Определение № 271 от 02.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по подадена от Р. Г. Д. касационна жалба срещу решение № 3937 от 13.05.2016 г. по гр.д.№ 2864 от 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II В въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 02.05.2006 г. по гр.д.№ 7227 от 2005 г. на Софийския районен съд, 39 състав за уважаване на предявения от Р. К. Ц. срещу Р. Г. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в [населено място], район „С.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] с площ от 76,62 лв., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с 5,29 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия констатира, че в касационната жалба като основание за недопустимост и неправилност на обжалваното решение се сочи обстоятелството, че съдът не се е произнесъл в решението си по чл.108 ЗС с отделен установителен диспозитив за правото на собственост на ищеца. Последното съгласно приетото в мотивите към т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 1 от 2014 г. на ОСГК на ВКС представлява не неправилност на решението, а очевидна фактическа грешка в това решение, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК. Поради изложеното съставът на ВКС, ГК счита, че преди произнасянето по реда на чл.288 ГПК делото следва да бъде върнато на постановилия първоинстанционното решение състав на Софийския районен съд за поправяне на тази очевидна фактическа грешка в решението му. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.