Определение № 60385 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1640/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г., в качеството на ЕТ „Т. Г. – Тера – Д. Г.“ срещу решение №92/13.04.2020г. по в.т.д.№743/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта, с която след частична отмяна на решение №89/13.06.2019г. по т.д. №47/2019г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, касаторът е осъден да заплати на „Агрокемикъл“ ЕООД сумата от 95 166 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на продажната цена за доставени препарати за растителна защита, торове и семена в периода 03.08.2015г. – 21.09.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване касае некредитирането от въззивния съд на свидетелските показания на Й. Й.. Касационният жалбоподател излага доводи, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.172 от ГПК само спрямо ангажирания от нея свидетел, но не и спрямо свидетеля Е. Б., която е служител на ищеца и е икономически зависима от него. Счита за неправилна преценката на съда да не кредитира показанията на свидетеля Й. поради липсата на уговорен падеж в издадените от ищеца данъчни фактури. Поддържа още наличието на превратно и необосновано тълкуване от съда на извънпроцесуалното поведение на ищеца, който през годините на трайни търговски отношения между страните не е преустановявал доставката на стоки, нито е отправял претенции за забавено изпълнение, въпреки, че ответникът винаги е заплащал задълженията си значително време след доставките. Изразява несъгласие с констатацията на въззивния съд, че за установяване на възраженията си е ангажирал само свидетелските показания на Й.. Счита, че доказателства за верността на твърденията му съставляват също приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза и извънпроцесуалното поведение на ищеца. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира и присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът да анализира показанията на всички свидетели по делото през призмата на чл.172 от ГПК или разполага със свободна преценка да приложи тази норма спрямо показанията на някои от свидетелите?; 2/ Когато съдът е установил, че свидетел е дал противоречиви показания за едни и същи факти по друго дело, следва ли съдът да кредитира показанията за същите факти, а и в останалата им част, дадени пред него?; 3/ Когато съдът установи, че в показанията на свидетеля има противоречия, но ги оцени като несъществени, длъжен ли е да изложи мотиви защо ги определя като такива и какво влага съдебният състав в понятието „несъществени“ с оглед предмета на спора?; 4/Когато съдът анализира показанията на даден свидетел за преценка на тяхната достоверност, длъжен ли е да вземе предвид отговорите на всички зададени му въпроси или следва да съобрази само тези, които са непосредствено свързани с предмета на спора по делото?; 5/ Когато съдът анализира показанията на повече от един свидетел, кои следва да имат превес – тези, в които свидетелят излага пред съда лично възприети от него факти и обстоятелства от предмета на спора, или тези, в които свидетелят излага пред съда предположения, догадки и принципни въпроси, но на практика не е възприел лично никакви факти, касаещи предмета на спора?; 6/ Длъжен ли е съдът да анализира и вземе предвид извънпроцесуалното поведение на ищеца, когато то противоречи на твърденията му като страна по делото? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, евентуално че същите обосновават очевидна неправилност на решението. Ответникът по касация „Агрокемикъл“ ЕООД оспорва жалбата, като твърди липса на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за правилност на обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен неформален договор за периодични доставки за продажба на препарати за растителна защита, семена и торове, въз основа на издадени от „Агрокемикъл“ ЕООД 22 броя фактури за периода 03.08.2015г. – 21.09.2017г. Изтъкнал е, че установяването на уговорките за отложено плащане е в тежест на ответника /чл.154, ал.1 от ГПК/, като последният следва да установи истинността на твърденията си, а не само вероятност за това. В тази връзка решаващият състав е анализирал показанията на ангажирания от ответника свидетел Й. Й. – син на ЕТ. Изтъкнал е, че същите се преценяват при условията на чл.172 от ГПК и при съпоставяне с другите доказателства по делото. С оглед на това съображение въззивния съд е изтъкнал, че издадените от ищеца фактури за продажбите не обективират уговорки за падеж по начина, указан от свидетеля – същите не съдържат отбелязване от продавача на дата на плащане, указваща, че падежът е след приключване на стопанската година. На следващо място, апелативният съд е анализирал свидетелските показания на Е. Б. – служител на „Агрокемикъл“ ЕООД. Оценил е като несъществени противоречията в показанията й по делото с тези, дадени по т.д. №25/2019г. на ДОС и е приел, че същата е последователна и категорична по съществените факти относно фирмената практика с клиенти, а именно че договарянето на различни условия, свързани с отлагане на падежа, задължително се обективира в писмен договор и рефлектира върху продажната цена. С оглед на това въззивният съд е заключил, че ответникът не е установил с дължимото главно и пълно доказване уговарянето на срок за плащане след приключване на стопанската година. Изтъкнал е, че единствените доказателства в тази насока са свидетелските показания на Й. Й., които противоречат на изходящите от насрещната страна данъчни фактури и се разколебават от свидетелските показания на Е. Б.. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника, черпени от собственото му поведение по повод плащането на стоката. Изложил е съображения, че престирането от ответника в периоди, следващи значително по време доставката, и обстоятелството, че трайните търговски отношения между страните не са преустановени, не презумира уговорка за отложено плащане, като системната забава в плащанията не може да служи като източник за определяне на времето на изпълнение. С оглед извода за липса на доказателства за уговорен падеж, решаващият състав е изтъкнал, че приложение намират общите диспозитивни правила на чл.303а, ал.3 от ТЗ. Приел е, че доколкото не е установена датата на получаване на фактурите или отправянето на нарочна покана, задължението е станало изискуемо с изтичане на законоустановения 14 – дневен срок за плащане, считано от деня, следващ деня на получаване на стоката, удостоверен в приемо – предавателните протоколи. С оглед на това, съобразявайки заключението на ССЕ, въззивният съд е заключил, че размерът на дължимото обезщетение по чл.86 от ЗЗД възлиза на 95 166 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос относно кредитирането на свидетелските показания при вероятна заинтересованост от изхода на спора, е обуславящ изхода на спора, но по отношение на този въпрос не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.172 от ГПК изрично установява възможността да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, като предвижда, че те се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Приложените от въззивния съд критерии за преценка на свидетелските показания са в съответствие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №700/28.10.2010г. по гр.д. №91/2010г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че решаващият съд следва да обсъди показанията на свидетелите, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора, т.е. дадените свидетелски показания следва да се преценяват от съда с оглед всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, по смисъла на чл.172 от ГПК. В този смисъл е и Решение №131 от 12.04.2013г. на ВКС по гр. д. №1/2013г., IV г. о., в което се посочва, че заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Въззивният съд е отказал да кредитира показанията на свидетеля Й. Й. не само поради възможната му заинтересованост от изхода на спора, тъй като е син на касатора, но и поради факта, че по делото липсват други доказателства за уговаряне на срок за плащане на цената на доставените стоки. Показанията на свидетелката Б. се изтъкнати само доколкото същите разколебават показанията на свидетеля Й., но изводът относно падежа на задължението за плащане на цената на процесните доставки съдът е формирал прилагайки диспозитивната норма на чл.303 а ал.3 от ТЗ. Въпросите под №№ 2,3,4 и 5 в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, предполагат проверка на правилността на въззивното решение. Отговорите на същите са относими към извършената от съда преценка на показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Б.. Въззивният съд е направил констатация за наличие на несъществени противоречия в дадените по делото показания на свидетелката Б., с тези дадени в съдебно друго производство с участието на ищеца– т.д.№25/2019г. на ОС Търговище, но изрично е посочил, че свидетелката е последователна и категорична по съществените за спора факти. Поставените втори, трети и четвърти въпроси предполагат проверка на преценката на въззивния съд относно това кои фактически твърдения на свидетелката са съществени за спора. Те не отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценката на доказателствата по делото, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Петият въпрос в изложението не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация и поради това, че не отразява коректно мотивите на обжалваното въззивно решение. Въпросът изразява становището на касатора, че свидетелката е изложила пред съда свои предположения и догадки, което не съответства на данните по делото. Разпитаната по делото свидетелка Б. е дала показания относно установената в ищцовото дружество практика да се сключва писмен договор, когато е постигнато съгласие плащането да не се извършва едновременно с предаването на стоката. По този начин тя е възпроизвела непосредствените си впечатления от търговската практика на ищцовото дружество. Действително свидетелката е направила и заключение, че щом липсва писмен договор, то между страните не е постигната уговорка за различен от обичайния падеж, но въззивният съд не го e възприел като доказателство, а е формирал изводите си въз основа на впечатленията й за конкретните обстоятелства по спора. Шестият поставен от касатора въпрос също не е обуславящ за изхода на производството, доколкото не съответства на фактическата обстановка по конкретното дело. Въззивният съд не е отказал да съобрази извънпроцесуалното поведение на страните. Той е обсъдил в мотивите си довода на касатора, че през годините на трайни търговски отношения между страните, той винаги е изплащал задълженията си значително време след доставката на съответните стоки. В тази връзка съдът е приел, че системната забава в плащанията от страна на купувача не може да служи за определяне на срока за изпълнение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените от касатора твърдения за допуснати процесуални нарушения съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол. На ответника по касация "Агрокемикъл" ЕООД, [населено място], следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лева, с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд