Определение № 4773 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3986/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4921/04.08.2026 г. на „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД, чрез адвокат Л. В., срещу определение № 401 от 27.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 272/2026 г. на Апелативен съд – Велико Търново за потвърждаване на определение № 384 от 20.05.2026 г. по гр. д. № 104/2026 г. на Окръжен съд - Габрово, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по делото по предявения положителен установителен иск за собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД срещу Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г., поради недопустимост, както и е прекратено производството в частта по предявения иск от „Гилини“ ООД срещу Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Габрово.

Въззивният съд е съобразил, че Окръжен съд - Габрово е сезиран с искове, предявени от „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД срещу Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г.. В исковата молба са изложени обстоятелства, че „Чинков Пропърти“ ЕАД е собственик на 98.6813 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], ведно с 98.6813 % ид.ч. от построените в него сгради с идентификатори *, *, *, *, *, * и *. Собствеността върху имота и сградите е придобита с договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 11.08.2022 г., по силата на който „Гилини“ ООД продава на „Чинков Пропърти“ ЕАД търговското си предприятие, част от активите на което са и процесните недвижими имоти. Собствеността от страна на „Гилини“ ООД е придобита, както следва: 98.62 % ид.ч. от имотите - с нотариален акт № 164, д. № 147/24.06.2022 г., и 0.0613 % ид.ч. - с нотариален акт за дарение № 163, д. № 146/23.06.2022 г. „Чинков Пропърти“ ЕАД се позовава и на непрекъснато давностно владение, считано от м. януари 2011 г., продължаващо и понастоящем. Останалите 1.3187 % ид.ч. от посочените сгради се владеят от „Гилини“ ООД повече от 10 години и това дружество е придобило собствеността върху тях. Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. са наследници на В. Д. Б.. Последният е придобил правото на собственост върху 0.6613 % ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти, от които 0.0003 % ид.ч. – с нотариален акт за дарение № 121, д. № 469/27.11.2007 г., и 0.661 % ид.ч. – с нотариален акт за продажба № 122, д. № 470/27.11.2007 г. С нотариален акт № 177, д. № 339/21.10.2022 г. Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. са учредили право на ползване върху 0.6613 % ид.ч. от посочените недвижими имоти в полза на „Алу Бета“ ЕООД, с едноличен собственик и представляващ Д. В. Б.. На 25.10.2022 г. „Алу Бета“ ЕООД е вписало в имотния регистър поредица от договори за наем с трети лица за предоставяне за временно и възмездно ползване на посочените имоти, за 100 % от тях, до 25.10.2046 г. Ответникът С. Г. е притежавал 0.6613 % ид.ч. от описаните имоти, придобити с нотариален акт за дарение и с нотариален акт за покупко-продажба. С нотариален акт № 23, д. № 699/17.10.2022 г. С. Г. е учредил на „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД право на ползване върху 0.6613 % ид.ч. от имотите. С. Г. е едноличен собственик и управител на „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД. На 03.11.2022 г. „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД са вписали поредица от договори за наем с трети лица за предоставяне ползването на имотите, за 100 % от тях, до 25.10.2055 г. На 27.10.2022 г. е проведено събрание на съсобствеността, свикано от „Чинков Пропърти“ ЕАД, на което са присъствали и ответниците. Взето е решение „Чинков Пропърти“ ЕАД да получи цялостното ползване на сградите, описани по-горе. В исковата молба е мотивиран правен интерес от водене на предявения положителен установителен иск за собственост, като се сочи, че ответниците нарушават правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД и с тяхното поведение се създава правен спор относно пространствените предели на собствеността. Описват се следните групи действия от ответниците, нарушаващи обема на правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД: във водени съдебни процеси ответниците са оспорвали действителността на договора за продажба на търговското предприятие; те са учредили право на ползване върху собствените си идеални части от сградите, без да са във владение на същите; в сключените договори за наем от „Алу бета“ ЕООД, „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД са предоставени за ползване имотите в пълния им обем; предявен е иск от Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. срещу „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД относно собствеността на 0.6613 % ид.ч. от сградите, като се оспорва и обема на правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД; ответниците са подавали сигнали за незаконен строеж по сградите, за което са водени множество административни производства; на 12.01.2023 г. ответникът С. Г. и съпругата му са нахлули в опит да отнемат владението на сгради с идентификатори * и *, за което е подаден сигнал на телефон 112. По тези съображения са предявени искове, с които да се признае за установено правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД в размер на 98.6813 % ид.ч. върху процесните сгради, както и да се установи правото на собственост на „Гилини“ ООД в размер на 1.3187 % ид.ч. върху същите сгради срещу ответниците, на основание давностно владение. Първоинстанционният съд е приел, че наведените в исковата молба твърдения не сочат на претенции от страна на ответниците върху правото на собственост върху целите процесни недвижими имоти. Договорите за наем не са сключени от ответниците, а от юридически лица, които не са страни по делото. Наличие на правен спор не може да се изведе и от твърдението за подавани сигнали за незаконно строителство и опит за отнемане на владението на две от сградите, нито от възраженията за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие. Претендираните от ответниците права върху процесните имоти, така както са изложени в исковата молба, не отричат правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД върху 98.6813 % ид.ч. от същите, а предмет на правния спор се явява претендираното от „Гилини“ ООД право на собственост върху 1.3187 % ид.ч. По тези съображения от първостепенния съдебен състав е прието, че не е налице правен интерес по отношение на ищеца „Чинков Пропърти“ ЕАД от предявяване на положителен установителен иск за собственост, последица от което е прекратяване на производството в тази част, а по отношение на предявения установителен иск от „Гилини“ ЕАД е прието, че с оглед цената на иска, същият подлежи на разглеждане от Районен съд - Габрово, поради което производството в тази част е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Габрово.

Апелативен съд – Велико Търново е споделил становището на Окръжен съд - Габрово за недопустимост на предявения иск от „Чинков Пропърти“ ЕАД срещу ответниците Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г.. Визирал е, че съгласно ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В мотивите на ТР № 3/25.10.2022 г. на ОСГК на ВКС е прието, че притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен правен спор наличието на интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. В ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ. Не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск в случаите, когато ответниците не са оспорвали извънсъдебно претендираните от ищеца права и не ги оспорят в хода на висящото производство, защото липсва правен спор, което обуславя прекратяване на производството, като недопустимо. В конкретния случай се излагат твърдения, че „Чинков Пропърти“ ЕАД е собственик на 98.6813 % ид.ч. от описаните недвижими имоти. Сочи се, че наследодателят на първите трима ответници е придобил право на собственост върху 0.6613 % ид.ч. от тях, а ответникът С. Г. – на 0.6613 % ид.ч. От изложените твърдения в исковата молба не може да се обоснове извод за наличие на конкуренция за едни и същи идеални части, или че ответниците претендират по-голям размер на идеалните части от притежаваните. Действията, с които е мотивиран правният интерес от ищеца „Чинков Пропърти“ ЕАД, не са от естество да се оспорва от страна на ответниците правото му на собственост в сочения от него обем на притежаваните права. Д. Б., Т. Х. и Т. Б. са учредили право на ползване върху 0.6613 % ид.ч., каквито права е изложено в исковата молба, че е придобил техният наследодател В. Б., а С. Г. е учредил право на ползване върху собствените 0.6613 % ид.ч. от описаните имоти, т.е. разпореждането с права е в рамките на документално сочените от ищеца такива. Облигационните отношения между ползвателите и други лица не обосновават правен интерес от установяване на вещните права на ищеца спрямо ответниците, доколкото тези правоотношения са между други страни и установяването със сила на пресъдено нещо на правото на собственост по предявения иск не би оказало пряко или косвено въздействие върху правното положение на страните по договорите. Предявеният иск от Д. Б., Т. Х. и Т. Б. срещу „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД също е само по отношение на техните идеални части, с него не се заявяват права, по-големи от притежаваните и засягащи правата на „Чинков Пропърти“ ЕАД. Защитните възражения във водените искови производства и подавани жалби за незаконно строителство от страна на ответниците са възприети от ищеца като злоупотреба с право и няма изложени твърдения тези действия да имат отношение към собствеността и с тях да се оспорват правата на дружеството. Становището в депозираната частна жалба, че съдът е следвало да даде възможност на ищците да пояснят и допълнят исковата молба, с оглед постъпилите отговори, или да им даде възможност да упражнят процесуалното си право по чл. 214 ГПК, не може да бъде споделено. В исковата молба са изложени ясно и последователно обстоятелствата, на които ищецът „Чинков Пропърти“ ЕАД основава претенцията си, както и нарочно е мотивиран неговият правен интерес от предявяването й. Съдът е длъжен да следи за наличието на правен интерес във всяко положение на делото, като в случая актът на първоинстанционния съд, атакуван пред въззивната инстанция, е постановен след размяната на книжа и изслушване становищата на ответниците. Макар че изрично в първоинстанционното определение е посочено, че направените от тях признания не се вземат предвид при преценяване на допустимостта, въззивният състав е намерил, че липсата на правен спор се извежда както от липсата на извънсъдебно предявявани претенции за идеалните части на ищеца, така и от липсата на оспорване на същите в хода на настоящото производство. Приел е, че за Окръжен съд - Габрово не е съществувало правомощие да дава допълнителни указания за мотивиране на правен интерес от ищеца, при ясните обосновки в редовната му искова молба, тъй като това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Ето защо, Апелативен съд – Велико Търново е счел за съобразено с процесуалните правила прекратяването на производството по делото по предявения от „Чинков Пропърти“ ЕАД иск.

Относно предявения иск от „Гилини“ ООД за спорните 1.3187 % ид.ч. от описаните сгради, въззивният съдебен състав е посочил, че споделя направения извод, че делото е родово и местно подсъдно на Районен съд - Габрово. Визирал е, че цената на иска е определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно данъчната оценка и размера на защитавания интерес, и съгласно разпоредбите на чл. 103 и чл. 104, т. 3 ГПК компетентен да разгледа спора е районният съд.

Жалбоподателите считат определението на въззивния съд за недопустимо, както и за незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. второ и трето ГПК.

На първо място, в изложението се твърди, че въззивното определение е недопустимо, тъй като изводите в него са направени само и единствено въз основа твърденията в отговора на исковата молба. Сочи се, че ответниците правят признание на предявения установителен иск за собственост от „Чинков Пропърти“ ЕАД за 98.6813 % ид.ч. от процесните сгради, в който случай съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, освен ако ищецът не е поискал прекратяване на производството.

На второ място, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани въпросите:

1. Какви са правомощията на съда при признаване на иска (сочено противоречие по този въпрос с приетото от ВКС в: решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., решение № 51/16.04.2015 г. по гр. д. № 5299/2014 г., I г. о., решение № 469/24.06.2010 г. по гр. д. № 328/2009 г., IV г. о.);

2. Допустимо ли е правният интерес от предявения иск да се обуславя от отговора на исковата молба; длъжен ли е съдът да връчи отговора на исковата молба на ищеца при признание на иска, с оглед установяване на правен интерес от неговото предявяване (противоречие с приетото от ВКС в: решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., решение № 51/16.04.2015 г. по гр. д. № 5299/2014 г., I г. о., решение № 469/24.06.2010 г. по гр. д. № 328/2009 г., IV г. о.);

3. Какви са пределите на правния интерес при предявяване на установителен иск за собственост; признанието на иска самостоятелно основание ли е за неговата основателност (противоречие с: ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 274/11.05.2010 г. по гр. д. № 379/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 94/14.02.2024 г. по гр. д. № 1810/2023 г. на ВКС, IV г. о.);

4. Длъжен ли е съдът да посочи служебно, конкретно, мотивирано кога е налице правен интерес за допустимост на установителния иск за собственост при конкретната фактическа обстановка (противоречие с: ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 162/09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 94/14.02.2024 г. по гр. д. № 1810/2023 г. на ВКС, IV г. о., ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС);

5. Длъжен ли е съдът при установяване липса на правен интерес да остави исковата молба без движение, като даде служебно конкретни указания; длъжен ли е съдът да направи правна квалификация на исковете, преди произнасяне по въпроса за правния интерес; правният интерес на установителния иск за собственост се установява от съда от обстоятелствената част на исковата молба или от петитума, или от двете; липсата на правна квалификация или грешната правна квалификация в кои случаи са предпоставка за липса на правен интерес (противоречие с: ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТ на ВКС, решение № 274/11.05.2010 г. по гр. д. № 379/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 94/14.02.2024 г. по гр. д. № 1810/2023 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60276/02.02.2022 г. по гр. д. № 2571/2019 г. на ВКС, III г. о. и др.);

6. Допустим ли е установителен иск за собственост на оригинерно основание (давностно владение) и деривативно основание, в случай че правото на собственост е възникнало на деривативно основание (правна сделка); деривативното и оригинерното основание на установителен иск за собственост кумулативно или разделно се предявяват; длъжен ли е съдът при преценка на правния интерес да изследва както оригинерното, така и деривативнато основание на иска за собственост (противоречие с: ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 2/06.11.2025 по тълк. д. № 2/2024 г. на ОСГК на ВКС);

7. Длъжна ли е въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, като направи самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото (противоречие с: ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.);

8. На кой съд, като първа инстанция е подсъдно делото по правилата на родовата подсъдност при обективно и субективно съединяване на искове, един от които е подсъден на Окръжния съд (противоречие с: решение № 8/01.02.2012 г. по гр. д. № 1011/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 61/23.03.2015 г. по гр. д. № 6270/2014 г на ВКС., I г. о.).

На трето място, се твърди очевидна неправилност на атакуваното определение, предвид нарушаване императивните разпоредби на чл. 237 ГПК относно признанието на иска, чл. 124, ал. 1 и чл. 129 ГПК по отношение на възникнало, твърдяно нарушение на правото на собственост, вкл. в хипотезата на давностно владение и по двата иска.

На последно място, в изложението формулирани следните въпроси, които се твърди, че са за развитие на правото:

1. Признанието на иска при установителните искове за собственост, изключва ли изследването на правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка, кога и в кои случаи;

2. Деривативното придобивно основание върху вещ изключва ли искова защита на оригинерно основание (давностно владение), кога и в кои случаи.

Ответниците Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. са подали отговор, в който излагат становище, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. излагат доводи за неоснователност на жалбата. Не претендират разноски за производството пред ВКС.

За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:

Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Атакуваното определение е валидно и допустимо. В частност, сочените от жалбоподателите негови пороци имат отношение не към допустимостта, а към правилността на акта.

Определението на Апелативен съд – Велико Търново не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Всички въпроси, свързани с признание на иска от ответниците (какви са правомощията на съда при признаване на иска; длъжен ли е съдът да връчи отговора на исковата молба на ищеца при признание на иска, с оглед установяване на правен интерес от неговото предявяване; признанието на иска самостоятелно основание ли е за неговата основателност; признанието на иска при установителните искове за собственост изключва ли изследването на правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка, кога и в кои случаи), са ирелевантни, тъй като не са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд за липса на правен интерес от заявените от „Чинков Пропърти“ ЕАД претенции. Следователно те не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по тях не може да се допусне касационно обжалване. За да постанови определението си, второстепенният съдебен състав е съобразил преимуществено изложените от дружеството-ищец факти и обстоятелства, и представените от него доказателства, сочещи в своята съвкупност на липса на спор с ответниците относно обема на притежаваните от „Чинков Пропърти“ ЕАД права на собственост. Съдът не е основал изводите си на направено по делото признание по чл. 237 ГПК.

По сходни съображения – поради липса на значение за решаващата воля на съда – не може да се допусне касационно обжалване и по първия подвъпрос от въпросите под № 2.

По свързаните въпроси/подвъпроси под № 3, № 4 и № 5, отнасящи се до задълженията на съда при предявен установителен иск за собственост, с оглед преценката наличието на правен интерес от същия, в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.

Въззивният съд не е действал в нарушение на така цитираната задължителна съдебна практика, а в пълно съответствие с нея. Същевременно, доколкото в исковата молба са били изложени подробно обстоятелствата, на които се основават претенциите, за същия не е било налице задължение за оставянето й без движение като нередовна. Посочената в изложението съдебна практика, с която се обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не визира необходимост от оставяне на исковата молба без движение във всички случаи, когато от изложеното в нея съдът прави извод за липса на правен интерес от предявяването й.

Подвъпросите под № 5 относно правната квалификация на исковете са неясно в каква връзка поставени. В случая от съда е дадена вярна правна квалификация на заявените с исковата молба претенции.

Изцяло неотносими към мотивите на въззивното определение са и въпросите под № 6, както и вторият въпрос, формулиран при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На въпрос № 7 съдебната практика дава положителен отговор. В случая Апелативен съд – Велико Търново не се е отклонил от тази практика и произтичащите от нея задължения. Същият е процедирал съобразно постановките на ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като е анализирал всички правнорелевантни факти, както и представените доказателства, обсъдил е всички наведени възражения и е изложил свои мотиви.

Предвид недопустимостта на исковете, предявени от „Чинков Пропърти“ ЕАД, не са налице условията, при които е формулиран въпрос № 8 от изложението към касационната жалба, поради което той също е ирелевантен за повдигнатия спор.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,