Определение № 144 от 02.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5562/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по подадени касационни жалби от Р. Г. Ч., представляван от адв. Г.Г., и от К., срещу въззивно решение №550/20.03.2013г., постановено по възз.гр.д.№ 3143/2012г. на Апелативен съд – София. Р. Ч. обжалва съдебното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт и е уважено искането на К. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Комисията обжалва въззивния акт в частта, с която е отхвърлено искането й по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на движимо, недвижимо имущество и парични средства, собственост на Р.Ч. и придобити от престъпна дейност. К. поддържат, че решението на АС – София във всяка от атакуваните му части е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. В представеното изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, касаторът Р.Ч. релевира доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по въпроса /уточнен от състава на ВКС, съгласно ТР№1/2009г. на ОСГТК/, а именно: Какво означава по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ имущество, придобито от престъпна дейност; следва ли да има причинно-следствена връзка между установената престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на конкретното имущество, или е достатъчно да не е установен законен източник. В изложението на Комисията са поставени следните въпроси: 1/Наличието на претендираните суми по банковите сметки на ответника, към момента на предявяване на иска, предпоставка ли е за тяхното отнемане по реда на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./; 2/ Може ли на основание чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ да се претендира отнемане на паричната равностойност на дружествени дялове, собственост на ответника, а не самите дялове от капитала на търговското дружество; 3/Подлежат ли на отнемане по реда на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ вещи, придобити от ответника, чрез възмездна сделка от негов роднина по права линия. По тези въпроси се иска касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на одобрено от съда на 18.05.2010 г. споразумение по нохд № 2313/2009 г. на РС- София, Р. Ч. е признат за виновен и е осъден за престъпления по чл. 242 ал. 2 вр. с ал.1 НК и по чл. 242 ал. 1 б. „б” от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, освен основанията по чл. 3 ал. 1, които в настоящия случай са безспорни, следва и за предмета на отнемане да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Основателността на предположението се извежда по принцип от вида престъпление, за което е осъден въззивникът, в случая – внасяне без разрешение на рисково наркотично вещество на стойност 10 374 лв., за което е използван документ с невярно съдържание – митническа декларация. Посочено е, че законът не изисква установяване на пряка причинно-следствена връзка между извършената престъпна дейност и придобиването на имущество на значителна стойност, като при неустановяване на законен източник на доходи на лицето, съдът изгражда изводите си за наличие на такава връзка- пряка или косвена - на база на конкретните особености на случая, като съобразява вида на престъплението, времето на придобиване на активите и други обстоятелства. В тази връзка, след анализ на данните по делото, в т.ч. и изслушаните експертизи, въззивната инстанция е приела, че за част от имуществото са налице предпоставките на закона за отнемането му в полза на държавата. Искането на К. е отхвърлено като неоснователно за един недвижим имот, придобит от ответника по дарение от неговата майка; за неналични по банковите сметки парични суми и за паричната равностойност на притежавани от ответника дружествени дялове от три търговски дружества. По отношение на недвижимия имот, съдът е посочил, че в хода на процеса е установен симулативният характер на сделката, оформена като продажба, между ответника и неговата майка; че в случая се касае за дарение между роднини по права линия, респ. липсва връзка на придобитото имущество с конкретната престъпна дейност. За неналичните парични суми по банковите сметки на лицето, съдът е посочил, че искането по чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, поддържано от К., не може да бъде уважено, защото в тази хипотеза на закона на отнемане подлежи само налично в патримониума на ответника имущество. В случая със средствата от банковите сметки лицето се е разпоредило, почти всички сметки са закрити, с изключение на една, поради което отнемане на неналични парични средства не може да бъде постановено. По отношение на претендираната равностойност на дяловете от търговски дружества, съдът е посочил, че те представляват самостоятелен актив, който е наличен към момента. Поради това, искането за присъждане на равностойността на този актив е неоснователно, респ. то не може да бъде уважено на заявеното основание по чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. По поставения от касатора Р. Ч. в изложението му правен въпрос, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика. Според ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото.Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. Срокът по същата разпоредба е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. В същата насока са и изводите на въззивния съд. Твърденията на касатора, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалният закон, представляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 – т.3 ГПК. Искането на К. за допускане на касационното обжалване е основателно по първия поставен въпрос – „наличието на претендираните суми по банковите сметки на ответника, към момента на предявяване на иска, предпоставка ли е за тяхното отнемане по реда на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./”. По този въпрос, от приложеното към касационната жалба решение №127/06.10.2011г. постановено по възз.гр.д.№ 430/2011г. на АС – Варна, се установява основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В цитирания съдебен акт е прието, че на отнемане по реда на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ подлежат и неналични парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, доколкото е установена връзка на имуществото с престъпната дейност на лицето. Посочено е, че изтеглянето на средствата от сметките не касае основателността на претенцията на Комисията, а процеса на принудителното им събиране. Обратното становище е застъпено в атакуваното въззивно решение – съдът е приел, че по реда на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ предмет на отнемане може да е само налично в патримониума на ответника имущество. В този смисъл, изтеглените от банковите сметки парични средства, тъй като са неналични, не могат да обосноват извод за основателност на претенцията на Комисията и отнемане в полза на държавата не може да бъде постановено. По втория и третия въпрос в изложението не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Кога може да се присъди отнемане равностойността на дружествени дялове, собственост на ответника, а не самите дялове от капитала на търговското дружество е въпрос, на който отговорът е даден от законодателя и в задължителната съдебна практика / част от нея е цитирана във въззивното решение/. Същевременно, отговорът не е винаги еднозначен, доколкото по начало отнемането на конкретно имущество по реда на ЗОПДИППД /отм./ е обусловено не само от наличността му в патримониума на ответника, но и от редица други условия, които законът предвижда и трябва да са налице. По принцип правилото за присъждане равностойността на имущество, притежавано от ответника, е уредено с нормата на чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ - тази равностойност се присъжда, когато съответният актив е отчужден и от ищеца е заявено искане на това основание. Третият въпрос в изложението също няма претендираното от касатора значение, защото въззивният съд не се е произнасял по такъв проблем. Искането за отнемане на недвижимия имот, предмет на сделка между ответника и неговата майка, е счетено за неоснователно, защото не е намерена връзка между осъществената от лицето престъпна дейност и безвъзмездното придобиване /чрез дарение/ на това имущество. Поради това, поставеният от касатора въпрос за възможността да се претендира отнемане на придобитото по възмездна сделка между роднини по права линия, е без правно значение за спора. С поставянето на този въпрос се оспорва преценката на съда, основана на събраните по делото доказателства и обосноваността на извода му, че в случая се касае до сключена безвъзмездна прехвърлителна сделка, при поддържано от ищеца, но отхвърлено като неоснователно, възражение за възмездност на договора. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение