Определение № 1142 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 717/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ВАТИЯ ХОЛДИНГ АД, чрез процесуален пълномощник – ю.к. К., срещу решение № 756 от 29.11.2022 г. по в. т. д. № 546/2022 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260246/07.04.2022 г. по т. д. № 193/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, с което е отказано утвърждаване на плана за оздравяване на длъжника „Ватия трейдинг“ ЕООД, предложен от „Ватия холдинг“ АД – едноличен собственик на капитала на дружеството - длъжник, приложен със съответните уточнения към молба с вх. № 368401/08.12.2021 г. и приет на събранието на кредиторите, проведено на 25.01.2022 г. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и допуснати противоречия с материалния закон и процесуалния закон. Сочи нарушения на разпоредбите на чл. 707, ал. 4 ТЗ, чл. 632, ал. 5 ТЗ, чл. 700, ал. 1, т. 1 и т. 4 ТЗ, чл. 607, ал. 1 ТЗ и др., които обосновава подробно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което планът за оздравяване на ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД да бъде утвърден. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета му и обусловили правните изводи на съда: 1/ След като с решението за утвърждаване на плана за оздравявяане съдът не се произнася по правен спор и не може да измени плана и след като с решенията по исковите производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ съдът се произнася и решава правни спорове, може ли да се приеме, че спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ има еднакво действие както по отношение на плана за оздравяване, който е част от производството по несъстоятелност, така и по отношение на отделните искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ?; 2/ Спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ явява ли се пречка за изпълнението на плана за оздравяване, приет по реда на чл. 703 ТЗ?; 3/ Когато в плана за оздравяване е предвидена възможност за учредяване на особени залози върху вземания на длъжника по договори, сключени с негови съконтрахенти и е конкретизиран редът за учредяването им и този план е приет от Събранието на кредиторите, може ли да се приложи по-разширено тълкуване на понятието „гаранции“ с оглед спецификата на конкретния план?; 4/ Когато в плана за оздравяване е предвидено удовлетворяване чрез плащане и на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и неплатени на падежа, които са предявени, включени в допълнителните списъци по чл. 688, ал. 1 и ал. 3 ТЗ и приети по смисъла на чл. 693 ТЗ и в класа на кредиторите с необезпечени вземания по чл. 703 ал. 2, т. 4 ТЗ всички кредитори получават удовлетворение при равни условия и никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане, може ли да се приеме, че е налице „предвиденото друго“ по смисъла на чл. 707, ал. 4 ТЗ, който гласи, че „Ако в утвърдения план за оздравяване по чл. 705 не е предвидено друго, с решението си по ал. 1 съдът осъжда длъжника да плати вземанията на кредиторите по чл. 688, ал. 3, включени в допълнителния списък?; 5/ Допустимо ли е извършването на правни действия от участниците в производството по несъстоятелност, вкл. действия по плана за оздравяване, в периода, когато производството е трябвало да бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ поради невнасяне на разноски за неговото продължаване и указаният от съда срок за внасяне е изтекъл, но съдът не е изпълнил задължението си и не се е произнесъл за спиране на производството?. Твърди се наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първите три въпроса (противоречие с ТР № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС и с решение № 83/27.11.2013 г. по т. д. № 940/2012 г. на І т. о.), както и наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - спрямо последните два въпроса. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор само от МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ ООД, чрез процесуален пълномощник – адв. К., с който се изразява становище за нейната неоснователност по същество. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена е от надлежна страна, в указания от съда срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение и след посочване, че въззивната проверка с оглед особения характер на производството се осъществява при условията на пълен въззив, съставът на Софийския апелативен съд е изложил следните съображения: Конкретният оздравителен план е предложен в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ от дружество - едноличен собственик на капитала на длъжника „Ватия трейдинг“ ЕООД, имащо и качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и следователно попадащ в кръга от лица, определен от чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ, на които законът е признал легитимация да предложат план за оздравяване на предприятието на търговец в открито производство по несъстоятелност. В първоначално предложения план са били направени последващи уточнения, във връзка с дадени указания в нарочно разпореждане на съда по несъстоятелността, като съобразеният с тези указания план /молба с вх.№ 368401/08.12.2021 г./ е бил приет на проведено събрание на кредиторите на 25.01.2022 г. Постъпилите срещу него възражения от кредиторите „Булгар минерали Стрелча“ АД /н/ и „Минерали индустриали България“ ООД са били разгледани по реда на чл. 704, ал. 3 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че формално предложеният план за оздравяване изпълва изискванията по чл. 700, ал. 1 ТЗ. С него е предвидено пълно изплащане на вземанията на кредиторите за главници и лихви, начислени до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, вкл. главниците, дължими след тази дата, съобразно одобрените списъци с приети вземания към датата на внасяне на плана, както и осигуряване плащане на несъгласен кредитор, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред. За целите на плана на името на длъжника е предвидено откриването на специална доверителна сметка с посочен IBAN, с наличност към датата на депозиране на плана на сума от 135 000 лв., достатъчна за плащане /удовлетворяване/ на вземанията, представляващи 100 % от нетните трудови възнаграждения, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника; 100 % от приетите публични задължения, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 6 % от приетите необезпечени вземания по одобрените към датата на внасяне на плана списъци и разсрочване на плащанията на остатъка от 94 % от задълженията до пълния предявен, приет и одобрен размер, в рамките на шестгодишен период, до пълното удовлетворяване на кредиторите. Посочено е, че в класа на кредиторите с необезпечени вземания по чл. 703, ал. 2, т. 4 ТЗ се включват вземания за предплатени по реда на чл. 629б ТЗ разноски по несъстоятелността от кредитори на длъжника; необезпечени вземания за главници, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; необезпечени вземания за главници и лихви, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Изрично е конкретизирано, че с плана за оздравяване е предвидено удовлетворяване чрез плащане и на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, които са предявени, включени са в допълнителните списъци по чл. 688, ал. 1 и ал. 3 ТЗ и са приети по смисъла на чл. 693 ТЗ. Видно е от съдържанието на плана, че тези вземания, съответно в размер на 4 000 лв. в полза на „Минерали индустриали България“ ООД, 3 000 лв. в полза на „Сайлест“ ЕООД и 7 000 лв. в полза на „Булгар минерали Стрелча“ АД /н/, са включени в общия размер на приетите необезпечени вземания за всеки един от посочените кредитори, наред с вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност и съответно – за тях също е предвидено удовлетворяване в размер на 6 %, платими незабавно при влизане в сила на решението за утвърждаване на плана, и разсрочване на плащанията на остатъка до пълния предявен, приет и одобрен размер, в рамките на 6-годишен период. Според решаващия въззивен състав това условие е в категорично несъответствие с нормите на чл. 706, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, съобразно които оздравителният план е задължителен за онези кредитори, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и само тези вземания подлежат на преобразуване съобразно предвиденото с плана. За вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност материалният закон урежда специален режим за удовлетворяване – чл. 639 ТЗ сочи, че тези кредитори получават плащане на падежа, а когато плащане не е получено на падежа или до датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Съответно на изложеното правило нормата на чл. 707, ал. 4, вр. ал.1 ТЗ за тези вземания предвижда, че с решението за одобряване на плана за оздравяване съдът по несъстоятелността осъжда длъжника да заплати на кредиторите по чл. 688, ал. 3 ТЗ вземанията, включени в допълнителния списък, ако в плана по чл. 705 ТЗ не е предвидено друго. По тълкуването на обсъдените правни норми теорията и съдебната практика възприемат последователно и безпротиворечиво, че вземанията по чл. 639 ТЗ, каквито са и вземанията за предплатени разноски за обезпечаване развитието на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат предмет на плана за оздравяване и поради това по отношение на тях същият няма нито задължително, нито преобразуващо действие /Решение № 39 от 11.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 497/2003 г., ТК, Решение № 79 от 17.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 398/2012 г., IV г. о., ГК/. Ето защо като ги е включил в съдържанието си, третирайки ги като необезпечени вземания на кредитори в реда по чл. 703, ал. 2, т. 4 ТЗ от една страна, а от друга - предвиждайки удовлетворяването им именно като на необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и поради това погасими разсрочено, за период от шест години, процесният оздравителен план не е съобразен с обсъдените императивни материалноправни норми, респективно се намира в разрез с изискванията на чл. 700, ал. 1 ТЗ. Последното е довело и до нарушаване принципа на равнопоставеност на кредиторите от един клас по смисъла на чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ, доколкото в класа на кредиторите с необезпечени вземания са включени и такива, които нямат придаденото им качество и съответно разчетите за плащанията са направени в нарушение на императивни материалноправни норми /чл. 639 ТЗ, чл. 707, ал. 4 ТЗ/. По тези съображения въззивният съд е приел, че по арг. от чл. 704, ал. 1 ТЗ е налице пречка за одобряване на процесния план за оздравяване. На отделно и самостоятелно основание въззивната инстанция е споделила изцяло доводите на първоинстанционния съд, че такава пречка се явява и неустановяване наличието на учредяване в срок на предвидената от плана гаранция за изпълнение на оспорените неприети вземания на един от кредиторите – „Булгар минерали Стрелча“ АД /н/. Според условията на плана същата е следвало да бъде учредена чрез парично обезпечение по особена сметка за обслужване на оздравителния план, покриващо пълния размер на неприетите вземания – главници и лихви, като обезпечението и усвояването на сумите за изплащане вземанията на кредитора се осигурява при ясно разписани условия, едно от които е първата вноска по паричното обезпечение да бъде направена за сумата от 81 876,88 лв. в едноседмичен срок от датата на събранието на кредиторите, на което е приет планът за оздравяване. Не е спорно по делото, че така определената гаранция не е учредена, като посочената първа вноска не е внесена нито в посочения едноседмичен срок от датата на събранието на кредиторите, нито към настоящия момент. За правно несъстоятелни се счетени изтъкнатите доводи от жалбоподателя – едноличен собственик на капитала на длъжника, че последното се дължало на обстоятелството, че нито един от кредиторите на несъстоятелността не предплатил определените от съда по несъстоятелността разноски по реда на чл. 632, ал. 5 и чл. 629б ТЗ, поради което са настъпили последиците от спиране на производството по несъстоятелност. Съдът е констатирал, че по делото не е постановено решение по реда на чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ, в която хипотеза единствено биха настъпили последиците от спиране на производството по несъстоятелност. Отделно от това и по арг. от т.2 от ТР № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2018 г., ОСТК е формиран извод, че след като спирането на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, нито е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, то не може да се приеме, че същото би било пречка и за изпълнение на условията на приет по реда на чл. 703 ТЗ план за оздравяване. Не са споделени и доводите, че постановеното от въззивната инстанция решение, с което е отменено решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Ватия трейдинг“ ЕООД /н/ следва да се разглежда като основание за освобождаване от поетите с предложения план за оздравяване задължения за учредяване на гаранции спрямо кредиторите в производството. На същите е отговорено, че решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение по силата на самия закон и проявява придаденото му от материалния закон правно действие преди настъпване ефекта на силата на присъдено нещо. Ето защо и т. к. предвидените в закона материалноправни последици настъпват преди необжалваемостта на това решение, обстоятелството, че в случая същото е било обжалвано пред въззивната инстанция, респ. отменено от нея, не оказва никакво влияние върху тези последици, поради особения характер на производството по несъстоятелност и целите, към които е насочено; в този смисъл са цитирани Определение от 12.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2003 г., ТК, I т. о., Определение № 584/04.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2461/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 27/22.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1595/2018 г., II т. о., ТК и др. Като друго самостоятелно основание за отказ от утвърждаване на оздравителния план въззивният съд е преценил и обстоятелството, че същият не съдържа гаранции, които реално да обезпечават изпълнението на задълженията към всеки един от кредиторите. Така изявлението, че гаранциите се състоят в отговорността на дружеството длъжник за изпълнение на задълженията му към кредиторите с цялото му имущество, е декларативно по своя характер и повтаря нормата на чл. 133 ЗЗД, като по никакъв начин не задължава това дружество. Отделно от това конкретните гаранции, предвидени за всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана, се изчерпват с предвидена възможност за учредяване на особени залози върху вземанията на „Ватия трейдинг“ ЕООД /н/ по сключени със съконтрахенти договори – посочени са два договора, единият от които сключен с едноличния собственик на капитала на длъжника, като общия размер на вземанията към 2022 г. по тях е 1 140 000 лв. Съдът е посочил, че горната обезпечителна мярка от една страна не може да гарантира надлежно вземанията по размер на всички кредитори (които са значително по-големи), а от друга, ако се приеме, че е достатъчно индивидуализирана, е предоставена в неефективна за кредиторите форма, т. к. се нуждае от последващи действия и волеизявление на длъжника и съответния кредитор. Съдът се е присъединил към приетото в практиката на касационната инстанция /Решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г., I т. о., ТК/, че за се възприеме като "гаранция" по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ не е достатъчно залогът, като бъдещо действие, да е предвиден в оздравителния план, а следва да е надлежно учреден /сключен договор за залог - в писмена форма за доказване при обикновения залог и в писмена форма с нотариална заверка на подписите - за действителност и вписване в ЦРОЗ за особения залог/ към момента на приемане на оздравителния план, под отлагателно условие - влизането му в сила. Учредяването му по начин да ползва само някои кредитори от съответни класове предпоставя "писмено съгласие" на останалите от същия клас, в съответствие с чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ, в качеството му на допустим отказ от предоставяне на гаранции, освен ако за същите кредитори не са предвидени други равностойни гаранции. Годността му на гаранция, по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, се преценява във всеки конкретен случай, с оглед съдържанието на конкретния оздравителен план в цялост. При съобразяване на тези разяснения във връзка с установените по делото факти следва, че предвидените „гаранции“ чрез учредяване на особени залози така, както са определени в процесния оздравителен план, са негодни да изпълнят директно, на основание само оздравителния план, функциите на гаранция по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ. На последно място и за пълнота съдът е разгледал и доводите на кредиторите „Булгар минерали Стрелча“ АД /н/ и „Минерали индустриали България“ ООД, развити в становищата им по съществото на спора, касаещи други незаконосъобразни действия по приемане на плана при проведеното събрание по смисъла на чл. 703, ал. 4 ТЗ, като ги е намерил за неоснователни. Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаещи действието и последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност спрямо приет от СК план за оздравяване, нямат нужното значение за резултата по конкретното дело съгласно общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са включени в предмета на спора пред въззивния съд, но не са обусловили решаващата правна воля за неговия изход. Съдът е констатирал изрично, че решение за спиране на производството по реда на чл. 632 ТЗ не е било постановявано, а обсъждането на последиците от съдебен акт, който не съществува, е безпредметно. Във връзка с посочените въпроси е и въпрос № 5 – допустимо ли е да бъдат извършвани действия във връзка с плана за оздравяване в период, през който производството по несъстоятелност е следвало да се спре поради невнасянето на разноски, но решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ не е било постановено. Същият е обсъден от съда (доводите на касатора, че последиците от невнасянето на разноски в определения от съда срок поражда ex lege последиците, следващи от решението за спиране на производството по несъстоятелност, са счетени за несъстоятелни), но не е в състояние да удовлетвори допълнителното условие на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото специалната уредба на производството по несъстоятелност не дава основание за противоречивото й прилагане в сочения от страната смисъл. Третият формулиран въпрос, макар и да се преценява като такъв по правилността на решението и съответно – непопадащ в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, всъщност е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, цитирана и от касатора, и от състава на въззивния съд. Съобразно указанията на ВКС по приложението на закона, споделяни и от настоящия съдебен състав, за да изпълни предназначението си на гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, конкретната предвидена обезпечителна мярка – залог върху вземане следва да бъде учредена към момента на приемане на плана за оздравяване в съответната форма за действителност, макар и под отлагателно условие – влизането на оздравителния план в сила, а е установено от въззивния съд, че такова учредяване липсва. Предвид липсата на твърдяното противоречие с практика на ВКС въпросът, дори да бъде преформулиран, не би удовлетворил допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Четвъртият въпрос касае тълкуването на разпоредбата на чл. 707, ал. 4 ТЗ. Доколкото същият не обуславя резултата от въззивното обжалване, предвид останалите пороци на плана за оздравяване, всеки от които според състава на Софийския апелативен съд води до невъзможност за неговото утвърждаване по реда на чл. 705 ТЗ, то по отношение на въпроса не е налице общата селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК – да има значение за изхода по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение