Определение № 166 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. срещу решение № 524 от 22.11.12г.по в.гр.дело № 625/12г.на Софийски окръжен съд.С него е отменено решение № 166 от 13.12.2011г.,поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 94 от 4.06.12г.на РС гр.Сливница, постановени по гр.дело № 440/09г. и по иск на Й. В. К. е обявено за нищожно на основание чл.42 б.”б”ЗН, поради неспазване на чл.25 ал.1 ЗН, саморъчно завещание от 9.04.2008г.от името на В. К. К. в полза на К. К. К.,обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 3.06.08г.,рег.№ на нотариус Р. Г. с рег.№ на НК,с район на действие РС – С.;както и на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен констативен нот.акт № г. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Й. В. К. чрез адв.С. Х. и адв.Ц. Ц. от САК счита,че е процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК като подадена срещу въззивно решение,неподлежащо на касационно обжалване. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира,че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв за граждански дела.В разглеждания случай,видно от удостоверение изх.№ 1059/16.06.09г.на [община], данъчната оценка на първия процесен имот –нива от 15 .000 дка,находяща се в [населено място] в м.П възлиза на 1741.50 лв.Данъчната оценка за втория процесен имот – УПИ от кв. по регулационния план на [населено място],обл.С, целият с площ от 926 кв.м.,съгласно удостоверение за данъчна оценка № 1060 от 16.06.09г. е 2061.10 лв ,а за притежаваните от В. К. 8/12 ид.части от този имот данъчната оценка е 1374 лв; данъчната оценка на двуетажната масивна жилищна сграда е в размер на 1528.20 лв. Цената на иска- спорното материално право,определена съгласно правилото на чл.69 т.2 ГПК, е в размер на 4638.20 лв, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед изложените доводи от жалбоподателката относно допустимостта на касационната жалба следва да се има предвид,че при предявяване на иска,ищецът е този,който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК,но съдът не е обвързан от това.Съгласно предвиденото в този разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска,както това може да направи и ответникът по иска,но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната,съдът определя цената на иска.Така посочена и определена,цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените,са без значение за цената на иска.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.Промяната в данъчната оценка на имота,представена при завеждане на исковата молба,в процеса на производството не води до промяна в цената на иска,нито до промяна на определената родова подсъдност,нито до упражняване на правото на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискванията на чл.280 ал.2 ГПК.Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т.е.последващите промени в същата не рефлектират в това производство по делото. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ГПК в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.