Определение № 239 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2341/2016 г.

Производство по чл.250 ГПК. С молба вх. № 7968/14.07.2017г. адв. М. Д. ВАК, като пълномощник на Т. Й. Г. иска допълване на определение №400/22.06.2017г. и на определение № 136/22.06.2017г., постановени по т.дело № 2341/2016г. В молбата се поддържа, че съставът на ВКС не се е произнесъл относно съответствието на обжалваните съдебни решения с правото на ЕС, както и по валидността им. Поддържа се, че по делото липсват доказателства Европейската комисия да е уведомена съгласно чл.15, ал.2 от Регламента за конкуренцията относно валидността спрямо европейското право на окончателния съдебен акт на Пловдивския апелативен съд, както и доказателства за уведомяването на Европейската комисия за съответствие на съдебния акт с ПЕС, респ. разпореждането за издаване на изпълнителен лист е нищожно и на това основание самия изпълнителен лист на Апелативен съд-П.. Излага се също, че съдът не е уведомил Главния прокурор за несъответствието между националното право и императивните норми на ДФЕС и ДЕС. В молбата по чл.250 ГПК е направено изложение, с което процесуалният представител на молителя е изразил несъгласие с постановените съдебни актове от първата, въззивна и касационна инстанция. В раздел „Особено искане” е направено искане да бъде отведен съставът на ВКС, постановил посочените съдебни актове, преди произнасяне по молбата за допълването им, с искане молбата да бъде разгледана от друг състав на ВКС. Направено е искане за спиране на изп.дело №20169290401422 на ЧСИ Н. К.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата по чл.250 ГПК е подадена в едномесечен срок от влизане в сила на определение № 400/22.06.2017г. и определение № 136/22.06.2017г. По искането за отвод на съдебния състав: Искането е неоснователно. В молбата не са изложени нови факти и обстоятелства, визирани в чл.22 ГПК и настъпили след 22.06.2017г., за отвеждане на състава на ВКС от произнасяне по молбата от 14.07.2017г. Нови обстоятелства, представляващи основания за отвод на съдия по делото, изброени в чл.22, ал.1, т.1 до т.6 ГПК, за нито един от членовете на състава не са настъпили. Молбата за отвод като неоснователна ще следва да бъде оставена без уважение. Неоснователно е искането за допълване на определение №136/22.06.2017г., поради отсъствие на визираните в чл.250 ГПК предпоставки. С определението ВКС се е произнесъл по искането за отвод, с което е изчерпан предмета, по който е сезиран с молба вх. № 2482/6.03.2017г. Молбата за допълване на определението като неоснователна ще следва да се остави без уважение. По молбата за допълване на определение № 400/22.06.2017г.: Съгласно чл.250, ал.1 ГПК непълно е решението, респ. определението, което не обхваща целия спорен предмет, поради липса на формирана воля на съда относно спорното право. Молбата за допълване предпоставя такава непълнота на решението, респ. определението, която може да се отстрани, без да се променя постановения съдебен акт. Молбата за допълване на определение №400 от 22.06.2017г., постановено в производство по чл.288 ГПК, е неоснователна. Настоящият състав на ВКС, ТК се е произнесъл с определението си по поставените в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК единадесет въпроса, като са изложени конкретни съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по тях. Съдът се е произнесъл и по допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба. Налице е произнасяне и по процесуалноправният въпрос за допустимост на въззивното решение. За валидността на съдебното решение ВКС следи служебно, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, но в случая решаващият състав не е намерил основания да прогласи за нищожно обжалваното пред него съдебно решение, като постановено от законен тричленен състав на Пловдивския апелативен съд, в правомощията му на въззивен съд и обективирано в писмена форма. Становището на жалбоподателя, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, не обвързва ВКС. В случая не са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението, доколкото въззивното решение е влязло в сила. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав