удостоверенията за данъчни оценки,цената е посочена, установена и стабилизирана. Постъпил е писмен отговор и от А. С. К., чрез неговия баща и законен представител С. М. К. Изтъква се неоснователност на частната жалба и законосъобразност на обжалваното определение.Предмет на оценяемите искове са две отделни сделки ,сключени от ищеца с различни лица. Ищецът се опитва да сборува оценката на имотите по отделните сделки ,за да преодолее законовият праг при касационно обжалване, което не следва да се допуска. При преценка на изложеното и данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 1 ГПК. В обжалваното определение е прието,че касационната жалба на З. Н. И. е недопустима в частта,с която се обжалва въззивното решение по иска, предявен и разгледан на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу А. С. К., чрез неговия баща и законен представител С. М. К., и Н. А. Д.. Съобразено е ,че не е подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.за граждански дела.Изключение е предвидено за решенията, постановени по искове за собственост и други вещни права, както и за съединените с тях искове с обуславящо значение.Исковете,предмет на разглеждане по настоящето дело не са предявени за защита на вещни права, нито са в посоченото при изключението обективно съединение. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в закона.Разпоредбите са императивни. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цената на иска за прогласяване на нищожността на договор, който има за предмет вещни права върху имот, се определя от данъчната оценка на имота. Пазарната оценка е релевантна когато не е налице данъчна оценка,какъвто не е процесния случай. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за противоречие в мотивите на обжалваното определение Заключенията за пазарната оценка на имота части от който е бил предмет на отделните договори /оспорвани от ищеца като нищожни с отделни искове/ са обсъдени в мотивите на определение № 1710 от 01.04.2026 г. по к.д. № 10/2026 г. на Върховния касационен съд като приета по делото фактическа установеност,изложена в мотивите на съда при формиране на преценка от касационната инстанция по реда на чл. 288 във вр. чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК относно наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване В една част касационното обжалване на въззивното решение е прието за процесуално допустимо, предвид цената на другия обективно съединен иск ,разгледан с произнесеното решение. Пазарна оценка не е изтъквана и съобразявана от съдебния състав на ВКС при оставяне на касационната жалба без разглеждане частично, съгласно чл. 280,ал.3 т.1 ГПК. В тази обжалвана понастоящем част, изводът за процесуална недопустимост е правилен и съобразен със закона ,поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.