Определение № 1799 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1297/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „А Ем Би“ ЕООД, [населено място], чрез адв.И. И., срещу определение № 177/14.04.2026г. по възз.ч.т.д.№ 121/2026г. на Апелативен съд- Варна. С него е потвърдено определение № 1766/03.12.2025г. по т.д.№ 30/2024г. на Окръжен съд - Варна в обжалваната част, с която производството по делото е спряно, на осн. чл.229, ал.1, т. 4 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не се оспорва принципната възможност за спиране на производството по иск по чл.135 ЗЗД при наличие на действително преюдициален спор, но се поддържа, че в случая спирането на производството по иска по чл.135 ЗЗД е преждевременно – преди окончателно очертаване на предмета на делото чрез произнасяне по молба, вх.№ 10724/14.04.2025г., определяне на окончателната ДТ и произнасяне по искането за вписване на допълнителната искова молба. По подробно изложените съображения искането е за допускане на касационно обжалване, отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с указания за произнасяне по молба, вх.№ 10724/14.04.2025г., преди извършването на нова преценка по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

В приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са въведени, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, основанията за допускане на обжалване по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да спре производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК преди да е приключила проверката по редовността и предметния обхват на исковата молба, включително преди произнасяне по искане за вписване на допълнителна искова молба и преди определяне на дължимата държавна такса, когато именно тези действия са необходими за окончателното очертаване на предмета на делото?

2. Длъжен ли е съдът, преди да постанови или потвърди спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, да установи конкретна, безспорна и обективна преюдициална връзка между предмета на обусловеното дело и предмета на обуславящото дело?

3. Съставлява ли съществено процесуално нарушение потвърждаването на определение за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато въззивният съд не е обсъдил своевременно подадена молба от ищеца за индивидуализация на имотите, определяне на допълнителна държавна такса и вписване на допълнителната искова молба?

Със съвместен писмен отговор насрещната страна, ответниците, чрез адв.Р. М., оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалване и основателността на частната касационна жалба.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с частни жалби и на двете насрещни страни- съвместна частна жалба на ответниците и частна жалба на ищеца „А Ем Би“ ЕООД, [населено място], настоящ частен касатор, срещу първоинстанционно определение за спиране на производството по иск по чл.135 ЗЗД, на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по друго дело, образувано по предявените от ответниците против ищеца насрещни отрицателни установителни искове за несъществуване на парични вземания.

Произнасяйки се по релевираните в частната жалба на ищеца доводи за преждевременност на спирането на производството – преди отстраняване на нередовността на исковата молба за довнасяне на ДТ и преди да бъде разпоредено вписване на допълнителната искова молба, въззивният съд е изтъкнал, че преценката относно цената на иска се извършва за всяка атакувана сделка с иск по чл.135 ЗЗД, а в случая ищецът не е посочил цена на първоначално предявения иск, което да предполага доплащане на ДТ, над платената до момента, не е постановено определение по чл.70 ГПК за допълнителна ДТ, а с постъпилите след образуване на производството по делото от ищеца са постъпили 5 уточняващи молби, като с изявленията в някои от тях се цели въвеждане в предмета на делото на нови сделки, незаявени в ИМ и обективирани в друг НА. Приел е, че в допълнителната искова молба, с вх.№ 26522/23.10.2024г., не се съдържат изявления за факти и обстоятелства, даващи допълнителна информация за очертаване предмета на делото и съответно обосноващи извод за необходимостта от вписване на молбата като сезиращ документ.

Извън проверката за вероятна нищожност и/или недопустимост по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е включен в предмета на делото, да е обусловил решаващата правна воля на съда и да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая по отношение на всички поставенив изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са осъществени изискванията на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не са правни, а са фактологични, доколкото изискват проверка на данните по делото дали в конкретния случай спирането на производството по делото не е преждевременно, и в този смисъл касаят пряко законосъобразността на определението, която е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо обсъждане наличието на въведените допълнителни селективни предпоставки.

Необосновано от частния касатор е и приложното поле на основанието очевидна неправилност. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, изисква да бъде релевирана и обоснована от касатора. Тя е налице, когато пряко от мотивите, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за правилност, са установими особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Въведените доводи не обосновават някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, а са за неправилност на решението по см. на чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: