Определение № 575 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община [населено място] против въззивно решение № 174 от 29.10.2012г. по в. гр. дело № 291/2012г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 13 от 08.06.2012г. по гр. дело № 83/2012г. на Тополовградски районен съд и е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Г. К. извършено със заповед № 14 от 30.01.2012г. на Кмета на [община], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист И.” в отдел „Общинска собственост, стопански дейности, земеделие и екология” и [община] е осъдена да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2976,42 лв., ведно със законна лихва от 28.03.2012г. до изплащане на задължението. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса - дали съществуването на длъжност по длъжностното разписание е предпоставка за упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работникът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът М. Г. К. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на мотивирано искане за приложението на посочената хипотеза. Изложени са съображение и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е поставен в хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, която изисква мотивираност на изложението. Видно от съдържанието на изложението, основанието е заявено формално, което изключва възможност за допускане на касационно обжалване. Прието е с обжалваното решение, че на 30.01.2012 г. работодателят връчил на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - работникът не притежава необходимото образование с оглед промяна в изискванията за изпълнение на длъжността. Към този момент по решение от 22.12.2012г. на Общински съвет Т. е била утвърдена нова структура на Общинската администрация и ново щатно длъжностно разписание в сила от 18.01.2012 г., в което заеманата от ищцата длъжност „старши специалист И.” в отдел „Общинска собственост, стопански дейности, земеделие и екология” са премахнати. Това е дало основание на съда да приеме, че за работодателя е отпаднала възможността да упражни потестативното си право за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което предполага наличието на съществуваща длъжност, като съвкупност от трудови функции и задължения, спрямо които изискванията за образование са променени. Приетото с обжалваното решение е в съответствие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, установена по реда на чл. 291 ГПК с решения по гр. дело № 93/2009г., трето г. о.; гр. дело № 380/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 28/2010 г., трето г. о. и гр. дело № 621/2010 г., трето г. о. Наличието на установена съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при липса й на съображения за необходимост да се изостави една съдебна практика, за да се създаде нова или на обоснована необходимост от тълкуване на закона, поради непълнота или неяснота на приложената правна норма. С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.