Определение № 90 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2342/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от С. С. С., подадена чрез адв. Р. Д. срещу определение № 600/03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 879/2020 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 369/22.10.2019 г. по в. гр. д. № 398/2019 г. на Окръжен съд - Перник. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна по жалбата „ЧЕЗ Електро България“ АД е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 262 от 02.10.2020 г. производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Решението по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК е обявено на 23.02.2022 г., следователно отпаднали са пречките по движението на делото и същото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови атакуваното определение, предходният състав на Върховния касационен съд е констатирал, че спорът се основава на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, която определя и търговския характер на делото. Посочил е, че разглеждането на делото не е обусловено от качеството на лицето /в случая ищцата/, което е страна по търговската сделка. Освен това продажбата на топлинна енергия е търговска сделка за ответника по претенцията /арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ/. Същият е търговско дружество и сделката е свързана с упражняваното от него занятие, а когато за едната страна, сделката е търговска, нормите за търговските сделки се прилагат и за двете страни /арг. чл. 287 ТЗ/. Приел е, че разпоредбата на чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 100/20.12.2019 г./ е неприложима за настоящия случай, тъй като със Закона за изменение и допълнение на ГПК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението – второто изречение на чл. 113 ГПК /ЗИД, ДВ, бр. 100/2019 г./, поради което същото се прилага за всички заварени към влизане в сила на ЗИДГПК дела по искове на и срещу потребители, по които съдебният акт, слагащ край на производството не е влязъл в сила. По разглежданото дело, въззивният съд се е произнесъл на 22.10.2019 г. с окончателен съдебен акт, който е влязъл в сила от момента на обявяването му и касационната жалба на ищцата не е породила суспензивен ефект. Изводът на предходния състав, че липсва законова възможност за по-нататъшен инстанционен контрол на въззивното решение е правилен и обоснован. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е приложена според точния смисъл на закона, като е съобразено, че критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска – при изискване по търговски дела за минимален праг от 20 000 лв. С въззивното решение, окръжният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. С. С. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 6082,06 лв., начислена служебно по констативен протокол по ИТН с клиентски № ***** за периода от 06.06.2018 г. до 03.09.2018 г. за адрес – [населено място], [улица], бензиностанция „Титан“, паркинг до бензиностанцията – сервиз и пункт за ГТП от проверен електромер фабричен № [ЕГН], монтиран в обекта. Съдът се е произнесъл по иск с цена на претенцията под 20 000 лв. В настоящия случай, макар и жалбоподателката да е физическо лице, търговският характер на делото се определя от обстоятелството, че предмет на делото е недължимост на вземане по договор за доставка на електро енергия за стопански обект – сервиз и пункт за ГТП. Правилно е прието, че не намира приложение и разпоредбата на чл. 113 ГПК в редакцията й след изменението със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/20.12.2019 г./. С тази разпоредба действително е създадено ново правило, а именно – образуваните дела, страна, по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което следва, че за тях се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК и прагът за касационно обжалване е 5000 лв. Нормата, има действие и за заварените случаи /висящите въззивни производства/, но тъй като тя е приета след постановяване на въззивното решение – 22.10.2019 г., то е влязло в сила в момента на постановяването му. Ето защо, подадената касационна жалба срещу въззивното решение на ОС - Перник е недопустима. Процесуалните гражданско-правни норми, уреждащи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, както и условията и сроковете за това са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,