Определение № 50704 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Касационната жалба е подадена от Прокуратура на РБ срещу въззивно решение № 260037/22г. на СГС, ІV-А въззивен състав, в частта, с която, на основание чл. 2б ЗОДОВ Прокуратура на РБ е осъдена да плати на ищеца 14184,67лв., имуществени вреди, причинени от увреждане на принудително иззет лек автомобил, заедно със законната лихва от 06.03.18г. до окончателното плащане. В изложението към жалбата касаторът иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния формулиран въпрос- „Каква е правната квалификация на иска за вреди от неправилно съхранение на веществено доказателство?“. Настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Първо, въззивният съд е приел от фактическа страна, че от ищеца е бил иззет лек автомобил „Порше Кайен“, и автомобилът е приобщен като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство № 222/2012 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 29834/2012 г. по описа на СРП. То е било образувано на 21.09.2012 г. срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 01.05.2008 г. до 28.06.2012 г. в нарушение на установения за това ред е подправил идентификационен номер W. на лек автомобил „Порше Кайен“, черен на цвят, с италиански рег. №– престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. СГС е приел, че ищецът е придобил правото на собственост с договор за покупко-продажба на МПС от 29.12.2011 г. с нотариална заверка на подписите за сумата от 5000 лева. Приел е, чрез заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че по автомобила са установени липси: липсвал борд-компютърът, увредени били предни и задни чистачки, а фаровете на автомобила са били матирани. Разходите за ремонт, съгласно заключението на експерта, възлизат на 14 184,67 лева. Въззивният съд е заключил, че Прокуратурата на РБ дължи обезщетение за причинените имуществени вреди на основание чл. 2б ЗОДОВ. Второ, налице е практика на ВКС (решение № 23/ 08.04.20г. на ВКС по гр.д. 1944/19г. на ІІІ ГО), според която правната квалификация на иска, при същите фактически твърдения и петитум, е чл. 49 ЗЗД. Изпълнени са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по формулирания в изложението въпрос въззивният съд е тълкувал нормата на чл. 49 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО