Определение № 3022 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. Б., чрез адв. Л. П., срещу решение № 813/14.06.2023 г. по в.гр.д. № 3481/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 263109 от 10.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1779/2020 год. по описа на СГС, I-7 състав, с което Й. С. Б. е осъдена да заплати на С. Т. Б. на основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД сумата от 100 000 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума по развален договор за управление на финансови средства от 18.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 9 027,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница от 100 000 лева за периода от 23.03.2019 г. до 10.02.2020 г. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът иска да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд и да се отхвърлят исковете. В изложението към касационната жалба касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и е поставил въпрос, който по същество се свежда до оплакване относно това дали иск с правна квалификация, за която се твърди, че е неправилно определена от съда като иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, обуславя неправилност на решението на въззивния съд. Касаторът сочи, че решението на въззивния съд в тази връзка е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 12/11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на ВКС, IV г. о., поради това моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор на касационна жалба от ответника по касация С. Б., чрез адв. И. Ю., в който се излагат доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че между ищеца С. Б. и ответницата Й. Б. е сключен договор за управление на финансови средства на 18.02.2015 г. с характер на договор за поръчка. В изпълнение на него ищецът е прехвърлил по банкова сметка на ответницата сумата от 100 000 лева, която сума да се ползва за постигане на една цел - предоставяне на средства и управление на същите за завършване на къщата в [населено място], както и да се теглят суми само в присъствието на ищеца. Въззивният съд е приел, че в договора е уговорено ответницата да предостави нотариално заверено пълномощно на баща си /ищецът/ за партидата по сметката след прехвърлянето на сумата. Приел е, че не е спорно между страните, че къщата на ищеца в [населено място], за която е предназначена паричната сума от договора, не е довършена и не се обитава. Въззивният съд е посочил, че от представената нотариална покана от 13.03.2015 г. се установява, че ищецът е направил волеизявление до ответницата, с което й е дал срок за изпълнение, като му предостави пълномощно за разпореждане с авоарите по откритата съгласно договора банкова сметка. Изложено е още, че посредством нотариална покана от 08.01.2019 г. сключеният между страните договор от 18.02.2015 г. е развален поради неизпълнение от страна на ответницата. Съдът е посочил, че последната покана е връчена на ответницата на 19.03.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което, считано от 23.03.2019 г. договорът помежду им е надлежно развален и ответницата дължи на ищеца връщане на предоставената сума. Въззивният съд е установил, че страните са били обвързани от действителен договор за управление на финансови средства от 18.02.2015 г. с характер на договор за поръчка по чл.280 и сл. ЗЗД. Прието е, че сключеният договор е насочен към постигане на една цел – предоставяне на средства и управлението на същите за завършване на къщата на ищеца в [населено място]. Въззивният съд е посочил, че възражението за нищожност на процесния договор, наведено пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба, е неоснователно, тъй като не се установява така сключеният договор, с който родител е предоставил на пълнолетно си дете да управлява конкретна сума за довършване на фамилна къща, да противоречи на закона. Въззивният съд е приел, че ищецът е изправна страна по процесния договор, тъй като е изпълнил надлежно задълженията си по него и е превел на ответницата сумата от 100 000 лева. Прието е още, че ищецът е дал и подходящ срок за изпълнение на ответната страна, в който отново не е настъпило такова. Поради това ищецът е упражнил правото си да развали договора поради виновно неизпълнение на насрещната страна. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД задължава всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, на отпаднало правно основание, да му върне онова, с което се е обогатил. Поради което съдът е стигнал до извода, че за ищеца е налице правно основание да иска от ответника връщане на получената сума в размер на 100 000 лева, заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция в съда до окончателното изплащане. Като акцесорна е уважена и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от поканата до предявяване на иска в съда. Според настоящия състав на ВКС не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т. 1 от цитираното ТР са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания относно касационното обжалване в Тълкувателно решение № 1/2009 г., следва да се приеме, че в случая във връзка с посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторката не е формулирала правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът не следва сам да формулира въпросите, които касаторката евентуално би имала предвид, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало. Тъй като липсва формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ от касаторката, обосновал решаващите изводи на съда, не следва да се обсъжда и въпросът за наличие на хипотезите по точка 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложението на касатора за допускане на касационното обжалване съставлява по същността си излагане на доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, свързани с преценката на фактическата обстановка по делото и дадената правна квалификация на предявения иск, която счита, че е неправилна. Изразено е несъгласие с дадената от съда правна квалификация на иска, без да се излагат конкретни доводи, както и е изразено несъгласие с крайните изводи на съда и това, че е прието по делото, че между страните има договор, който е развален и се иска връщане на даденото по него на отпаднало правно основание. Поради което смята, че решението е неправилно, но които доводи не са относими към производството за допускане на касационно обжалване след като в него не се проверява правилността на решението. За пълнота следва да се посочи, че неправилната правна квалификация на предявения иск по принцип обуславя неправилност на решението. Формално дадената квалификация може да доведе до неправилно прилагане на материалния закон, когато съдът не е определил регулиращата спорното правоотношение правна норма, до процесуално нарушение, ако поради грешна квалификация се е стигнало до необсъждане на обстоятелства и доводи по спора, предвид неправилното им възприемане като неотносими, до нарушено правото на защита и др., но не и до недопустимост на решението, за което съдът следи служебно, ако решаващо са преценени обстоятелствата, на които искът е основан и не е налице произнасяне по непредявен иск или плюс петитум. В конкретния случай въззивният съд е разгледал всички обстоятелства, на които ищецът е основал своята претенция, за да иска връщане на посочената сума в петитума на исковата молба, определил е правната квалификация на спорното право като иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, като е изходил именно от заявените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита. Трайна е практиката на ВКС, че правната квалификация на иска е дейност на съда, при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но не и от дадената от ищеца квалификация. В тази връзка въззивният съд е съобразил и трайно установената практика на ВКС, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. За пълнота съща така следва да се посочи, че въззивното решение не е постановено и в противоречие с посочените решения в изложението. Решение №208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на ВКС, IV г. о. е постановено по въпроса за необходимостта от изчерпателното мотивиране на съдебното решение и е гаранция за справедлив съдебен процес-релевантните и надлежно заявени аргументи на страните задължително да са изследвани и преценени ясно и пълно в мотивите. Решение №12 от 11.02.2022 г. по гр.дело №2032/2021 г. на ВКС, IV г. о. е постановено по въпросите за задължението на въззивния съд, като съд по съществото на правния спор да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД. В случая въззивният съд е съобразил постановеното в посочените решения като е изложил ясни мотиви относно приетото за установено от фактическа и правна страна, преценил е всички относими доказателства в съвкупност, изложил е съображения и по възраженията и доводите на ответната страна за нищожност на договора и е квалифицирал спорното право именно въз основа на изложените обстоятелства в исковата молба и съобразно заявения петитум. Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация, като такива са претендирани в писмения отговор на касационната жалба за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА на адв. Ю., осъществил, съгласно договор за правна защита и съдействие безплатна правна помощ в полза на ищеца С. Т. Б.. При съобразяване на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за съдилищата, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на адв. Ю., определено от съда за оказаната безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение от сумата от 1000лв. – разноски за настоящата инстанция, като размерът на същото е определен съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия-изготвяне на отговор на касационна жалба. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,