Определение № 375 от 09.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3077/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. чрез адв. К. срещу решение № 260049/26.02.2021 г. по гр. д. № 840/2020 г. на Окръжен съд - Плевен. Ответникът С. И. А. чрез адв. Ц. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения единствено за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 260002 от 11.09.2020 г. по гр. д. № 928/2019 г. на Районен съд – Червен бряг в частта относно упражняването на родителските права върху децата Г. С. И. с ЕГН [ЕГН] и Н. С. И. с ЕГН [ЕГН], местоживеенето им, личните отношения с тях и издръжката им, като е постановено друго, с което родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване от бащата С. И. А.; определено е местоживеенето на децата на адреса на бащата в [населено място], [община], област П., [улица]; определен е режим на лични отношения на децата с майката М. Г. С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден с право на преспиване в дома на майката, както и да взема децата за един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и е осъдена майката да заплаща на децата чрез техния баща и законен представител С. А. месечна издръжка – от 200 лв. за детето Г. и 185 лв. за детето Н., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че интересите на децата налагат да бъдат отглеждани и възпитавани от бащата, който е по – пригодния от двамата родители предвид събраната по делото доказателствена съвкупност. Аргументи за намаления родителски капацитет на майката са черпени от установените данни за слабата й грамотност и особеностите в нейното поведение, които макар и да не са диагностицирани като проява на психично заболяване, сочат на неадекватност; от обремененото съдебно минало на този родител (двукратно осъждана за извършени престъпления от общ характер - за квалифицирана кражба и търпяла наказание „лишаване от свобода“) и изключително неблагоприятна заобикаляща социална среда на майката – попаднала в кръг от компрометирани в поведението си, вкл. и с криминалистични прояви нейни близки, които, заедно с нея са замесени в схеми за измама. Направен е извод, че това създава реална опасност за правилното възпитание на децата Г. и Н.. Отчетени са и добрите социално – битови условия при всеки от родителите, както и наличната им трудова заетост, която при майката е дискредитирана предвид на противоречия в срока на трудовия й договор, отсъствие на данни за регистрацията му в НОИ и мястото на работа (доколкото работодателят е със седалище в [населено място] и не е отразена изрично друга месторабота, а това предполага полагане на труд в столицата, която отстои на значително разстояние от [населено място], област В.). Посочено е, че макар полът и възрастта на двете деца - момичета в ниска календарни възраст, да изискват принципна потребност от повече майчина грижа, те са от едно семейство и след раздялата на родителите е най-добре да живеят заедно – в случая при бащата (с оглед на постигнато вече съгласие между родителите най – голямото от трите им деца И., роден през 2008 г. да има местоживеене при бащата, който да упражнява родителските права), с цел формиране между тях чувство на привързаност и взаимност, каквото се наблюдава между по-големите две деца (И. и Г.) и между тях и най – малката сестра Н.. Затова разделянето на децата между родителите е прието да е неудачно решение. Направен е извод, че както по време на съвместното съжителство, така и след това реални грижи за децата полага бащата, подпомагат от близките си, докато майката в определени моменти има неадекватно поведение. Бащата притежава по-добри възпитателски качества в сравнение с майката, с оглед степен на грамотност на двамата родители, съдебно минало, трудова заетост, по които показатели родителският капацитет на майката е по-ограничен. Бащата може да разчита на помощта на близките - родители и сестра, които живеят в съседство и които и до сега са го подпомагали в грижите за децата. Прието е също, че детето Г., родена през 2014 г. е привързана към баща си и неговия родителски кръг, в който винаги е живяла, а данни това дете да е поддържало връзка с роднинската среда на майката (в [населено място]) няма по делото. Добрите материално-битови възможности на бащата пък са отчетени като способстващи условия за правилното отглеждане и възпитание на децата. Достъпът до касация се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос (уточнен и конкретизиран от ВКС съгласно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), който се твърди да е обусловил правната воля на въззивния съд по конкретното дело и за който даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, а именно: „Какви са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при преценка на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие техни деца с оглед цялостната защита интересът на последните?“ Конкретна съдебна практика в обосноваване на допълнителната предпоставка от разглежданото основание не се сочи и прилага от страната. Касационното обжалване не следва да се допуска. Поставеният въпрос удовлетворява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като е включен в предмета на спора и произтича от решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решение. Той обаче не покрива заявеното допълнително основание, тъй като не се установява отклонение със съдебната практика на ВКС и ВС, вкл. и задължителна (а и в случая липсва посочена от страната такава). Напротив. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е изцяло съобразено с практиката на ВС и ВКС, в която е изяснено, че критериите за преценката на съда при предоставянето на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, следва да се основават на анализ и оценка на всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, морален облик, желание на родителите, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. – ППВС № 1 от 12.11.1974 г. В съдебната практика на ВКС се приема също, че съдът е длъжен във всеки конкретен случай да посочи защо е предпочетен единия родител и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (напр. поведението и моралния облик на другия родител, условията на живот при него и т. н.) като изводите трябва да са направени въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. Решаващият състав в обжалвания въззивен съдебен акт е изследвал всички посочени обстоятелства – възрастта и пола на децата (две момичета), тяхната обичайна среда и режим, както и възможностите (личностни, битови и материални) на двамата родители да се грижат за тяхното отглеждане и възпитание по начин, щото да се защити най – висшия интерес на децата. При обсъждане на комплекса от обстоятелства, които имат значение за това да бъде предпочетен единия от родителите, съдът е взел предвид свидетелските показания, данните за проявите на неадекватност в поведението на майката, на обремененото й съдебно минало и компрометирана социална среда при този родител, който поставят в сериозен риск децата. Отчетени са спокойната и стабилна семейна среда при бащата и установените трайни отношения на по - голямата дъщеря Г. с роднинския му кръг, както и обстоятелството, че при него живее най – голямото от общо трите деца на страните – И., както и че именно той е родителят, който е полагал реални грижи по оглеждане на децата при съвместното съжителство с майката, която е показала дефицит на необходимия й родителски капацитет. Постановяването на атакуваното решение в пълно съответствие с трайната практика на ВКС и ВС, и на задължителната такава изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова достъп до касация на това основание не може да се проведе. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.