Определение № 382 от 30.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 142/2014 г.

Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите – ТД Б. срещу Решение № 4778 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 613/2013 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1436 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 1292/2011 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от касатора иск за обявяване на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК на относителната недействителност спрямо касатора на сключен ия между двамата ответници [фирма], [населено място] и Й. В. С., [населено място] договор за покупко – продажба на недвижим и имот и, оформен с нотариален акт №52, том V, рег. № 3920, нотариално дело № 793/2008 на нотариус К раси М инев, с който първият ответник с изискуеми данъчни задължения по ЗДДС продава на втория ответник описаните в нотариалния акт самостоятелни обекта /апартамент, мазе, паркомясто и гараж/ в сграда с административен адрес [населено място], [улица]. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се иска касирането му, а допускането му до касационно обжалване се поддържа на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. От ответниците по касация е постъпил отговор от Й. В. С., който оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, че въззивното решение е постановено по търговско дело с цена под 10 000 лв. и по отношение на него е изключен касационния контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК от 21.12.2010 г. По силата на изменението са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. Решението е постановено по обективно съединени искове с цена под 10 000 лв. - за обявяване за недействителна спрямо държавата на сделка /покупко продажба/, имащи за предмет недвижими имоти с обща данъчна оценка 9 681.80 лв. /л.133-І-ва инст./, която е определяща за цената на всеки един от исковете - чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК. Търговският характер на делото произтича от търговското качество на продавача по договора на покупко продажба, обявяването на чиято относителна недействителност е предмет на предявения от държавата конститутивен иск. Въззивната инстанция се е произнесла по обективно съединени искове, всеки с цена под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, поради което е изключено от касационен контрол -търговският характер на делото се определя от качеството търговец на продавача по договора, чиято недействителност по отношение на държавата е предмет на иска. Неправилното посочване в решението за възможността да бъде обжалвано с касационна жалба не създава инстанционен контрол, какъвто не е предвиден в закона. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение