Определение № 494 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1843/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. В. Д., [населено място] срещу определение № 359/18.02.14г., постановено по ч.гр.д.№ 403/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8032/04.12.13г. по т.д.№ 2318/10г. на Софийския градски съд за връщане на исковата молба на частния жалбоподател поради недопустимост на предявения иск. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът за отмяна по чл.74 ТЗ на решения на общото събрание на съдружниците на [фирма] е недопустим, тъй като ищецът, дори и да е придобил качеството наследник по закон на починалия съдружник В. Д., то той е наследил само имуществените права, но не и правото на членство, както и не е бил приет за съдружник с решение на общото събрание на съдружниците. Изложени са съображения и че ищецът не е единствен наследник на починалия съдружник, поради което не е прекратена съсобственост върху дружествения дял и съответно е налице съвместна процесуална легитимация на всички наследници по иска по чл.74 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, но без да формулира конкретен правен въпрос. Предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са въведени с оглед на извършените по делото процесуални действия, тъй като първоначално производството по делото е било прекратено поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба, което определение е отменено от въззивния съд. По делото било налице и произнасяне по искане за допускане на обезпечение, които според частния жалбоподател обосновавали противоречие в практиката на съдилищата. Съгласно ТР № 2/28.09.11г. по тълк.д.№ 2/10г. на ОСГТК на ВКС противоречието между първоинстанционния и въззивният акт не обосновава приложното поле на касационното обжалване. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не посочен правен въпрос, който да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а само е възпроизведена законовата норма. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд