Определение № 1293 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2855/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7414 от 10.06.2025 г., подадена от А. Г. Г. чрез пълномощника адв. И. Т., срещу решение № 173 от 01.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 987/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 125 от 30.07.2024 г. по гр. д. № 424/2023 г. на РС-Свищов за извършване на делбата чрез разпределяне на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК както следва: 1/ в дял на И. П. Г. са поставени поземлени имоти с идентификатори №№ ***; *** и *** на обща стойност 31 130 лева. 2/ в дял на Г. А. Г. е поставена сграда с идентификатор *** на стойност 23 200 лева. 3/ в дял на Н. А. М. са поставени поземлени имот с идентификатори №№ *** и *** на обща стойност 24 600 лева. 4/ в дял на А. Г. Г. са поставени жилищна сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор *** на обща стойност 78 000 лева. И. Г. е осъдена да заплати на останалите съделители парични суми за уравнение на дяловете им. В жалбата се излагат съображения, че извършеното разпределение не отчитало в най-пълна степен вида на имотите и дяловете на съделителите. При разпределението не се отчитали по равнопоставен начин интересите на съделителите да получат различни по вид имоти. Необходимо било вещото лице да изготви повече варианти за разпределение на имотите. Изводът, че тегленето на жребий е невъзможно бил необоснован. Не бил съставен проект за разделителен протокол. Били налице предпоставките за изнасяне на имотите на публична продан. Поради процесуални нарушения въззивният съд не допуснал съдебно-техническа експертиза, поискана с въззивната жалба. Делбата била извършена само съобразно желанията на ищците. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК се сочи наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? 2/ Следва ли въззивният съд, след като прецени естеството на имотите, които се делят, да извърши процесуални действия във втората фаза на делбата, съставляваща избор на способ за делене на имотите, като състави проект за разделителен протокол, който да предяви на страните и да изслуша възраженията им? 3/ Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да съобрази характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти като възприеме като способ за делба на имотите - изнасянето им на публична продан, предвид това, че различията между имотите са съществени? 4/ Следва ли въззивният съд да следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано като в случай, че намери, че същото не е пълно, ясно и обосновано, да назначи повторно или допълнително заключение? Задължен ли е съдът да назначи повторно или допълнително заключение при направено възражение за процесуални нарушения от първоинстанционния съд във въззивната жалба, от което може да се направи извод, че делото е останали неизяснено от фактическа страна? Касаторката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение поради нарушение на принципа на равнопоставеността. Ответниците И. Г., Г. Г. и Н. М. изразяват чрез адв.К. А. становище за отсъствие на необходимите предпоставки за допускане на решението до касационна проверка, както и за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Делото е делбено, във втората фаза на делбата. Делбата на пет поземлени имота, двуетажна жилищна и два гаража е била допусната между А. Г., И. Г., Г. Г. и Н. М. при квоти 1/2 идеална част за А. Г. и по 1/6 идеална част за останалите трима съделители. От приетите пред районния съд основно и допълнително заключение по СТЕ въззивният съд приел пазарните оценки на допуснатите до делба имоти като констатирал, че страните не спорят по тях. Съдът съобразил, че квотите на съделителите не са равни, а допуснатите до делба имоти са разнородни, което не позволява обособяване на дялове за теглене на жребий и този способ за извършване на делбата е приет за неудобен. Съдът установил, че са налице достатъчно имоти за получаване на реален дял от всеки съделител, поради което приел, че изнасянето на имотите на публична продан не съответства на закона. Предвид различната стойност на имотите и различните квоти в съсобствеността, въззивният съд приел, че единственият възможен способ за ликвидирането й е разпределяне имотите по реда на чл.353 ГПК. Изложил, че при избрания способ за извършване на делбата съставяне на проект за разделителен протокол не е необходимо като се позовал и на т.5, б.“а“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. Съдът констатирал, че начинът, по който районният съд е разпределил имотите, съответства в най-пълна степен на правата на съделителите, поради което потвърдил решението за извършване на делбата като препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК. С решението на районния съд при спазване принципа за получаване на реален дял, близък по стойност до дела от наследството, без раздробяване на имотите, в дял на съделителката с най-голямо участие в съсобствеността са поставени имотите с най –висока стойност и по този начин касаторката е получила имоти на стойност, максимално близка до стойността на дела й в съсобствеността. При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускането на решението до касационно обжалване. Първият формулиран въпрос не е обоснован с конкретни твърдения кои доказателства не са обсъдени задълбочено от въззивния съд. Следващите два въпроса са взаимно изключващи се и освен това не съответстват на въззивното решение, в което са изложени съображения защо способите по чл.348 ГПК и чл.352 ГПК са неподходящи, както и защо при прилагане на чл.353 ГПК не се съставя проект за разделителен протокол. Последният въпрос също не съответства на данните по делото, по което пред районния съд е допусната допълнителна експертиза за нова оценка на земеделските имоти, при приемане на заключението по която касаторката не е направила възражение за непълнота или необоснованост. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, каквато не се констатира от касационния състав. При този изход на делото в полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл.12 ЗВЕРБ сумата в размер на 1500 лв. следва да се присъди в евро – 766,94 евро. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение