Определение № 282 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 33/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№21312/22.11.2019г., подадена от „Олипм ЮВ“ ЕООД чрез управителя на дружеството Д. С. Д., приподписана от процесуалния представител на дружеството адв.В. Н. от АК-М., чиито пълномощия и представителна власт са потвърдени с молба вх.№3663/21.05.2020г., срещу решение №2290/18.10.2019г., постановено от 12 състав на ГО на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№2409/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.67 ЗС, предявен от С. Г. В., Е. Г. В. и В. Г. В., е признато за установено по отношение на „Олимп ЮВ“ ЕООД, че учреденото с н.а.№.... от 30.11.2006г., том .., рег.№..., дело №.../2006г. на нотариус А.Ш. право на строеж за изграждане на жилищна сграда в собствения на ищците УПИ, находящ се в [населено място], Столична община-район П., целият с площ от 575кв.м., съставляващ по документи за собственост УПИ ........ в кв.... по плана на [населено място], местност „ж.к.Л.-зона В“, а по графични данни-поземлен имот с идентификатор ................ по КККР на [населено място], одобрена със заповед № ........./09.03.2016г. на ИД на АГКК, е погасено по давност поради неупражняването му в 5-годишен срок в полза на ищците като собственици на земята, като „Олимп ЮВ“ ЕООД е осъдено за предаде на ищците владението на УПИ .......... заедно с всички приращения в имота и да им заплати разноските по делото. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора в противоречие с практиката на ВКС /решение №164/04.06.2014г. по гр.д.№196/2014г. на Трето ГО на ВКС; решение №69/09.07.2015г. по гр.д.№1582/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №292/20.01.2016г. по гр.д.№952/2015г. на Трето ГО на ВКС; решение №327/03.04.2017г. по гр.д.№2119/2016г. на Четвърто ГО на ВКС/ въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос има ли процесуално задължение съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, да изхожда от съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат. Според касатора в конкретния случай въззивният съд е възприел доводите му за недобросъвестно поведение на ищците, създали пречка на суперфициаря за реализиране на процесното право на строеж и обосноваващо спиране на погасителната давност по отношение на срока за реализиране на суперфицията по чл.67 ЗС, но в нарушение на съдопроизводствените правила не е ценил правилно безспорно установеното в процеса обстоятелство, че общинската администрация е установила фактическа власт върху процесния строеж далеч преди завеждане на исковата молба, което обстоятелство е относимо към предмета на спора с оглед разясненията по приложението на чл.67 ЗС, дадени в т.2 на ТР №1/2011г. от 04.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС. Навежда доводи, че в конкретния случай се касае за намеса на общинската администрация, която не е позволила на дружеството да продължи довършването на строежа и след приключване на производството по т.д.№5045/2011г. по описа на СГС, VI-5 състав. Поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС /т.2 на ТР №1/2011 от 04.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС/ въззивният съд е разрешил материалноправния въпрос срокът по чл.67 ЗС тече ли и когато строителството се забави и по други обективни причини, които не са свързани с недобросъвестното поведение на собственика на земята и с неизпълнение на задължения на суперфициаря, като намеса на общинската администрация, създала пречки пред суперфициаря да продължи довършването на строежа. Поддържа също така, че с оглед изложените доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон въззивното решение е и очевидно неправилно. В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба С. Г. В., Е. Г. В. и В. Г. В. поддържат на първо място, че така подадената касационна жалба е недопустима тъй като е подадена от лице без представителна власт, тъй като лицето, подало жалбата от името на дружеството – А. Н. П., е заличено като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на 26.02.2019г. и като управител на дружеството е вписан Д. С. Д., който го представлява и управлява. С оглед така направеното възражение въз основа на служебна справка съдът установи, че на 26.02.2019г. е вписано прехвърляне на дялове и промяна в управляващото „Олимп ЮВ“ ЕООД лице – А. Н. П. е прехвърлил дяловете си на Д. С. Д., Д. С. Д. е вписан като едноличен собственик на капитала на дружеството и като управител на същото. С определение №32/21.04.2020г. на касатора бяха дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност на касационната жалба, като с молба вх.№3663/21.05.2020г. по делото е представена касационна жалба, приподписана от представляващия дружеството управител. Поддържат също така, че не са налице основания за допускане обжалваното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване в поддържания от касатора смисъл не са налице, като съображенията за това са следните: Действително според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, включително и становищата, изразени в посочените от касатора решения на тричленни състави на ГК на ВКС, съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен на първо място правилно да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, след което да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и чието осъществяване е установено по делото. Длъжен е да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, въз основа на които намира едни от релевантните за спора факти за установени, а други за неосъществили се, като трябва да обсъди и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът е длъжен също така реално да прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение и без да ги преиначава, като не може да обсъжда избирателно част от доказателствата и ако не възприеме съдържащите се в тези доказателства данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, е длъжен да изложи аргументи за това. В настоящия случай извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства, както и на наведените от страните доводи и възражения, съответства изцяло на тази трайно установена практика на ВКС. От фактическа страна въз основа на представените по делото н.а.№........., том ...., дело №........./1996г. и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 09.07.2001г., вписан с вх.рег.№........, т...., дело №........ на С.-С., въззивният съд е приел, че предявилите иска лица са собственици при равни права на УПИ ......... в кв..... по плана на [населено място], местност „ж.к.Л.-зона В“, с оглед на което същите са материалноправно легитимирани да се позоват на погасителната давност по чл.67 ЗС и да претендират придобиване на собствеността върху построеното в имота им на основание чл.92 ЗС. За установено по категоричен начин по делото е прието въз основа на договор за учредяване на право на строеж от 30.11.2006г. /н.а. №........., том....., рег.№........, дело №... от 2006г./, че предявилите иска лица са учредили в полза на „Еврогеостандарт“ ЕООД право на строеж в собствения си урегулиран поземлен имот. Въз основа на приетите по делото протокол Образец 2 от 08.09.2006г., инвестиционен проект от 20.07.2006г. и разрешение за строеж №..../20.07.2006г. съдът е приел, че още преди учредяването на правото на строеж е бил изработен и одобрен инвестиционен проект, дадено е разрешение за строеж и е открита строителна площадка в имота. И доколкото одобрените строителни книжа са били налице към момента на учредяване на правото на строеж, въззивният съд е приел, че строителството фактически е можело да започне незабавно след учредяването на правото на строеж, а оттам и че срокът по чл.67 ЗС за така учреденото от предявилите иска лица право на строеж е започнал да тече от 30.11.2006г. – датата на сключване на договора за учредяване на правото на строеж в полза на праводателя на ответника по иска. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.67 ЗС, вкл. и на задължителната такава /ТР №1/04.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС/, според която давностният срок по чл.67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на правото на строеж породи действие. Въз основа на представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот №..../22.04.2008г. по изпълнително дело №2007848040075 на ЧСИ Р. А. с рег.№... на КЧСИ, влязло в сила на 24.07.2008г. и вписано на 23.12.2008г., въззивният съд е приел, че „Олимп ЮВ“ ЕООД е придобило чрез възлагане на публична продан правото на строеж, принадлежало на длъжника „Еврогеостандарт“ ЕООД. Взето е предвид обстоятелството, че така осъщественото правоприемство е деривативно, с оглед на което е прието, че по отношение на правоприемника „Олимп ЮВ“ ЕООД нова погасителна давност за придобитото от него право на строеж не е започнала да тече, нито придобиването на правото е спряло течението на тази давност. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и на задължителната такава /ТР №1/04.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС/, според която последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж. Петгодишният давностен срок по чл.67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие прехвърли това право за отделни обекти в сградата. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че на 30.12.2008г., т.е. след влизане в сила и вписване на постановление за възлагане №.../22.04.2008г., собствениците на УПИ .......... отново са учредили право на строеж върху собствения си недвижим имот за същите обекти и по същия инвестиционен проект, одобрен на 20.07.2006г., в полза на друго лице – „Хамер“ ЕООД /н.а. №......, том ...., рег.№.........., дело № ......./2008г./, като така учреденото право на строеж е идентично по обем с учреденото по-рано на 30.11.2006г. в полза на „Еврогеостандарт“ ЕООД. Взето е предвид също така, че на 09.02.2009г. „Олимп ЮВ“ ЕООД, като купувач на публичната продан, е въведено от съдебния изпълнител във владение на строящата се сграда, предмет на закупеното от него на публичната продан право на строеж, като по време на въвода в имота е открито трето лице - „Хамер“ ЕООД, което се е легитимирало като собственик на правото на строеж, но въпреки това на основание чл.498, ал.2 ГПК въводът е осъществен, а третото лице „Хамер“ ЕООД е отстранено от имота. Взето е предвид и обстоятелството, че по причина извършеното на 30.12.2008г. разпореждане с правото на строеж от страна на собствениците на терена, „Олимп ЮВ“ ЕООД е било принудено да води против „Хамер“ ЕООД дело, за да защити правата си – на 28.11.2011г. „Олимп ЮВ“ ЕООД е предявило против „Хамер“ ЕООД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че „Хамер“ ЕООД не е собственик на правото на строеж, по който иск е образувано т.д.№5045/2011г. по описа на СГС-ТО, приключило с окончателно неприсъствено решение №665/04.04.2013г., с което искът е уважен и правото на строеж на „Хамер“ ЕООД е отречено със сила на пресъдено нещо. С оглед на това въззивният съд е приел, че е налице основание за спиране на давността по отношение на правото на строеж, придобито от „Олимп ЮВ“ ЕООД, тъй като по делото е установено, че собствениците на земята недобросъвестно са създали пречки на суперфициаря „Олимп ЮВ“ ЕООД за реализиране на правото на строеж, като на 30.12.2008г. повторно са се разпоредили със същото вещно право на строеж, което е предмет и на договора за учредяване на право на строеж от 30.11.2006г. Прието е, че действието е недобросъвестно, тъй като на собствениците на земята е било известно, че вече са се разпоредили с право на строеж в същия обем и въз основа на същите строителни книжа в полза на първоначалния му приобретател „Еврогеостандарт“ ЕООД, праводател на „Олимп ЮВ“ ЕООД. Прието е също така, че това правно действие е създало правна пречка пред суперфициаря „Олимп ЮВ“ ЕООД да реализира правото си на строеж, тъй като са създадени пречки за оспорване на правото му на строеж, които са били и релевирани от претендента за същите права „Хамер“ ЕООД по време на въвода във владение на 09.02.2009г. Изложени са съображения, че с тези действия на собствениците на терена „Олимп ЮВ“ ЕООД е било поставено пред необходимостта да установява със сила на пресъдено нещо правата си спрямо приобретателя „Хамер“ ЕООД, за да избегне риска построеното от него да бъде придобито от друго лице. С оглед на това е прието, че срокът на погасителната давност за правото на суперфициаря е спрял да тече в периода от 30.12.2008г. /датата, на която собствениците на земята са сключили с друго лице договор за учредяване на право на строеж в същия обем и са създали предпоставки за оспорване правото на строеж на „Олимп ЮВ“ ЕООД/ до 04.04.2013г., когато така породеният от действията на собствениците на земята правен спор за правото на строеж е приключил и със сила на пресъдено нещо правата на мнимия суперфициар „Хамер“ ЕООД са били отречени. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и на задължителната такава /т.2 на ТР №1/04.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС/, според която ако собствениците на земята недобросъвестно се противопоставят на предприетите от суперфициаря действия, или извършат действия, които препятстват упражняването на учреденото право, собствениците на земята не могат да се позовават на забавянето на строежа и за този период от време давност не тече. Или като краен извод въззивният съд е приел, че срокът по чл.67 ЗС е започнал да тече на 30.11.2006г., спрял е да тече на 30.12.2008г. и е продължил да тече на 04.04.2013г., като до спирането на течението на погасителната давност на 30.12.2008г. са изтекли 2 години и 1 месец, а след възобновяване течението на давността на 04.04.2013г. и до датата на предявяване на иска по настоящето дело на 14.12.2016г. са изтекли още 3 години, 8 месеца и 10 дни. Или от датата на учредяване на правото на строеж до датата на предявяване на иска са изтекли общо 5 години, 9 месеца и 10 дни, като от заключението на приетата по делото СТЕ е установено, че позоваването на изтеклата придобивна давност с предявяването на иска е направено преди да е завършен грубият строеж на сградата, т.е. преди правото на строеж да е било упражнено, като този извод на въззивния съд съответства на даденото в т.1 на ТР №1/04.05.2012г. задължително тълкуване. С оглед на това въззивният съд е приел, че са настъпили предпоставките на чл.67 ЗС и с изтичането на петгодишния давностен срок правото на строеж, учредено на 30.11.2006г., е погасено в полза на собствениците на поземления имот. Взето е предвид и обстоятелството, че не се твърди и не се установява по делото „Олимп ЮВ“ ЕООД да е бил отстранен от имота или да е предал фактическата власт върху него на предявилите иска лица или на трето лице. Съобразено е, че по делото са налице данни от събраните гласни доказателства, че имотът е принудително ограден от общинската администрация, за да бъде обезопасен, както и че от години в него не е влизал никой, като св.Л. В. е заявила, че ключът от обекта се държи от Община „П.“. Прието е обаче, че така събраните доказателства не опровергават извода, че дружеството владее имота, нито установяват СО-район „П.“ да е владелец или държател на имота. С оглед така изложените от въззивния съд съображения не може да бъде споделена тезата на касатора, че е налице произнасяне в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса дали срокът по чл.67 ЗС тече и когато строителството се забави и по други обективни причини като намеса на общинската администрация, създала пречки пред суперфициаря да продължи довършването на строежа. Действително в т.2 на ТР №1/04.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС е прието, че ако строителството се забави по други обективни причини, които не са свързани с недобросъвестното поведение на собственика на земята и с неизпълнение на задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове в трети лица по повод издадените разрешения за строеж, през времетраенето им срокът по чл.67 ЗС също няма да тече. В настоящия случай обаче на първо място, както е посочено и в обжалваното решение, по делото не се твърди „Олимп ЮВ“ ЕООД да е било отстранено от имота от трети лица, вкл. и от общинската администрация, нито на коя дата евентуално е станало това, нито се установява извършването на подобно действие, което да е възпрепятствало възможността правото на строеж да бъде реализирано преди изтичането на 5-годишния давностен срок. По общите правила на процесуалния закон установяването на това обстоятелство, ако такова е въведено в спорния предмет и се поддържа, е на дружеството, докато в настоящия случай данни за извършени от страна на общинската администрация действия по обезопасяването на имота се съдържат в показанията на доведения от предявилите иска лица свидетел и становището на процесуалния представител на дружеството, изразено в писмените бележки пред първоинстанционния съд е, че разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели не са установили относими към предмета на спора обстоятелства. Позоваване на увреждащи дружеството действия от страна на общинската администрация не се съдържат нито в подадения отговор на исковата молба, нито във въззивната жалба, т.е. този въпрос не е включен по надлежния ред в спорния предмет, респ. дружеството не е ангажирало и доказателства в тази насока, които съдът да е бил длъжен да събере и обсъди при постановяване на решението си. И тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, преценил е правните последици от осъществяването на установените по делото факти и обстоятелства въз основа на действащото към момента на осъществяването им приложимо право и то в съответствие със задължителната практика на ВКС по неговото приложение, тезата на касатора, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК /очевидна неправилност на обжалваното решение/ също не може да бъде споделена. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение