Определение № 223 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Оратранс”ООД, гр. София срещу въззивно решение № 273 от 14.12.2020г., постановено по в.т.д.№ 506/2020г. на Пловдивския апелативен съд, с оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 157 от 23.12.2019г. по т.д. № 39/2019г. на Хасковския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Съгласие – 04 КООП” АД, гр. Свиленград, искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД за ревандикация на реална част от търговски обект, находящ се на първия/партерен/етаж в сграда с идентификатор 65677.701.1740.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 65677.701.1740 по КККР на гр. Свиленград, и представляваща част от търговски обект с идентификатор 65677.701.1740.1.7, с площ от 84 кв.м, колорирана в син цвят, в която попадат обекти с проектни №№ 14 и 15 по приложена по делото схема – проект за изменение на кадастралната карта, съгласно скица- приложение № 3 от заключението на вещото лице инж.Д. К., неразделна част от решението, както и за заплащане на сумата 50 000 лв., обезщетение за лишаване от ползването на двата обекта за периода 18.06.2014г. – 18.03.2019г., евентуално 20 000 лв. за обект № 14 и 30 000 лв. за обект № 15. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 171/2014г., ищецът в първоинстанционното производство „Оратранс”ООД се легитимира като собственик на УПИ ХХІ, кв.111, по плана на гр. Свиленград, с площ от 1273 кв.м, ведно с построените в него административна сграда на пет етажа с кухня-столова към нея, с обща застроена площ от 742,39 кв.м, като част от сутерена и от първия и втория етаж са законно преустроени в банков офис, без магазинното помещение и склада към него от първи /партерен/ етаж и югозападното избено помещение от сутеренния етаж, собственост на ПК ”Съгласие” – Свиленград, и без кабинети №№ 1, 2 и 11 от третия етаж, с обща площ 72,72 кв.м.; сграда-приемна със застроена площ от 40 кв.м. и гаражи със застроена площ от 88 кв.м. С договор за покупко-продажба от 25.09.2006г. /нот.акт № 73/2006г./ ответникът „Съгласие – 04 КООП”АД е закупил от ПК „Съгласие” търговски обект с обща застроена площ от 201 кв.м, находящ се на първия /партерен/ етаж на административната сграда и югозападното избено помещение (с площ 32 кв.м) от сутеренния етаж на сградата. През 1995г. е извършено архитектурно заснемане на административната сграда /бивша сграда на АПК Свиленград/ като е разрешено проектиране и преустройство на част от нея в банков офис. Понастоящем на партерния етаж в кадастралната карта са нанесени два самостоятелни обекта - с идентификатор 65677.701.1740.1.7 и предназначение за „Търговска дейност”, с площ от 351 кв.м, ведно с югозападното избено помещение, собственост на ответника, и с идентификатор 65677.701.1740.1.8 и предназначение „За офис”, с площ от 376 кв.м, собственост на ищеца. Процесните обекти попадат в площта на бившия магазин „Дружба”, от който през 1997г.-1998г. са образувани пет отделни търговски обекта чрез изграждане на преградни стени, а складът към него първоначално е преустроен във фурна, а впоследствие – във фитнес зала. Изготвената по възлагане на ищеца схема на търговските обекти не съвпада точно с местоположението на реално съществуващите помещения, отразени на изготвена от вещото лице скица – приложение № 3. През годините търговските обекти са отдавани под наем на трети лица първоначално от ПК „Съгласие”, а впоследствие от ответника, като за тях е наличен един захранващ кабел от електромерното табло. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесните помещения, тъй като те са били изрично изключени от обектите, за които са му прехвърлени права с договора за покупко-продажба от 2014г., както и че неговите праводатели не са се легитимирали като техни собственици, респ. че техен собственик е ответникът по силата на договора от 2006г. В допълнение е посочено, че дори да се приеме противното, с оглед събраните по делото доказателства, основателно би било и направеното от последния при условията на евентуалност възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Доводите на ищеца, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и е разрешил несъществуващ между страните спор относно площта, попадаща между контура на самостоятелните обекти по скица-приложение № 3, посочен в червен цвят и границата на обектите № 15 и № 16, съгласно представената от него схема, са приети за неоснователни по съображения, че предметът на спора е очертан от самия ищец, а дали спорният обект пространствено се разполага по посочения от него начин или фактическото положение е различно, са обстоятелства, които се преценяват от съда при разрешаването на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Посочено е, че не е налице и нередовност на исковата молба, изразяваща се в описание на спорните реални части от търговски обект с идентификатор 65677.701.1740.1.7, посредством препращането към схема – проект, тъй като от една страна иск по чл.108 ЗС за реална част от обект е допустим, а от друга - реалното пространствено ситуиране на спорните обекти е визуализирано и в скица, изготвена от вещото лице, както и че водещо в кадастралния регистър за самостоятелен обект в сграда съгласно чл.27 ЗКИР е именно функционалното му предназначение, а не застроената площ. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е вероятно недопустимо, евентуално нищожно. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК /ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1/.Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, а се позовава на вероятна недопустимост, евентуално нищожност на постановеното решение, като излага съображения, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като в нея не е посочен обект, годен да бъде предмет на право на собственост и при липса на правен интерес за част от предмета на спора. Тези основания не са налице, тъй като исковата молба отговаря на всички изисквания за редовност по чл.127, ал.1 и по чл. 128 ГПК. Заявеният с исковата молба спор е за реално обособени два търговски обекта с проектни №№ 14 и 15, с посочена в приложените към нея схеми площ, и непосочването на реалната площ от съществуващата кадастрална единица, съгласно нарочна за целта комбинирана скица, не представлява нередовност на същата. Без значение за това е констатираното в хода на процеса от вещото лице несъвпадане точното местоположение на реално съществуващите обекти спрямо изготвената по възлагане на касатора схема, а обстоятелството, че според изготвената от експерта скица част от търговския обект с проектен № 15 попада в имот с идентификатор 65677.701.1740.1.8 по КККР, не води до липсата на правен интерес от предявяването на иск по чл.108 ЗС за този обект. Касаторът не сочи основания, водещи до нищожност на обжалваното решение и такива в случая не са налице, нито е налице основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК, което не се релевира от него. В допълнение следва да се отбележи, че посочената от касатора практика на ВКС не е относима към настоящия случай. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 5000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.