Определение № 933 от 01.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3048/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ Общо застраховане“АД срещу решение №.558/27.04.23 по г.д.№.3350/22 на АС София, 12с, с което е потвърдено реш.№.262592/1.08.22 по г.д.№.14106/20, СГС, І-12с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.405 ал.1 КЗ 51700лв. застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие /кражба на л.а.“Ленд Роувър“ модел „Discovery Sport“ с рег.№..../, ведно със законната лихва, считано от 21.12.20 до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД 545,72лв. лихви за периода 14.11.20-21.12.20, със съответно произнасяне по разноските. Ответникът по касационната жалба Б. Б. К. я оспорва; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по застрахователен договор за застраховка „каско+“ за горепосочения автомобил /произведен 2015/-за застрахователна сума 55000лв. и с покрити рискове, включващи и кражба на цяло МПС. Възражението за нищожност на договора поради липса на предмет - с твърдения, че автомобилът е бил увреден в Германия и възстановяването му е било невъзможно, е намерено за неоснователно. На база неоспорени доказателства - установяващи, че МПС е било предмет на технически преглед в КАТ /при първоначалната му регистрация в края на 2018г./ и на оглед преди сключване на застрахователния договор от представител на застрахователя /на 3.04.20/ - като и при двата огледа е констатирана техническата му изправност /а след като застрахователят е огледал автомобила преди сключване на договора, не е констатирал да е увреден до степен да не може да бъде възстановен и е сключил застрахователен договор, то той е признал извънсъдебно неизгодния за него факт, че МПС е било в пълна изправност и по него няма невъзстановени щети, респективно не може по-късно да се позовава на това обстоятелство/, и с оглед заключението на авто-техническата експертиза /АТЕ/ - установяваща съответствието на автомобила и факта, че възстановяването му е било напълно възможно, съдът е приел, че е бил налице годен за застраховане обект. Същевременно, ищцата е негов собственик; безспорно доказано е и настъпването на събитието „кражба на МПС“ /между страните не е имало спор, че са представени всички изискуеми документи по образуваната щета – като след като самият застраховател е определил изначално, че посочените в ОУ документи и тяхното съдържание са достатъчни да я установят, на база на същите правилно се приема, че е настъпило събитие „кражба на МПС“ през периода 23.09.20, 19.00ч. – 23.09.20, 14.40ч. При определяне на дължимото обезщетение е съобразена действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие /съизмерима с пазарната - чл.400 ал.2 КЗ, реш.№.79/2.07.09 по т.д.№.156/09, І ТО, реш.№.6/2.02.11 по т.д.№.293810, І ТО/, определена с помощта на АТЕ – 51700лв. С оглед основателността на главния иск до този размер, за основателна е намерена и акцесорната претенция за лихви. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи, определени в Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета /т.9.1.9 от Раздел І ОУ/?“; 2. „Следва ли съдът да се съобрази с волята на страните по застрахователния договор и да отхвърли претенция за обезщетение, когато по делото бъде установено, че вредите са в резултат на събитие, представляващо изключен от застрахователно събитие риск?“; 3.“Достатъчно ли е установяване на обстоятелството, че настъпилото вредоносно събитие е изключен от застрахователно покритие риск, за да бъде отхвърлен искът за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на това събитие, или е необходимо по делото да се изследват и докажат и други обстоятелства?“; 4.“Кои други обстоятелства подлежат на изследване и доказване в горната хипотеза?“; 5. „Какъв е критерият/критериите, разграничаващи хипотезата „неизплащане на обезщетение за вреди, настъпили поради изключен от застрахователно покритие риск“, от хипотезата на „отказ от изплащане на обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахованото лице?“; 6.“Длъжен ли е въззивният съд ,,в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка по отделно и в съвкупност на всички доказателства, възражения и доводи на страните, както и на правно-релевантните факти по делото?“ /ТР 1/9.12.13 по тълк.№.1/13, ОСГТК, реш.№.388/17.10.11 по г.д.№.1975/10, ІV ГО, ре.№.94/28.03.14 по г.д.№.2623/13, реш.№.55/3.04.14 по т.д.№.1245/13, І ТО, реш.№.63/17.07.15 п т.д.№.674/14, І ТО, реш.№.111/3.11.15 по г.д.№.1544/14, ІІ ТО/; 7. Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, при положение, че доказателствата не могат да се съберат на територията на гр. София, да допусне събиране на доказателства чрез трето неучастващо в делото лице/или по Конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търговски дела /бр.13/25.02.00г., в сила от 22.01.00, ратифицирана със Закон, приет от 38-то НС на 8.09.1999 -ДВ бр.83/21.09.99/, съгласно която по граждански и търговски дела съдебният орган на договарящата държава може в съответствие с нейното законодателство да поиска от компетентните органи на друга договаряща държава посредством съдебна поръчка да получи доказателства или да се извършат други съдебни действия?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка; отделно от това и не съответства на обстоятелствата по делото, доколкото не е установено застрахованият да не е изпълнил клаузи от договор, които дават права на дружеството да откаже да плати обезщетение /чл.9.1.9 визира действия, представляващи опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства, различни от случилите се, или представяне на документи с невярно съдържание, и такива не са установени/. Предвид изложеното той не е свързан с решаващата воля на съда, неотносим е и съответно не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос е също неотносим с оглед решаващите мотиви на въззивната инстанция. Същият предпоставя условие, което не е било прието от съда – съдът не е приемал, че вредите са настъпили в резултат на събитие, което представлява изключен от застрахователя риск. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Въпроси №.3-№.5 и №.7 отново не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те са общотеоретитични и хипотетични, не са били предмет на обсъждане от съда и той не е излагал мотиви в тази връзка. Отделно от това първите три от тях предпоставят условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция – тя не е приемала, че е установено, че настъпилото събитие е изключен от застрахователното покритие риск. Във връзка със седмият въпрос съдът не е отричал принципната възможност за събиране на доказателства по реда на Конвенцията; доколкото е отхвърлил подобно искане, това е направено предвид обстоятелството, че то е заявено за първи път пред въззивната инстанция, не е било релевирано пред първоинстанционния съд и е преклудирано /каквито изрични мотиви са изложени и в проведеното открито съдебно заседание на 6.04.23/. Предвид изложеното въпросите са неотносими и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Безспорно съгласно задължителната практика на ВКС във връзка с шестия въпрос, в това число цитираната, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си; съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Обсъдила е възраженията на ответника и събраните доказателства, в това число допуснатата по негово искане, приета от първоинстанционния съд и неоспорена АТЕ; предвид твърдението за процесуално нарушение с оглед недопусна допълнителна задача /за проверка в посочен от касатора сервиз/, е допуснал при условията на чл.266 ал.3 ГПК АТЕ - която впоследствие е била заличена поради неизпълнение от застрахователя на указанията за конкретизиране на такъв сервиз. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,