Определение № 781 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2854/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783 на КЧСИ чрез адв. Т. против решение № 1570 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 515/2022 г. на Апелативен съд – София, 10 – ти граждански състав.

Ответната страна „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“ АД (н) с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. М. е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Третите лица – помагачи на страната на ответника по делото – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 266058 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на Софийски градски съд (СГС), ответникът ЧСИ И. Т. Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и район на действие СГС е осъден да заплати на „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“ АД, на основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 031. 01 лева, от които сумата от 714 012. 04 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена от действията на ЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020 г.; сумата от 135 878. 10 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, резултат от забава в размер на законната лихва върху сумата от 12 229 028. 71 лева за периода от 11.08.2018 г. до 19.09.2018 г.; сумата от 150 140. 87 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, резултат от забава в размер на законната лихва върху сумата от 714 012. 04 лева, за периода от 20.09.2018 г. до 14.10.2020 г. С горното решение въззивният съд е оставил без разглеждане предявените при условията на евентуалност („други“) искове срещу ЧСИ Ч. като предпочитан ответник и срещу втория ответник ЧСИ Радост Р. Г. – Ч. с рег. № 925 на КЧСИ. С решението е отменено определение № 276364 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че на 26.01.2016 г. в полза на СРС е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 53178/2015г. на този съд, на основание чл. 417 ГПК срещу „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)" АД за сумата от 1 578 039. 95 лева, представляваща държавна такса, на основание чл. 57, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Кредиторът – СРС с възлагателно писмо от 07.09.2016 г., чрез началник отдел „Финанси, имущество и човешки ресурси“ е възложил събирането на това вземане на ЧСИ И. Ч.. Възлагането е извършено на основание чл. 3, ал. 2 от Споразумение за сътрудничество, сключено между Висш съдебен съвет (ВСС) и Камарата на ЧСИ, подписано на 01.07.2015 г. Решаващият състав е посочил, че на 03.10.2016 г. е образувано изп. д. № 522/2016г. по описа на ЧСИ И. Ч., като противно на разпоредбата на чл. 80 и чл. 81 ЗЧСИ, взискателят – СРС не е заплатил авансово дължимите такси. Изтъкнато е, че по изпълнителното дело са присъединени като взискатели Национална агенция за приходите (НАП) и „ОББ“ АД, като ЧСИ не е събрал авансово таксите по изпълнението и от взискателя „ОББ“ АД. Принудителното изпълнение е било насочено срещу два имота няколко имота на длъжника, два от които са били ипотекирани в полза на горепосочената банка. В резултат на проведена по делото публична продан на двата обременени с ипотека имота по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 14 677 200 лв. с ДДС, от която ЧСИ е превел в полза на бюджета данък добавена стойност (ДДС) в размер на 2 446 200 лв. Констатирано е, че с решение от 01.11.2017 г. по т. д. № 2000/2015 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ АД, т. е. на длъжника по изпълнението. Това решение е вписано в ТР по партидата на търговеца на 02.11.2017 г. като впоследствие - на 15.11.2017 г., т. е. след като дружеството - длъжник по горното изпълнително дело е с открито производство по несъстоятелност ЧСИ И. Ч. е извършил разпределение на остатъка от събраната сума (извън превода по бюджета на дължимото ДДС) в размер на 12 231 000 лева. Последната сума е разпределена както следва: 1/ за разноски: 436 068 лева – такса за опис на недвижимите имоти, по т. 20 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) в полза на ответника; 277 944. 04 лева – пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ отново в полза на ответника; 60 лева – обикновена такса по ТТРЗЧСИ, в полза на ответника; 6 000 лева – допълнителни разноски по т. 31, б. „д“ от ТТРЗЧСИ за вещо лице; 2/ за данъчни задължения: 1 971. 29 лева – за данък върху недвижимите имоти, продадени на публичната продан; 3/ за вземания, обезпечени с ипотека – 11 508 956. 67 лева за взискателя „ООБ% АД; за други публични задължения – за СРС и НАП – 0 лв. Установено е също, че на 25.05.2018 г. синдикът на длъжника е изпратил покана до ЧСИ И. Ч., с която му дал 7-дневен срок да преведе по сметката на масата на несъстоятелността сумата от 12 231 000 лева. Изтъкнато е, че на 04.06.2018 г. съдебният изпълнител върнал отговор на синдика, че ще преведе посочената сума, но намалена с неговите такси след представяне на доказателства, че вземането на ипотекарния кредитор е прието в производството по несъстоятелност. На 07.06.2018 г. синдикът изпратил втора покана на ЧСИ да извърши сочения превод на сумата в масата на несъстоятелността, в тридневен срок от получаването сумата от осребреното имущество – от 12 229 028. 71 лева. Поканата е била връчена на ЧСИ с известие, удостоверяващо нейното получаване на датата 11.06.2018 г. ЧСИ И. Ч. е върнал съобщение на синдика, че е действал законосъобразно и всички събрани суми преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника са разпределени. Последвало е изпращане на трета покана - на 06.08.2018 г. от страна на синдика до ЧСИ И. Ч. да преведе по сметка на масата на несъстоятелността, в тридневен срок от получаването всички суми, събрани по изп. д. № 522/2016 г. по описа на същия ЧСИ. С решение № 45 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 5015/2017 г. на ВКС е ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Ч. като му е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от права“ за срок от две години. Това обстоятелство е послужило като основание за издаване на заповед на министъра на правосъдието от 05.09.2018 г., с която е наредено архива от дела на ЧСИ И. Ч. да се предаде на ЧСИ – Радост Ч.. Няма спор по делото, че последната е наредила на 19.09.2018 г. сумата от 11 508 956. 67 лева по сметка на масата на несъстоятелността на ищцовото дружество, представляваща част от събраните 12 229 028. 71 лева, както и че с разпределението от 15.11.2017 г. ЧСИ Ч. е отделил за себе си сумата от 714 012. 04 лева. При тези фактически данни е прието в обжалваното решение, че предявеният срещу първия ответник деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, е основателен, доколкото е доказано по делото, че на делинквента в качеството му на ЧСИ са възложени надлежно функции по събиране на публично държавно вземане (за държавна такса в полза на съд); наличие на противоправно поведение (изразяващо се в разпределение на постъпили суми от осребряване на длъжниково имущество, ипотекирано в полза на банка и привилегировано начисляване, и отделяне за себе си на суми за разноски – такси, по индивидуалното принудително изпълнение, извършено при нормативна забрана да се провежда – арг. чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, т. е. след като с решение на съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнението), настъпила за масата на несъстоятелността на ищеца вреда с непревеждане на сумите за такси като разноски по изпълнителното дело, които е следвало да бъдат преведени, а масата – попълнена с тях, както и причинна връзка между деянието и вредата, тъй като противоправното деяние на съдебния изпълнител (незаконосъобразното разпределение на сумите за разноски по изпълнителното дело и задържането им от ЧСИ за негово възнаграждение след като длъжникът е с открито производство по несъстоятелност и е бил поканен от синдика на дружеството да извърши превод на сумата, получена при осребряване на продаденото, ипотекирано в полза на „ОББ“ АД, имущество) е обусловило настъпване на вредата в претендираната й форма.

Въззивният съд е счел, че ответникът ЧСИ И. Ч. е оправомощен да приеме възложеното му от кредитора – СРС, изпълнителен лист за събиране на публично вземане. Намерил е, че съдебният изпълнител е бил длъжен авансово да събере дължимите се такси по изпълнението, както от взискателя – СРС, така и от присъединения взискател – „ОББ“ АД при образуване на изпълнителното дело, независимо от обстоятелството, че едното парично вземане е публично, а другото е частно вземане по своето правно естество. Съобразил е, че нормата на чл. 81 ЗЧСИ, която освобождава ЧСИ да събира авансово дължимите такси за публични държавни и общински вземания е в сила от 01.11.2017 г., т. е. денят на постановяване на съдебното решение, с което по отношение на длъжника по изп. д. № 522/2016 г. на ЧСИ Ч. е открито производство по несъстоятелност, но е приел, че неизпълнението на това задължение от ЧСИ е извън предмета на делото. Изложени са съображения, че съгласно чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Ако от спирането по ал. 1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Формиран е извод, че считано от 02.11.2017 г., когато по партидата на дружеството - длъжник в търговския регистър е вписано решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност, ЧСИ И. Ч. е бил задължен да преустанови извършването на каквито и да било изпълнителни действия до отпадане на основанията за спиране. Обобщено е, че разпределението от 15.11.2017 г. е извършено след постановеното от закона спиране на изп. д. № 522/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ч., т. е. след постановената забрана ЧСИ И. Ч. да упражнява процесуалните си права и същевременно да изпълнява вменените му от закона задължения по това изп. дело. Изложени са решаващи мотиви, че считано от 02.11.2017 г. съдебният изпълнител е следвало да нареди събраната от осребряването на двата недвижими имота (ипотекирани в полза на ОББ“ АД) сума от 12 229 028. 71 лева по сметката на масата на несъстоятелността, съобразно указаната му от синдика банкова сметка. Прието е, че като не е сторил това ЧСИ Ч. е действал противоправно - разпределил е на себе си като разноски по изпълнението – под формата на такси, сумата от 714 012. 04 лева след откриване на производството по несъстоятелност и така е лишил масата на несъстоятелността със средства в този размер. Изтъкнати са аргументи, че таксите и разноските, които този ответник е разпределил на себе си, имат характер на вземане за възнаграждение, т. е. на частно парично вземане, което е следвало да се предяви в откритото производство по несъстоятелност и включи в списъка на приетите вземания. Направено е съждение, че горната сума съставлява имуществената вреда, за обезщетяването на което отговаря предпочитания ответник и се дължи считано от датата на исковата молба – 15.10.2020 г. до изплащането. Прието е, че той е изпаднал в забава за изпълнението на задължението да плати обезщетение, доколкото е бил поканен да преведе сумата, събрана по изпълнителното дело от осребреното недвижимо имущество на длъжника, вкл. и тази, която е разпределил и задържал за себе си като разноски по изпълнението – общо от 12 229 028. 71 лв., поради което дължи обезщетение за забавено плащане на паричното задължение, считано от 11.08.2018 г. (посочена от ищеца - според диспозитивното начало в гражданския процес при установена забава, считано от 12.06.2018 г.) до частичното плащане, извършено от втория (евентуален) ответник ЧСИ Радост Ч. на 19.09.2018 г. в размер на 135 878. 10 лв. Решаващият състав е аргументирал становище, че обезщетение за забава се дължи и в плащането на исковата сума, считано от 20.09.2018 г. до 14.10.2020 г. – деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда и то възлиза на 150 140. 87 лв. С оглед на горните мотиви предявените срещу предпочитания ответник ЧСИ Ч. главен (деликтен) иск и обусловените от него претенции за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение в исковите периоди, са счетени за основателни в пълните им претендирани размери и са уважени. Произнасянето в този смисъл е предпоставило отмяна на първоинстанционното решение и наред с осъждането на предпочитания ответник са оставени без разглеждане исковете за заплащане на исковите суми, предявени като евентуални срещу ответника ЧСИ И. Ч., намиращи правно основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и евентуално – по чл. 59 ЗЗД, както и исковете за същите суми срещу евентуалния ответник ЧСИ Радост Р. Г. – Ч. по чл. 441 чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, почиващи на деликтно основание, и евентуалните претенции срещу този ответник, почиващи на неоснователно обогатяване – по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а евентуално – по чл. 59 ЗЗД (макар в диспозитива на въззивното решение да не са конкретизирани евентуалните искове срещу двамата ответници - по размери и с тяхната правна квалификация). При този резултат, въззивният съд е намерил, че следва да отмени и първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК – за изменение на решението на градския съд в частта за разноските.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Има ли частният съдебен изпълнител, на когото е възложено събиране на публично вземане по реда на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, правомощието да извърши разпределение на събраната от публична продан сума при положение, че длъжникът – търговско дружество е в открито производство по несъстоятелност? Намира ли в тази хипотеза приложение разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 193 ДОПК, в която е предвидено изключение по отношение на имуществата по чл. 193 ДОПК (имуществата, върху които е наложена възбрана или запор или са започнати действия по събиране на публично задължение преди откриване на производството по несъстоятелност), по отношение на които изпълнението не се спира при открито производство по несъстоятелност?“;

2. „Длъжен ли е частният съдебен изпълнител, на когото е възложено събиране на публично вземане по реда на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, след връчена покана от синдика на длъжник – търговско дружество в открито производство по несъстоятелност да преведе по сметка на масата на несъстоятелността събраната от публична продан сума?“;

3. „По какъв ред се удовлетворява вземането на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено събиране на публично вземане по реда на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ за такси, ако за длъжника – търговско дружество е открито производство по несъстоятелност? Може ли в тази хипотеза съдебният изпълнител, на когото е възложено събирането на публично вземане, да събере дължимите такси от постъпилата сума от публична продан на имущество на длъжника или следва да предяви вземането си за такси в производството по несъстоятелност?“;

4. „Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да изложи самостоятелни мотиви?“;

5. „Трябва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди и да се произнесе по всички наведени в отговора на въззивната жалба и писмената защита тези, доводи и възражения за неоснователност на исковата претенция?“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС (без да я отнася към конкретно питане), обективирана в: ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, решение № 55 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на II г.о., решение № 441 от 10.06.2004 г. по гр. д. № 1560/2003 г. на I т.о., решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на IV г.о., решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г.о., решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на IV г.о., решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 5473/2014 г. на IV г.о., решение № 251 от 04.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г. на IV г.о., решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на IV г.о., решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I т.о., решение № 76 от 12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на II т.о., решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на III г.о. В условията на евентуалност се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същите формулирани питания.

Обосновават се предпоставки в приложно поле и на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК с твърдения, че съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, както и да е очевидно неправилен съдебен акт.

Обжалваното решение не е вероятно недопустимо. То е постановено при надлежно учреден исков процес по претенциите на несъстоятелния длъжник чрез синдика за попълване масата на несъстоятелността, по редовна искова молба, а произнасянето на въззивния съд е при редовно сезиране с допустима жалба и по въведения с исковата молба предмет на спора. Затова няма предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС обаче счита, че обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия повдигнат въпрос, уточнен и конкретизиран, съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, както следва: „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ в хипотезата на започнало преди откриването на производство по несъстоятелност на длъжника принудително изпълнение върху негово имущество за събиране на публични вземания от ЧСИ, на който е възложено това съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ по реда на ДОПК?“. Това питане е релевантно, тъй като отговорът му е от значение за изхода по делото – дали производството по принудително удовлетворяване на публичното вземане чрез осребряване на имуществото на длъжника, ипотекирано в полза на „ОББ“ АД и започнало преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника следва да продължи да се реализира от ЧСИ, комуто е възложено събирането на вземането (съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ) по реда на ДОПК, вкл. и досежно правото последният да извършва разпределение на сумите, постъпили от осребряването. По него липсва формирана съдебна практика на ВКС, а разрешаването му по реда на чл. 290 ГПК чрез тълкуване на разпоредбата на чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 193 ДОПК ще осигури разглеждане и решаване на делата с такъв предмет според точния смисъл на закона.

Ето защо, касационният контрол следва да се допусне по горепосочения обобщаващ въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а останалите питания ще бъдат обсъдени като касационни доводи с решението по съществото на спора.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.