Определение № 511 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 545/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13145 от 20.10.2023 г. на Г. Б. Л.-С. и И. Б. Л., [населено място], подадена чрез адвокат Х. Х., и касационна жалба вх. № 13755 от 02.11.2023 г. на В. Д. Л., Ю. Л. Л., Д. К. Л., К. Д. С., И. Р. С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г. С.-Р., подадена чрез адвокат К. Л., срещу въззивно решение № 515/21.08.2023 г. по в. гр.д. № 1026/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Г. Л.-С. и И. Л. се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба; 2. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение; 3. Може ли съдът да се позовава на доказателства, които не са събрани по съответния ред и след настъпила преклузия за представянето им; 4. Представлява ли процесуално нарушение неизлагането на мотиви относно наличието на осъществено лично ползване при предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС; 5. Следва ли съдът да изложи мотиви относно събраните в хода на производството доказателства, които установяват осъществено от ползващия съсобственик „пречене“ на останалите съсобственици да ползват вещта при предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС; 6. Следва ли съдът да изложи мотиви относно противоправността на деянието при предявен иск по чл. 45 ЗЗД и представлява ли процесуално нарушение неизлагането на мотиви в тази насока; 7. Следва ли да е налице ползване на целия имот от страна на един или част от собствениците, за да се приеме, че е налице лично ползване от тях, като условие за основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС; 8. При установено ползване само на част от съсобствения/те имот/и следва ли да бъде доказано, в условията на пълно и главно доказване, че ползваната част надхвърля притежаваните от ползващия съсобственик идеални части, за да се приеме искът по чл. 31, ал. 2 ЗС за основателен и чия е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство; 9. За да е налице лично ползване на съсобствен имот, следва ли да се установи, че имотът е ползван от съсобственика за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нормалното предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията и да накърнява свойствата на имота; 10. Води ли липсата на противоправност на деянието до неоснователност на предявен иск по чл. 45 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. Л., Ю. Л., Д. Л., К. С., И. С., С. С., С. С., Е. С. и К. С.-Р. се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е и ако е опорочен, тогава какъв е неговият порок; 2. Представлява ли писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС протокол от събрание на мажоритарните собственици, в който се съдържа решение ползващите имота съсобственици да бъдат поканени да предадат владението му до определена дата, след която ако не го сторят ще дължат обезщетение за лишаване от право на ползване, който протокол е получен от ползващите съсобственици; 3. Когато един от съсобствениците действа в изпълнение на решение на ОС на по-голяма група от съсобственици, неговите действия, обективирани в изпращане на нотариална покана, имат ли действие спрямо неподписалите лица или имат действие само по отношение на подписалите нотариалната покана; 4. Представлява ли съществено процесуално нарушение допуснатата грешка при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логическите правила. Всяка от страните в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба на насрещните страни с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Г. Л.-С. и И. Л. претендират заплащане на сторените в настоящото производство разноски. Касационните жалби срещу въззивното решение са недопустими в следните части: 1/ относно исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС на К. Д. С., И. Р. С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г. С.-Р. за осъждане на Г. Л.-С. и И. Л. да заплатят обезщетение за това, че ищците са били лишени от възможността да ползват съсобствения им имот с идентификатор *** и построените в него сгради; 2/ относно исковете по чл. 45 ЗЗД на В. Д. Л., Ю. Л. Л., Д. К. Л., К. Д. С., И. Р. С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г. С.-Р. за осъждане на Г. Л.-С. и И. Л. да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на разрушени в имот с идентификатор **** три броя камини; 3/ относно исковете по чл. 45 ЗЗД на Ю. Л. Л., Д. К. Л., К. Д. С., И. Р. С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г. С.-Р. за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на разрушен имот с идентификатор ****. Всеки от посочените субективно и обективно съединени искове е с цена под 5000 лева. В тези части въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В останалите части касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 500290/11.05.2022 г. по гр. д. № 219/2019 г. на Районен съд – Разлог в частта, с която Г. Б. Л.-С. и И. Б. Л. са осъдени да заплатят на В. Д. Л., Д. К. Л., /конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л. Л./, Ю. Л. Л., Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С.-Р., /конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К. С./, К. Д. С., И. Р. С. и С. В. С., сумата 52 568 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от правото им да ползват притежаваните от тях идеални части от процесните имоти, за всеки един от тях, както следва: за В. Л., с дял 6/24 ид.ч. - сумата 17522,67 лева; за Д. Л., заместила в процеса починалия ищец К. Л., с дял 3/24 ид.ч. - сумата 8761,33 лева; за Ю. Л., с дял 3/24 ид.ч. - сумата 8761,33 лева; за Е. С., С. С. и К. С.-Р., заместили в процеса починалия ищец Г. С., с дял 3/24 ид.ч. - сумата 8761,33 лева; за К. С., с дял 1/24 ид.ч. - сумата 2920,44 лева; за И. С., с дял 3/48 ид.ч. - сумата 4380,67 лева и за С. С., с дял 1/48 ид.ч. - сумата 1460,22 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на В. Л., Д. Л. /заместила в процеса починалия ищец К. Л./, Ю. Л., Е. С., С. С. и К. С.-Р. /заместили в процеса починалия ищец Г. С./, К. С., И. С. и С. С. сумата 18282 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху съсобствените им имоти, съставляваща припадаща се част за ищците от стойността на разрушената в имота сграда с идентификатор **** и стойността на разрушените камини в сграда с идентификатор ****, разпределена съобразно дяловете на всеки един от тях. Постановено е друго, с което: 1/ са отхвърлени като неоснователни така предявените от Ю. Л., Д. Л. и С. С. против Г. Л.-С. и И. Л. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС; 2/ ответниците са осъдени да заплатят на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на В. Л. – 16337,03 лева, на К. Д. С. – 2722, 84 лева, на И. С. – 4084, 26 лева, на С. С. – 2722, 84 лева, на Е. С. – 2722, 84 лева, на К. С.-Р. – 2722, 84 лева, които суми представляват обезщетение за лишаването от правото им да ползват притежаваните от тях идеални части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 1874 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори ****, **** и ****, двете отразени като една сграда с идентификатор ****, **** и ****, за периода от 19.08.2015 г. до 09.05.2018 г. 3/отхвърлени са като неоснователни предявените срещу ответниците искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването от правото им да ползват съсобствените им имоти за периода 18.06.2015 г. - 18.08.2015 г. и за разликите над уважения до пълния заявен размер от 17522,67 лева за В. Л.; 4380,67 лева за И. С.; по 2920,44 лева за К. С., С. С., Е. С. и К. С.-Р.; 4/ отхвърлени са като неоснователни предявените от В. Л., Д. Л., Ю. Л., Е. С., К. С.-Р., С. С., К. С., И. С. и С. С. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД против Г. Л.-С. и И. Л. за осъждане на ответниците да платят солидарно сумите на В. Л. – 5306, 50 лева; на Д. Л. и Ю. Л. – по 2653, 25 лева; на Е. С., К. С.-Р., С. С. и К. С. - по 884,42 лева; на И. С. – 1326, 62 лева; на С. С. – 442,20 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на разрушен имот с идентификатор ****; 5/ ответникът Г. Л.-С. е осъден да заплати съответно: на В. Л. – 787, 50 лева; на Д. Л. – 393,75 лева; на Ю. Л. – 393,75 лева; на Е. С., К. С.-Р., С. С., К. С. – по 131,25 лева; на И. С. – 196,86 лева и на С. С. – 65,62 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г., които суми представляват обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на разрушени в имот с идентификатор **** три броя камини, като исковете за солидарно осъждане по отношение на другия ответник И. Л. са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 1091/18.03.2014 г. и решение за поправка на ОФГ № 1091/18.03.2024 г., постановени по гр.д. № 492/2011 г. на РС-Разлог, е допусната делба между Г. С., К. С., И. С., К. Л., Ю. Л., В. Л., А. С., действащ лично и със съгласието на майка си Е. Ц., Г. Л. и И. Л. на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, находящ се в [населено място], [улица] на построените в него сграда с идентификатор ****; сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ****, отразени заедно като сграда с идентификатор ****; сграда с идентификатор ****; сграда с идентификатор ****, при следните квоти: 3/24 ид. ч. за К. Л., 3/24 ид. ч. за Ю. Л., 6/24 ид. ч. за В. Л., 3/24 ид. ч. за Г. С., 1/24 ид. ч. за К. С., 1/24 ид. ч. за И. С., 1/24 ид. ч. за А. С., 3/24 ид. ч. за Г. Л. и 3/24 ид. ч. за И. Л.. С решение № 3133/26.05.2017 г. по гр.д. № 492/2011 г. на РС – Разлог, във втората фаза на делбата, допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, като е постановено получената при публичната продан цена да се разпреди между съделителите съобразно квотите им на собственост, при пазарна оценка на имотите от 476 778 лева. В частта, с която ползването на допуснатите до делба имоти до окончателното извършване на делбата е предоставено на съделителите Г. С., К. С., И. С., К. Л., Ю. Л., В. Л., които са осъдени и да заплащат на Г. Л. и И. Л. сумата 515,25 лева, представляваща 1/4 ид.ч. от месечния наем в размер на 2 301 лева, първоинстанционното решение е отменено с решение №175/11.01.2018 г. по в.гр.д. № 885/2017 г. на ОС-Благоевград, като е постановено допуснатите до делба имоти да бъдат ползвани от съделителите В. Д. Л., К. Л. Л., Ю. Л. Л., Г. К. С., К. Д. С., И. Р. С. и С. В. С. при ежемесечно плащане на Г. Б. Л. и И. Б. Л. сумата от 286,75 лв., считано от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата. С въззивното решение е обезсилено и първоинстанционното решение в частта, с която Г. Л. и И. Л. са осъдени да заплатят на останалите съделители сумата 7 524,00 лева, представляваща 3/4 ид.ч. от стойността на разрушената и допусната до делба сграда с идентификатор ****, както и да заплатят на останалите съделители сумата 20 709,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от право на ползване на притежаваните от тях идеални части от делбения имот за периода от 18.06.2015 г. до 28.02.2017 г. Въззивният съд е установил, че на 25.05.2015 г. е проведено събрание на собствениците на процесните имоти, на което са присъствали собствениците на 17/24 ид. части от имотите, а именно: В. Л., К. Л., Ю. И., Г. С., К. С. и И. С.. Взето е решение за писмено уведомяване на съсобствениците Г. Л. и И. Л. да освободят до 01.06.2015 г. имота, като при забава в освобождаването следва да обезщетят останалите съсобственици за всеки просрочен месец за ползата, от която са лишени, със сумата 600 евро. В протокола от събранието е записано, че е взето и решение чрез процесуалния представител на ищците по гр.д. № 492/2011 г. по описа на РС- Разлог, да се направи искане пред съда за предоставяне ползването на имота до приключване на делбата на присъствалите на събранието съсобственици. Въззивният съд е установил от протокол от о.с.з. по гр.д. № 492/2011 г., проведено на 18.06.2015 г., че екземпляр от протокола от общото събрание на съсобствениците, проведено на 25.05.2015 г., е връчен на присъстващия в съдебното заседание Г. Л.. Съобразно взетото решение на събранието на собствениците, обективирано в протокол №1 от 25.05.2015 г. адв. Л. е направил искане за произнасяне на съда по поискани с исковата молба привременни мерки за предоставяне на имота на ищците по делото. Искането за предоставяне ползването на имота до приключване на делбата е мотивирано с решението по протокол № 1. Впоследствие с нотариална покана, връчена на 19.08.2015 г., И. Л. и Г. Л.-С. са поканени от Г. С., К. С., И. С. и В. Л. да заплащат сумата 600 евро месечно като обезщетение за ползването на имота. Съдът е констатирал, че на 09.05.2018 г. ЧСИ е въвел във владение на процесните имоти В. Л., К. Л., Ю. И., Г. С., К. С. и И. С.. От представени по делото писмени доказателства е установено още, че процесният имот „С. “ е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от категория „ансамблово значение“, поради частична загуба на автентичност. От писмо от 01.06.2011 г. на община Банско е установено, че В. Л., К. Л., Ю. Л., Г. С., И. С., Г. Л. и И. Л. са уведомени за състоянието на имотите, както и че като съсобственици са длъжни да предприемат незабавни действия по укрепителни и ремонтни действия след съгласуване със съответните институции. С последващо писмо от 01.07.2011 г. община Банско е уведомила Г. Л., че предвид изменение в законодателството и с оглед обстоятелството, че не е единствен наследник на „С. “, следва да представи искане или пълномощно от всички наследници за предприемане на необходимите действия съгласно чл. 72, ал. 1 ЗКН. На 19.06.2015 г. общината е съставила констативен протокол, в който е записано, че в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, на регулационната линия, находящата се селскостопанска сграда е с разрушена покривна конструкция, паднала върху първия етаж, с наклон към двора, вследствие на атмосферните условия – сняг, дъжд. Констатирано е, че сградата е необитаема, не се поддържа и е заплашена от самосрутване. За установяване начина на ползване на процесните имоти е представен е договор за наем от 01.11.2013 г. сключен между „Сирлещови“ ООД, представлявано от Г. Л.-С., и Г. М. за кухня, две помещения и мазе срещу наема цена от 100 лева за срок от една година. От свидетелство от 06.12.2014 г. е установено, че за търговски обект механа „С. “, собственост на „Л и Л груп 2013“ ЕООД, представлявано от Г. М., е регистрирано фискално устройство. За периода от 18.06.2015 г. до 09.05.2018 г. по отношение на процесния имот не са открити документи за регистрация като търговски обекти в Информационния масив за търговски обекти по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за търговската дейност на територията на Община Банско. Прието е, че на 27.02.2020 г. до ответниците Г. Л.-С. и И. Л. е изпратена нова нотариална покана, с която ищците са поканили ответниците да заплатят дължимите суми за ползването на имота в периода 18.06.2015 г. – 09.05.2018 г. От приобщените документи към прокурорска преписка е установено също, че ответникът Г. Л.-С. след уговорка с И. С. е изнесъл на 11.05.2018 г. личните си вещи от имотите, като наличните камини в сградата с идентификатор **** са закупени и монтирани от него, поради което за изваждането им се е наложило премахването на няколко реда декоративни тухли, поставени за облицовка. Свидетелят В. В. посочва, че периодично се е информирал за имота, тъй като е проявявал инвестиционен интерес като управител на френска фирма и по тази причина следял неговото развитие за закупуването му за френски клиент. Посетил имота през 2016 г. и 2017 г. през зимния период, в който период къщата работела като търговски обект – механа, имало и градина към механата. Виждал е клиенти в обекта. През есента на 2020 г. последно е ходил в имота, който бил запуснат. По кухнята били изкъртени разни съдове, изкъртено кухненско обзавеждане, обърнати пейки. Пояснява, че приятелят му В. Л. нямал достъп до имота до 2018 г., след това със съдействието на съдебен изпълнител влязъл в имота. Свидетелят М. С. сочи, че познава ответниците Г. Л.-С. и И. Л. от 06.12.2014 г. Твърди, че в периода 2015 г. - 2018 г. къщата представлявала развалина. Помагал на Г. в чистенето на двора при падането на една от постройките. Не знае дали в периода 2015 г. - 2018 г. механата е работила. Заявил, че често се отбивал в имота, като с ответника се събирали предимно отзад в стаята и двора. Влизал е в механата в периода 2015 г. – 2018 г., но не е имало клиенти. Дървената порта на имота не била заключена. Когато ходил при И. и Г. Л., те били на двора и в една от стаите. Свидетелят И. В. сочи, че през 2015-2018 г. е посещавал имота и не е имало клиенти в заведението, през 2016 г. е празнувал рождения си ден в механата, като не е плащал консумирането, а с приятели са си готвили сами. В имота имало плевня, която паднала от снега. Г. Л.-С. е ремонтирал имота – на втори етаж сложил радиатори, ремонтирал покрива на сградата. Състоянието й в периода 2015-2018 г. било добро. Свидетелят е посетил последно имота при предаването му на ищците. За изнасяне на вещите имотът бил отключен от И. С.. От заключенията на техническата експертиза е установено, че сграда с идентификатор ****, е на два етажа, без сутеренно помещение. Първият етаж е бил заведение и за да се ползва като жилище, е необходимо преустройство. Вторият етаж отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище. Изградените камини са оценени на 1050 лв. на брой, като за възстановяването им са необходими още 360 лв. за изхвърляне на строителните отпадъци. Цялостното възстановяване на двата броя камини е изчислено на 2460 лв. Сграда с идентификатор **** е напълно разрушена и следва да се предприемат действия по отстраняване на два каменни зида поради опасност от срутване. Саморазрушението на сградата се дължи на несвоевременното ремонтиране на покрива на сградата и разрушаването и от природните фактори. При оглед на място е установено, че в сграда с идентификатор **** има четири камини, като двете на първи етаж функционират, а двете на втория етаж са разрушени, извадени са водните ризи, разрушена е облицовката от тухлена зидария и мазилка. Не са почистени остатъците от разрушението. Демонтирането на вграденото тяло, представляващо водна риза, не води до нарушение или промяна в конструкцията на сградата. Наемната цена за сграда с идентификатор **** за исковия период е 70091 лв. Стойността на сграда с идентификатор **** към датата на изготвяне на експертизата е 5588 лв. Експертът е посочил, че сграда с идентификатор **** съществува само на първо ниво, тъй като същото е от каменна зидария, като дървената покривна конструкция е паднала. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в съдебното заседание от 18.06.2015 г. по гр. д. № 492/2011 г., в което се твърди, че е предявена покана за плащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване, е направено единствено изявление за предоставяне ползването на имота на ищците до постановяване на решение във втора фаза на делбата. Други искания не са направени. В предявения в заседанието протокол № 1 на общо събрание на съсобствениците на 17/24 ид.ч. от 25.05.2015 г., се съдържа решение, че ответниците Г. и И. Л. следва да обезщетяват в размер на 600 евро останалите съсобственици, но липсва покана за плащане. Покана от Г. С., К. С., В. Л. и И. С. е надлежно връчена на ответниците в по-късен етап - на 19.08.2015 г., поради което съдът е счел за основателни предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 19.08.2015 г. – 09.05.2018 г. По отношение на останалите ищци – Ю. Л., Д. Л. и С. С. исковете са приети за недоказани поради липса на покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС до ответниците. За неоснователни са преценени възраженията на ответниците, че не са си служили с процесните имоти. Въззивният съд е приел от свидетелските показания и заключението на вещото лице за установено, че първият етаж на сграда с идентификатор **** представлява механа, която е използвана от ответниците и техни приятели за приятелския събирания, без да бъде осъществявана търговска дейност. За недоказано е прието твърдението, че след отправената нотариална покана Г. и И. Л. да са осигурили достъп до имота, като същият е предаден едва на 09.05.2018 г. с протокол за принудително отнемане на недвижим имот. Ето защо съдът е счел, че претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна по отношение на Г. и К. С., В. Л. и И. С., но е посочил, че не са налице условия за солидарна отговорност на ответниците по исковете. Искането за солидарно осъждане е обосновано с доводи, че ответниците са ползвали общо имота, но изложените от ищците обстоятелства не се включват в хипотезите на възникване на солидарна отговорност – чл. 121 ЗЗД. Отговорността ответниците е при условията на разделност. Относно размера на дължимиото обезщетение е възприето заключението на СТЕ за пазарния наем на процесните имоти за периода 19.08.2015 г. – 09.05.2018 г. По отношение на исковете по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че настъпилата вреда /разрушаване на сградата/ се дължи на неполагане на грижи от всички съсобственици, а не на противоправно поведение на ответниците. За предприемане на действия по укрепване и възстановяване на сградата, предвид факта, че същата представлява архитектурно-строителен паметник на културата, е било необходимо предприемане на действия от всички наследници, поради което нейното срутване не може да се вмени във вина само на ответниците. По исковете за обезщетение за три броя разрушени камини съдът е приел, че камините в сграда с идентификатор **** са пет броя, от които две камини на първия етаж са функциониращи. Установено, че са изкъртени водни ризи, като по този начин е разрушена облицовката от тухлената зидария и мазилката, както и са изкъртени тухли от зидарията на мястото на вграждане на камините, съответно стойността на допуснатата до делба сграда е намалена. Отстранените камини са оценена на 3150 лева от вещото лице. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първите шест въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Г. Л.-С. и И. Л. свързани с дейността на въззивна инстанция не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решени в съответствие с цитираната от касаторите съдебна практика. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая въззивният съд е посочил, че ползването на процесните имоти е предадено на ищците едва след извършен въвод във владение по образувано изпълнително производство срещу ищците. Предпоставка за извършването му е изпращане на покана за доброволно изпълнение съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК. Оттук следва, че след като имотите не са били предадени в срока за доброволно изпълнение, то е налице пречка за упражняване на правата на взискателите по изпълнителното дело /ищци по настоящото производство/, поради което е възникнала необходимост от съдействие на съдебен изпълнител за влизане във владение на процесните имоти. По отношение на възражението за настъпила преклузия за представяне на нотариалната покана за заплащане на обезщетение, връчена на ищците на 19.08.2015 г., въззивният съд е счел, че същата не следва да бъде изключена от доказателствения материал по делото, като е обсъдил нейното действие и е приел, че от деня на връчването й ответниците И. и Г. Л. са надлежно поканени да заплатят обезщетение за лишаването от ползване на процесните имоти на Г. и К. С., В. Л. и И. С.. Следва да се посочи, че нотариалната покана е представена преди обявяване на доклада по чл. 146 ГПК за окончателен, като на ответниците е дадена възможност да вземат отношение по представеното писмено доказателство. В писмено становище И. и Г. Л. са възразили срещу посочената в поканата дата на връчване, но не и срещу приемането й като доказателство поради настъпила преклузия. Въззивният съд не е приел за основателно и възражението, че процесните имоти не представляват годни за ползването им обекти, доколкото от събраните по делото свидетелски показания е установено, че ответниците заедно със свои приятели са ползвали имота - събирали се в механата, празнували са рожден ден, ремонтирали покрива и др. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по останалите формулирани от Г. и И. Л. въпроси. Така поставени, въпросите изискват извършване на преценка на събраните доказателства и приетите за установени факти по делото, както и на правилността на въззивното решение, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Ето защо по тях не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Те са свързани с твърдението, че ползването на процесните имоти от ответниците не надхвърля правата им в съсобствеността. В случая въззивният съд е приел за установено, че ползването на имотите от Г. и И. Л. възпрепятства останалите съсобственици да ползват общите вещи съобразно правата им, доколкото ответниците са упражнявали фактическата власт върху процесните имоти и не са осигурили достъп до тях нито към момента на поканата за заплащане на обезщетение, нито впоследствие. Такъв е осигурен едва след предаване на владението от частен съдебен изпълнител на 09.05.2018 г. Съобразно приетото в ТР № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Ето защо дори ответниците да са ползвали само част от процесните сгради, то фактът на възпрепятстване на достъпа до общите вещи е израз на нарушаване на забраната за пречене на съсобственик да ползва общата вещ, съобразно правата си. Що се касае до поставения въпрос относно противоправността на деянието, съдът е приел, че при изваждането на камините от страна на Г. Л.-С. е нарушена облицовката на тухлената зидария и разрушена мазилката на мястото на вграждане на камините, което обуславя наличието на противоправност в действията на касатора. Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставените от В. Л., Ю. Л., Д. Л., К. С., И. С., С. С., С. С., Е. С. и К. С.-Р. въпроси. Първият и четвъртият от тях относно вътрешното противоречие на мотивите на въззивното решение и допуснатите грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логическите правила не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, а са изведени от становището на касаторите за необоснованост на решението. Въпросите изразяват доводите за неправилно анализиране на доказателствения материал и формиране вследствие на това на грешни и необосновани крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и касаят правилността на решението. Въззивният съд е приел, че ищците макар и да не са имали достъп до процесните имоти за осъществяване на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, не са представили доказателства за предприети действия по искане на съгласие на останалите съсобственици за извършване на ремонтни дейности върху сградата обявена за недвижима културна ценност, каквото указание са получили с писмо от кмета на община Банско. Относно втория въпрос от изложението към касационната жалба на ищците следва да се посочи, че той касае правилността на въззивното решение, изисквайки преценка на фактите по делото и съдържанието на представения протокол от общо събрание на съсобствениците от 25.05.2015 г., каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по селекция на касационните жалби. След анализ на това доказателство въззивният съд е приел, че то не съдържа волеизявление, представляващо искане по чл.31, ал.2 ЗС от неползващия, доведено до знанието на ползващия съсобственик. Третият поставен въпрос също не предпоставя допускане на касационно обжалване. Той се поставя при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че надлежно отправената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС от 14.08.2015 г. изхожда от Г. и К. С., В. Л. и И. С., поради което липсата на покана от името на останалите ищци обуславя неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за лишаването правото на ползване на процесните имоти спрямо тях. Не е установено протокол № 1/25.05.2015 г. да съдържа упълномощаване в полза на И. С. от страна на съсобствениците, участвали на общото събрание на съсобствениците. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, разноските следва да останат в тежест на всяка една от страните по спора така, както са били направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.