Определение № 50074 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Г. В. против решение № 158/13.05.2022 г. по гр.д.№ 837/2021 г. на Окръжен съд-.Пазарджик, с което е потвърдено решение № 892 от 11.12.2019 г. по гр.д.№ 339/2016 г. на РС-Пещера. С последното е прогласена за нищожна съдебната делба, извършена с решение № 593/06.11.2012 г. по гр.д.№ 883/2011 г. на РС-Пещера между М. К. А., К. Г. В., Е. К. П., /починала след постановяване на решението, заместена в настоящия процес от наследниците си/, А. Д. А., Ф. Г. В., И. К. К., Б. А. К. и А. А. К. по отношение на допуснатия до делба недвижим имот: първи редовен жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и 1/2 идеална част от тавана, който обект е с административен адрес на обекта: [населено място], [улица] В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, тъй като искът по чл. 75, ал.2 ЗН е предявен от М. К. А., която е участвала в делбата, а според касаторката, такъв иск може да се предяви само от неучаствалият съсобственик. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК – недопустимост на решението и основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС – с ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: допустим ли е иск за прогласяване нищожност на съдебна делба на основание чл. 75, ал.2 ЗН от съсобственик, който е участвал в същата делба, или такъв иск може да предяви само неучаствалия съсобственик.. Ответниците по касация Н. П. Н. и М. П. Н., последната чрез законния си представител и майка И. М. П., конституирани на местото на Е. К. П., /починала на 29.03.2016 г. - след постановяване на решението по извършване на делбата/ вземат становище за основателност на жалбата и молят да се допусне касационен контрол. Ответникът по касация Ф. Г. Ч. и А. Д. А., наследници на починалата в хода на производството ищца М. К. А. считат касационната жалба за допустима, но не отговаряща на изискванията при селектирането за допускане до касационно обжалване. Ответницата по касация Е. Д. М. счита жалбата за основателна и моли да се допусне касационно обжалване, тъй като с право да иска прогласяване нищожност на съдебна делба разполага само съсобственик, който не е участвал в нея, защото чрез този иск защитава собственото си право. Представя извънсъдебна спогодба, подписана между нея и ищцата, с нотариално заверени подписи от 14.07.2022 г. Ответницата по касация Ф. Г. В. оспорва касационната жалба и предявеният иск, като счита, че ищцата не е имала право да предяви иска по чл. 75, ал.2 ЗН, защото е участвала в делбата. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: Със спогодба по гр.д.№ 53/1980 г. на РС-Пещера е прекратена съсобствеността върху наследството, останало от К. Г. В., починал на 11.04.1974 г., като първия етаж от двуетажната жилищна сграда, идентичен сега с ПИ с идентификатор ***, ведно с принадлежащите и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, от тавана и 1/4 ид.ч. от дворното место е предоставен в дял на преживялата съпруга Ф. И. В.. С н.а. № *** г. тя продава срещу задължение за гледане и издръжка на М. К. А. и И. К. К. 1/2 от този имот. Към този момент М. К. А. е била в гр.брак с Д. Ц. А., починал по-късно – на 05.04.1992 г. Негови наследници са освен преживялата го съпруга и децата му Е. Д. М. и А. Д. А.. След смъртта на М. И. В. на 25.10.2003 г. и предвид извършеното от нея прехвърляне през 1991 г., по иск, предявен от К. Г. В. по гр.д.№883/2011 г. на РС-Пещера е допусната съдебна делба между М. К. А., А. Д. А., И. К. К., Б. А. К., А. А. К., Е. К. П., К. Г. В. и Ф. Г. В.. /решение № 225/10.05.2013 г. по възз. гр.д.№ 255/2013 г. на ОС-Пазарджик/ Делбата е извършена чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан и с постановление от 13.11.2015 г. по изп.д.№ 11/2015 г. на ДСИ при РС-Пазарджик имота е възложен на съделителката Ф. Г. В.. В тази делба не е участвала Е. Д. М., която е наследник /дъщеря/ на починалия на 05.04.1992 г Д. Ц. А. – съпруг на преобретателката по възмездната сделка от 1991 г. М. К. А.. Иск за прогласяване нищожността на извършената съдебна делба по гр.д.№ 883/2011 г. на РС-Пещера предявява М. К. А.. Тя е починала в хода на въззивното производство – на 12.12.2021 г. Нейните наследници Ф. Г. Ч. и А. Д. А., които подържат предявеният иск. Първата инстанция е уважила иска, като е прогласила за нищожна съдебната делба по гр.д.№ 883/2011 г. на РС-Пещера на основание чл. 75, ал.2 ЗН. С обжалваното въззивното решение е потвърдено решението на РС предвид установеното по спора. Въззивният съд е посочил, че правилото на чл. 75, ал.2 ЗН е материално-правно и се отнася както за съдебната, така и за доброволната делба, че за да породи правен ефект и да прекрати съсобствеността, делбата трябва да бъде допусната и извършена с участието на всички съсобственици. Въззивният съд се е позовал на ПП-7-73 и е посочил, че делбата, в която не е участвал съсобственик е нищожна и всеки от съсобствениците може да поиска нова делба с участието на всички съсобственици, като релевантен момент, към който се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата. Затова всеки съсобственик може да се позове на нищожност и да поиска извършване на нова делба. Съдът не констатира вероятна недопустимост на решението и противоречие със съдебната практика относно това дали участвалият в нищожна делба може да се позове на нищожността на делбата на основание чл. 75, ал.2 ЗН и да предяви иск за прогласяване нищожност на делбата. Налице е съдебна практика, според която нищожната делба на основание чл. 75, ал.2 ЗН не прекратява съсобствеността / т.7 ПП-7-73/, Решението по нищожната делба не е нищожно, но не е и пречка за извършването на делба между действителните собственици. т.е. съделителите остават съсобственици ако в делбата /доброволна или съдебна/ не е участвал съсобственик, а съгласно чл. 34, ал.1 ЗС, всеки съсобственик може да предяви иск за делба. В ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустим самостоятелен иск за прогласяване нищожност на делба. В този тълкувателен акт е посочено, че неучаствалия в делбата може да предяви иск за прогласяване на нищожността й, но не е прието, че само той може да предяви такъв иск. Актуалната съдебна практика без противоречие приема, че всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея. В този случай участвалия в нищожната делба не защитава чуждо право /на неучаствалия/, а своето потестативно право по чл. 34, ал.1 ЗС, да иска прекратяване на съсобствеността. Позоваването може да стане както с предявяване на иск за прогласяване на нищожност на делбата, така и с възражение в исково производство, в което някой от участниците черпи права от нищожна делба. /В този смисъл са: Определение № 437 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 67/2012 г., I г. о., Определение № 481 от 20.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5210/2016 г., III г. о., Решение № 1318 от 24.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6133/2007 г., V г. о., Решение № 472 от 3.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2011 г., I г. о., Решение № 115 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2014 г., II г. о., Решение № 60 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2016 г., I г. о., Определение № 137 от 7.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1557/2022 г., II г. о., / Действително в много съдебни актове е посочено, че неучаствалият в делбеното производство съсобственик на общата вещ може да предяви както самостоятелен иск за установяване нищожността на делбата, така да се позове на тази нищожност, да предяви нов иск за делба с участието на всички съсобственици. Това е така, защото най-често неучаствалият съсобственик предявява такъв иск или подава молба за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на нищожната делба /които се преценява като недопустима/. В тези актове обаче не е прието, че участвалите съсобственици в нищожна делба не притежават активната процесуална легитимация да предявят иск за прогласяване нищожност на делба, основан на чл. 75, ал.2 ЗН. Определение № 172 от 7.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 653/2016 г., IV г. о., на което се позовава касаторката е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Предвид изложеното, не е налице недопустимост на обжалваното решение или противоречие със съдебната практика по поставеният въпрос, поради което не се допуска касационно обжалване на наведените основания по чл. 280, ал.2 пр.2 и ал.1, т.1 ГПК. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 2 000 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение