Определение № 211 от 11.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 479/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Х. С. Н. от [населено място], [община], област Бургас чрез процесуален представител адв. М. М. срещу определение № 100682 от 29.12.2020г. по ч. т. дело № 227/2020г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 260246 от 16.10.2020г. по т. дело № 645/2019г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прекратено производството по т. дело № 645/2019г. на Бургаски окръжен съд, образувано по искова молба на Х. С. Н. срещу ЗКПУ „Солидарност“ /в ликвидация/, [населено място], с която на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е предявена претенция за приемане за установено, че със заявление А7 с вх. № 20150106125314, вписано под № 20151012140112 по партидата на ЗКПУ „Солидарност“ в Търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства относно промени в състава на управителните органи на кооперацията – вписване на нов управителен съвет и заличаване на вписаните му предишни членове; вписване на нов контролен съвет и заличаване на вписаните му предишни членове; вписване на нов председател на кооперацията и заличаване на предишния; както и последващо съединените претенции за установяване нищожността на решения на общото събрание на ответната кооперация: за изключване на ищцата като член-кооператор, обективирано в т. 3 на протокол от 14.03.2015г. и за избор на нов състав на ръководни органи на кооперацията – управителен, контролен съвет и председател, обективирани в протокол от 13.09.2015г., и освобождаването на ищцата като председател на ответната кооперация. С решението на Бургаски окръжен съд ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 960 лв. – адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Допустимо ли е в производството по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при изключване на ищеца от общото събрание на кооперацията като член-кооператор да бъде предявен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за възстановяване на членството му като заинтересовано лице, макар че това обстоятелство да не подлежи на вписване в Търговския регистър? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, т. 3.

2. Налице ли е правен интерес за ищеца да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при влязло в сила съдебно решение по предявен иск по чл. 58 ЗК, с което са отменени всички приети решения на общото събрание на кооперацията по неговото свикване и провеждане и избора на нови ръководни органи, обосновано с приложимостта на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 във връзка с ал. 1 ТЗ? – по този въпрос частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Налице ли е нищожно решение на общото събрание на кооперацията от 15.09.2015г. по смисъла на чл. 75, ал. 2 във връзка с ал. 1 ТЗ, когато то е свикано и проведено от управителен съвет, чийто избор е отменен със съдебно решение по предявен иск по чл. 58 ЗК, както и поради липса на проведен самостоятелен избор и взето решение председателят да бъде и член на управителния съвет, за което е допуснато вписване в Търговския регистър?

По втория и третия правни въпроси частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед осъвременяване на съдебната практика, предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени, съответно и липсата на съдебна практика на ВКС.

Ответникът ЗКПУ „Солидарност“ /в ликвидация/, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. И. оспорва частната касационна жалба и инвокира доводи, че не са налице твърдените от касатора основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага и евентуални доводи за правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на направените разноски в размер 480 лв. – адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Определението на Бургаски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което същото подлежи на касационно обжалване.

За да направи извод за недопустимост на предявените искове за нищожност на решенията на Общото събрание на ЗКПУ „Солидарност“ от 13.09.2015 г., несъществуване на вписаните въз основа на тях обстоятелства /по предявената с първоначалната искова молба претенция/ и нищожност на решенията на Общото събрание на кооперацията от 14.03.2015 г. /по предявените на основание чл. 372, ал. 2 ГПК претенции относно съществуването на едно оспорено с отговора на исковата молба правоотношение – членственото правоотношение на ищцата в кооперацията/, въззивният съд е изложил следните аргументи:

Предявените искове са основани изцяло на твърдения за нарушаване на процедурата по свикване и провеждане на ОС на кооперацията – от нелегитимен управителен съвет, предвид отмяната като незаконосъобразни на решение на ОС от 05.01.2014 г. съгласно влязлото в сила на 22.04.2016 г. решение по гр. д. № 2141/2014 г. на Бургаски районен съд. Въведените с исковата молба пороци са пороци за незаконосъобразност, а не за нищожност на решенията на Общото събрание, с оглед разграничителните критерии, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.

По отношение на изложените от ищцата доводи в изпълнение на указанията за отстраняване на несъответствията между обстоятелствената част и петитума на исковата молба доводи, че е било необходимо да се извърши самостоятелен избор на М. Б. като член на управителния съвет отделно от избора й за председател на кооперацията поради отпадане изискването на закона председателят да е член на управителния съвет и поставяне на изискване само да е член – кооператор, въззивната инстанция е приела, че въпросът за това дали с оглед редакцията на чл. 26, ал. 1 ЗК /ДВ, бр. 13/2003 г./ е било необходимо приемане на решение за избора на М. Б. освен като председател, но и като член на управителния съвет отделно от избора за председател на кооперацията, също е въпрос за законосъобразност. Твърдението на ищцовата страна не е за липса на волеизявление за избор от страна на компетентния колективен орган относно вписаните обстоятелства, а за правилността на извършения избор на М. Б. и едновременно за председател и член на управителния съвет според отменената редакция на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗК от 1999 г.

Съдебният състав е направил извод, че с предявените искове се цели инцидентно ревизиране на законовите предпоставки за изключването на ищцата Х. С. Н. като член - кооператор, с наличието на което е обвързан неизменно изборът й за председател. Посочил е, че недопустимостта за подобна последваща ревизия извън производството по чл. 58 ЗК и след срока по чл. 58, ал. 3 ЗК включва и забраната да се твърди съществуването на членствено правоотношение към датата на вземане на решението по чл. 15, ал. 4, т. 2а ЗК от 13.09.2015 г. за избиране на новия председател на кооперацията и освобождаване и заличаване на ищцата като председател, тъй като с поддържането на твърдение за съществуването на членствено правоотношение с предявения по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК инцидентен установителен иск, се цели релевиране на порок за незаконосъобразност извън сроковете по чл. 58, ал. 1 и ал. 3 ЗК на решението за изключване на ищцата като член кооператор от 14.03.2015 г., което е недопустимо.

Въззивният съд е приел също, че определената в молбата от 29.09.2020 г. от страната квалификация на решенията като нищожни е ирелевантна при въведените от нея фактически твърдения, които съобразно разграничителните критерии, очертани със задължителната практика на ВКС, са изцяло само за незаконосъобразност. Установяването извън сроковете по чл. 58 ЗК на членствено правоотношение на ищцата в производството по т. дело № 645/2019 г. на Бургаски окръжен съд по повод предявените от нея искове е недопустимо и пропускът й да оспори решенията на Общото събрание санира окончателно евентуалната незаконосъобразност на изключването й, което обстоятелство не подлежи на вписване и е извън предметния обхват на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

По повод изключването на ищцата като член-кооператор съдебният състав се е аргументирал и с липсата на твърдения за противоречие на решението на общото събрание от 14.03.2015 г. с влязлото на 22.04.2016 г. съдебно решение като порок, водещ до нищожност в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ТЗ.

Поради това, че възраженията са само за пороци относно свикването и провеждането на общото събрание, е изложил и съображения за липсата на интерес от предявяване на иск за установяване вписването на М. Б. като член на управителния съвет и председател на кооперацията като несъществуващо обстоятелство. Същевременно претенцията за нищожност на това решение на Общото събрание на ЗКПУ „Солидарност“ /в ликвидация/ е основана на твърдения за неправилно приложение на отменена към релевантния момент редакция на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗК, което също сочи на порок за незаконосъобразност на избора, а не на липса на волеизявление за избор от страна на компетентния орган, който порок е недопустимо да бъде релевиран извън сроковете по чл. 58, ал. 1 и ал. 3 ЗК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият процесуалноправен въпрос, посочен от частния жалбоподател, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт – съдебният състав не е отрекъл допустимостта на предявяване в производството, образувано по иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на членствено правоотношение в хипотезата на прието решение от Общото събрание на член - кооператорите за изключване на ищеца като член - кооператор. Формулираният въпрос не третира решаващия аргумент на въззивната инстанция за недопустимост на предявения по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК инцидентен установителен иск с поддържаното твърдение за съществуване на членствено правоотношение поради недопустимостта му, тъй като с него се цели релевиране на порок за незаконосъобразност извън сроковете по чл. 58, ал. 3 ЗК на решението за изключване на ищцата като член – кооператор от 14.03.2015 г.

По този въпрос не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС съединяването на иск за установяване нищожност на решението на Общото събрание с иск за установяване на пороци при вписването е допустимо, като обстоятелствата по двата иска са различни. При иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство /решение на общо събрание/. Като e приел, че въведените от ищцата пороци са пороци за незаконосъобразност, а не за нищожност на решенията на Общото събрание, с оглед разграничителните критерии в посоченото Тълкувателно решение, поради което е направил извод за тяхната недопустимост, съдебният състав на Бургаски апелативен съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.

Даденото от въззивната инстанция разрешение съответства и на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 92 от 27.07.2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., в което е прието, че по аналогия с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС нищожност на решение на Общото събрание на кооперация ще е налице при липсващо /невзето/ решение, което обаче, е отразено като съществуващо в протокола на Общото събрание и решение, взето от ОС, но извън пределите на неговата и на другите органи на кооперацията, компетентност. Тези основания за нищожност не съвпадат с основанията за отмяна на решения на ОС на кооперацията, които противоречат на закона или на устава и могат да се релевират чрез иск по чл. 64 ЗК /отм./, сега чл. 58 ЗК. Нищожността на решения на ОС би могла да се заяви чрез иск по реда на чл. 124 ГПК безсрочно, включително и в друго производство чрез насрещен или инцидентен установителен иск. Пороците на решението на ОС на кооперацията, представляващи основания за отмяна и предмет на иск по чл. 64 ЗК /отм./, сега чл. 58 ЗК, не могат да се заявяват инцидентно в друго производство, както и след изтичане на изтичане на законоустановените срокове, както и трети лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат отмяната им, не могат да се позовават на тези пороци. В този смисъл, порочните решения на ОС на кооперацията на основанията по чл. 64 ЗК /отм./, сега чл. 58 ЗК придобиват стабилитет, ако не са били атакувани по специалния закон и трети лица – извън тези по чл. 64 ЗК /отм./, сега чл. 58 ЗК, не могат да релевират незаконосъобразността им в други производства.

Следва да се отбележи също, че съгласно константната практика на ВКС правната защита за възстановяване на изключения член – кооператор с решение на Общото събрание на кооперацията се осъществява чрез предявяване на конститутивен иск за отмяна на съответното решение на Общото събрание на основание чл. 58, ал. 1 ЗК в преклузивния срок, предвиден в чл. 58, ал. 3 ЗК, какъвто в случая не е предявен.

Посоченият в т. 2 от изложението към частната касационна жалба процесуалноправен въпрос също не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Във формулировката на въпроса частният жалбоподател поддържа тезата, че е обосновал правния си интерес от предявяване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с приложимостта на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с ал. 1 ТЗ, докато въззивният съд е приел, че въведените от ищцата фактически твърдения са изцяло само за незаконосъобразност на приетите на 14.03.2015 г. и 13.09.2015 г. решения от Общото събрание на ответната кооперация относно свикването и провеждането.

Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд по третия правен въпрос, тъй като по отношение на него не е осъществена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е обусловил правните изводи на въззивния съд, съдебният състав не е обсъдил приложението на чл. 75, ал. 2 във връзка с ал. 1 ТЗ в посочената от частния жалбоподател хипотеза. Втората част на този въпрос също не обуславя извод за допускане на касационно обжалване, предвид липсата на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че ищцата не е изложила твърдения за липса на волеизявление за избор от страна на компетентния колективен орган относно вписаните обстоятелства, които биха били относими към иска по чл. 29 ЗТР, а е посочила твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗК /след изменението в ДВ, бр. 13/2003 г./, относими към незаконосъобразността на избора, който порок е недопустимо да бъде релевиран извън сроковете по чл. 58, ал. 1 и ал. 3 ЗК. Извършената преценка и изложените от въззивния съд съображения съответстват на мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер 480 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение