Определение № 2821 от 09.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1813/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №403/10.07.25г. по в.ч.т.д.№309/25г. Варненски апелативен съд е потвърдил определение №1359/14.03.25г. по гр.д.№1536/24г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото. Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от ищеца Н. П. Н., в която се навеждат оплаквания за неговата необоснованост и неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Частният касатор моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. В представеното писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор обосновава искането си за допускане на обжалваното определение с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, които счита за осъществени с разрешени от апелативния съд въпроси: 1. Счита ли се ,че член на ловна дружинка – част от сдружение в обществена полза е изчерпал реда за обжалване на решенията на УС, комуто по устав са делегирани права на ОСС,ако в устава му изрично е вписано, че решението на УС е окончателно и подлежи на обжалване пред ВОС и може ли в този случай да се тълкува разширително чл.25 ал.4 вр. ал.2 от ЗЮЛНЦ? /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 2. Налице ли е правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на решение на УС на ЮЛНЦ в обществена полза и необходимо ли е да е изчерпан предвидения по ЗЮЛНЦ инстанционен контрол, ако в устава изрично е разписано,че решението на УС е окончателно и подлежи на обжалване само пред окръжния съд и допустимо ли е произнасяне само по искането за нищожност дори ако се приеме,че обжалване на решението на УС е процесуално недопустимо? /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР №1/27.04.2022г. по тълк.д.№1/20г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ и 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните и какви са правилата, които следва да спази при формирането на вътрешното си убеждение? /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решения по гр.д.№955/10г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№1411/09г. на ІІІ г.о. на ВКС и гр.д.№1110/11г. на ІV г.о. на ВКС/. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна,което я прави допустима. При произнасянето си настоящият състав съобрази следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което производството по предявената от Н. искова молба е прекратено, с обжалвания по реда на частното касационно производство въззивен съдебен акт, съставът на Варненски апелативен съд е приел,че с предявените от него искове ищецът търси защита на своя индивидуален интерес като член на сдружение с нестопанска цел, накърнен с взето от управителен орган /УС/ на сдружението решение за изключване. Позовавайки се на твърденията на самия ищец и анализирайки клаузите на устава на ответното ловно-рибарско сдружение, съдът е посочил, че, наред с общите събрания на дружинките, които са основни организационни звена, обединяващи членовете на териториален или клубен принцип, Управителният съвет на сдружението също има компетентност да налага наказания на членовете, вкл. и най-тежкото от тях „изключване“; че уставът урежда и двустепенен вътрешен контрол, като право да разглеждат жалби срещу наказания на членове, наложени им от наказващи органи /каквито са Общите събрания на ловните дружинки и Управителния съвет на сдружението/ имат горестоящите на тях органи – Управителният съвет на сдружението – за решенията на събранията на дружинките и Общото събрание на сдружението за решенията на УС. Тъй като ищецът е навел твърдение, че актът, с който е бил изключен от дружинката, в която членува, е издаден от УС, но не по реда на контрола върху нейно решение, а поради самостоятелно извършена от този управителен орган преценка за налагане на наказание, предложено на УС от ръководството на тази дружинка, съдът е намерил,че липсва интерес за сезиране на съда с искане за контрол върху посоченото решение на управителен орган на сдружението. Съобразявайки трайно приеманото в съдебната практика, че приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията по чл. 19 ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението, като от нея зависи пътя, по който членовете на сдружението могат да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение, съдът е посочил,че в конкретния случай уставът предвижда, че само ако решението е взето с квалифицирано мнозинство от общото събрание на дружинката, то може да се обжалва пред УС, чието решение само тогава би било приравнено на такова на върховния орган на сдружението като окончателно и подлежащо на оспорване само пред съда. Позовавайки се на посоченото в този смисъл в чл.22 от устава на сдружението, съдът е приел,че двустепенният контрол, предвиден за решенията за налагане на наказания от УС /а не от ОС на дружинката/ в случая не е бил изчерпан, тъй като посоченото от ищеца решение на делегирания УС не е било оспорено пред ОС на сдружението. Поради това е отказал да съобрази като относими към конкретните факти доводите на жалбоподателя за игнориране на задължителните за члена на сдружението разпоредби на устава, а е извел,че при наличие на първо произнасяне на принципно овластения с компетентност за изключване на член УС, въпросът за законосъобразността на взетото от него решение е следвало да се постави от заинтересованото лице пред по-горестоящия орган на сдружението - общото му събрание и едва неговото решение би могло да бъде оспорено с иск пред съда. Доколкото в случая ищецът е признал изрично, че не е сезирал този орган с жалба срещу решението на УС и съответно липсва такова произнасяне, съдът е посочил, че съдебен контрол върху непроизнесени решения не е възможен. Изцяло неотносими към конкретния спор, според въззивния състав, са доводите относно евентуално предявеното като пояснение на исковата молба искане за установяване на нищожност на решението на УС, като взето от ненадлежен орган и в противоречие с добрите нрави, обосновано с твърдения,че уставът препятства възможността изключен член да обжалва решение на ОСС пред съда,с оглед делегацията на правото на изключване на УС. Аргументирал се е с мотивите, че задълженията на съдилищата за служебен контрол за валидност на актове, от които произтичат заявени за защита права се отнасят само до правопораждащи договорни основания и правилата за недействителност на договорите, вкл. при едностранните сделки, не намират приложение при многостранните сделки, каквито са решенията, израз на формирана чрез органите им воля на юридическите лица, съгласно задължителните разяснения, дадени с ТРОСГК №1/2002 на ВКС; че, сами по себе си, нарушенията на закона и устава, допуснати при вземането на тези решения, не могат да обосноват хипотеза на нищожност по чл. 26 ЗЗД, тъй като се уреждат от ЗЮЛНЦ като основания за пораждане на право на конститутивен иск за отмяна на решението, а твърдението, че решението е взето в противоречие с добрите нрави, не е обвързано с доводи за наличие на относими към справедливостта като морална категория обстоятелства по самото решение. Поради това съдът е приел,че при търсена защита от член на юридическо лице с нестопанска цел срещу решение на негов орган указанията за приложимост на служебния контрол от съда по чл. 7 ГПК, дадени с ТРОСГТК 1/2020г на ВКС не могат да се приложат, доколкото самият ищец, обосновавайки изначално интереса си от съдебна защита, се позовава на решението,а не на сделка между него и юридическото лице,. В заключение, въззивният съд е намерил, че както по основния иск за отмяна на решението на УС на сдружението с нестопанска цел, така и по евентуалния установителен иск за нищожност на това решение, липсва интерес от съдебна защита на ищеца поради недовършен ред за извънсъдебен контрол върху него и поради предвидената в устава /с оглед конкретния случай/ обжалваемост пред съда само на окончателното произнасяне на върховния орган на сдружението по наложеното с решението на УС наказание, каквото в случая няма. Споделяйки като правилен крайния извод на първоинстанционния съд, съставът на апелативния съд е потвърдил определението му за прекратяване на производството. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Поставените в изложението въпроси, не осъществяват общата предпоставка за допустимост, предвидена като основно законово изискване за селектиране на частната касационна жалба, съгласно чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в посочената задължителна практика на ВКС, въпросите, обосноваващи преценката на касационната инстанция в първата фаза от касационното производство, следва да са свързани с дадени от въззивния съд разрешения, които непосредствено да са го мотивирали да постанови крайния резултат. При това въпросите следва да са от характер на такива по приложението на закона, а не по правилността на съдебния акт. В случая решаващи за извода за недопустимост на образуваното по исковата молба на Н. производство мотиви са тези,че ищецът няма правен интерес от предявяването й, тъй като не е изчерпан предвиденият в устава на ответното сдружение извънсъдебен ред на защита срещу незаконосъобразно решение на негов орган – УС – чрез обжалването му пред ОСС, чието решение именно е окончателно и може да бъде оспорено по съдебен ред /по отношение на иска за отмяна на решението на УС/ и, че по начало решенията на органите на ЮЛНЦ не могат да бъдат атакувани пред съда като нищожни сделки по реда на чл.26 ЗЗД, доколкото същите представляват многостранни договори и ЗЮЛНЦ предвижда възможност единствено за отмяната им поради противоречие с устава и закона /по иска за нищожност на решението на УС/. Първият и вторият /в първата му част/ от въпросите не кореспондират с мотивите на въззивния съд, обусловили крайния постановен от него резултат, а изразяват поддържаната от частния касатор теза за окончателност на решението на УС /т.е. за необжалваемост пред ОСС/, каквато съдът е приел,че не е налице в настоящия случай, доколкото решението е взето не от УС като горестоящ на ОС на дружинката орган, а като самостоятелно решение, подлежащо на оспорване пред ОС на сдружението. Поради това тези въпроси не могат да бъдат квалифицирани като обуславящи, респ. като обосноваващи общото основание за достъп до касационен контрол. Втората част от втория въпрос „Допустимо ли е произнасяне само по искането за прогласяване на нищожност на решение на УС на ЮЛНЦ“ представлява по същността си въпрос дали правилно въззивният съд е приел,че искът за нищожност на решението на УС е недопустим, по който касационната инстанция би могла да се произнесе при преценката си по същество, но не и да обоснове наличие на общата предпоставка, предпоставяща положителен за частния касатор изход от първата фаза на касационното производство. Третият от въпросите, доколкото е от процесуално-правен характер принципно изпълнява изискването на чл.280 ал.1 ГПК, но същият не е разрешен в обжалваното определение в отклонение от практиката на ВКС. При преценката си по допустимостта на иска съдът обсъжда само твърденията и доказателствата, имащи отношение към нея и няма задължение да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страната, които касаят съществото на спора. В случая настоящият състав намира,че съдът е съобразил както твърденията на ищеца, наведени в исковата молба и в уточнителните такива, така и клаузите на устава на сдружението, касаещи надлежното упражняване правото му на защита и е постановил определението си, обосновавайки се в достатъчна за извършването на проверката за допустимост степен. При тези обстоятелства, налагащи извод за липса на обосновани от частния касатор предпоставки за достъп, следва да бъде постановен отказ за допускане на атакуваното определение до проверка по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение