Определение № 1317 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1932/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ес Джи Ес Проект“ ЕООД срещу определение № 365 от 13.07.2023г., постановено по ч. гр. д. № 427/2023г. от Окръжен съд - Пазарджик, с което се потвърждава определение № 8/12.06.2023г. на съдията по вписванията в РС - Пазарджик, с което е отказано вписване на удостоверение за вписване на залог на търговското предприятие с вх. № 1001/12.06.2023г. по описа на Службата по вписвания при РС- Пещера. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно по съображения, изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че особеният залог подлежи на вписване съгласно чл.22а, ал.1 Правилника за вписванията, но при липса на непогасени данъчни задължения за имота, което се удостоверява в данъчната оценка – чл.264, ал.1 ДОПК. Посочено е, че от приложените данъчни оценки на недвижимите имоти се установява, че по отношение на тях не са заплатени съответните задължения, поради което представената от управителя на дружеството декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК е невярна. Законодателят не прави разграничение между подлежащите на вписване актове при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и особения залог. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въпреки дадената на касатора възможност въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК не е формулиран. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Съгласно дадените в Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС не може служебно да формулира вместо касатора въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК. Предвид липсата на поставен въпрос, не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд