Определение № 2892 от 14.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1013/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пи Ес Ем Пропърти“ ЕООД и „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД срещу решение № 71 от 07.02.2025г. по в.т.д. № 911/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 1177 от 22.08.2024г. по т.д. № 146/2023г. на Софийски градски съд за осъждане на касаторите да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 849 250. 50 лева, подлежащо на връщане авансово платено възнаграждение по Договор № 23-00-111/21.12.2020г. за обществена поръчка, който е бил развален, със законната лихва за забава от 23.01.2023г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Оплакванията на касаторите са, че неправилно е била тълкувана действителната воля на страните в чл. 1, ал. 3 и чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от сключения договор. За изпълнение на договора е било необходимо съдействието на възложителя за издаване на виза и изходни данни за проектирането/адаптирането на проекта за обекта. Въззивният съд неправилно е приел, че най-късно на 13.09.2021 г. на изпълнителя са били предадени визата и изходните данни и че от този момент са изтекли повече от 95 дни, като в този срок не били извършвани никакви СМР. Не е било отчетено възражението на ответниците, че за изработката е необходимо първо да бъде изградена подпорна стена, която да укрепи терена и стойността на която не е била включена в стойността на обществената поръчка. Бездействието на ищеца да осигури средствата или да обяви нова обществена поръчка за изграждането й представляват липса на съдействие от негова страна за инженеринга. Налице е била кредиторова забава. Тъй като е отпадала забавата на касаторите - ответници, договорът не е можело да бъде развален поради тяхно неизпълнение. От въззивния съд не е било съобразено още, че процесният договор е в полза на трето лице – [община]. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЗД уговорката в полза на трето лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. Касаторите искат оспореното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове - отхвърлени. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Касаторите се позовават на решение № 75 от 20.06.2016г. по т.д. № 1608/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 01.11.2010г. по т.д. № 939/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 157 от 30.10.2012г. по т.д. № 696/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 815 от 15.02.2010г. по гр.д. № 1713/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 581 от 30.09.2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 76 от 12.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Каква е била действителната воля на страните, обективирана в разпоредбите на чл. 10, ал. 2, ал. 3 и чл. 1, ал. 3 от процесния договор № 23-00-111/21.12.2020г., задължаващи изпълнителя за изпълни всички възможни видове работи, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са упоменати предварително в конкурсните условия и количествена сметка? Следва ли да се съобрази клаузата на чл. 1, ал. 3 с останалите договорни клаузи и с търговските обичаи, включително обективираните изявления в изпратените до Министерството на младежта и спорта писма? 2.) Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни? 3.) Съставлява ли изграждането на подпорна стена част от СМР, необходими за окончателното довършване на обекта или изграждането на подпорна стена е подготвително действие, предхождащо откриването на строителна площадка и следва да бъде възложено в отделна процедура по ЗОП предвид липсата на упоменаване на подобен тип дейност в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗОП? В случай че процесното действие представлява довършително такова, с какъв акт за извършени СМР следва да бъде отразено изграждането на подпорна стена на строителния обект, за да бъде прието и одобрено от възложителя? В случай, че изграждането на подпорна стена представлява подготвително действие, предхождащо откриването на строителна площадка, задължение на възложителя ли е да предвиди необходимостта от извършване на подготвителни СМР, без които строителният процес на даден обект не може да бъде започнат? 4.) Води ли до промяна на инвестиционното намерение необходимостта от изграждане на подпорна стена и налице ли е непредвидимост в процесния случай, явяваща се задължително условие за обосноваване възлагането на предварителни СМР или възложителят е следвало да предвиди сочената необходимост от възлагане на предварителни СМР преди откриването на процедурата за възлагане на основния договор? От насрещната страна Министерство на младежта и спорта е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Министерство на младежта и спорта, въззивният съд е приел, че на 21.12.2020г. между министерството, като възложител, и „Пи Ес Ем Пропърти“ ЕООД и „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД, съдружници в Консорциум „ПИ ЕМ ПИ ШУМЕН“ ДЗЗД, като изпълнители, е бил сключен Договор № 23-00-111/21.12.2020г. за обществена поръчка, номер на поръчката 01981-2020-0054. Договорът, сключен при условията на чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗОП, на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП, е имал за предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към ІІІ Основно училище „Д. Благоев“, [населено място]“. На дружествата е било възложено извършването на строително-монтажни работи на посочения обект. Не е било спорно, а и се е потвърждавало от представеното по делото платежно нареждане от 23.12.2020г., че уговореното възнаграждение за извършване на услугите в размер на 849 250.50 лева с ДДС е било платено авансово, преди започване на изпълнението. В Раздел II, чл. 2, ал. 1 от договора е бил уговорен срок на договора от 81 дни, но не повече от 12 месеца от сключването му, като е било уточнено, че срокът за изпълнение на адаптирането на проекта е 3 календарни дни от сключване на договора, а срокът за изпълнение на строителството - 78 календарни дни от откриване на строителната площадка. С Анекс от 21.12.2020 г. към договора е било уточнено, че срокът за адаптиране на проекта започва да тече от датата, на която изпълнителят получава виза за проектиране на обекта. С Анекс от 22.03.2021 г. към договора срокът на действието му е бил удължен от 81 дни на 95 дни, а срокът за изпълнение на адаптирането - от 3 на 17 календарни дни. Визата за проектиране е била предадена от възложителя на изпълнителите най-късно на 13.09.2021г., в който смисъл, според въззивния съд, е била представена по делото кореспонденция между страните (писмо от 01.07.2021г., писмо от 09.07.2021г. и писмо от 18.02.2022г.), съдържащи признание на ответниците на обстоятелството. Изпълнение по договора не е имало, обстоятелство, което също не е било спорно между страните. На 28.01.2022г. Министерство на младежта и спорта е отправило искане до изпълнителите за връщане на платения аванс в размер на 849 250.50 лева с ДДС в петдневен срок от получаване на поканата, поради изтичане на срока от 12 месеца по чл. 2, ал. 1 от Договора. Писмото е било получено от изпълнителите преди образуване на делото, обстоятелство, което те също са признали съгласно подадените отговори на исковата молба. За неоснователни са били приети възраженията на ответниците, направени още в отговорите на исковата молба и поддържани в хода на цялото производство, че не са във виновно неизпълнение на договора, което да дава право на ищеца да го развали. По-конкретно ответниците са поддържали, че ищецът, в качеството си на възложител, е бил в неизпълнение на задължението да окаже поисканото му съдействие за предоставяне на виза за проектиране и изходни данни за проектирането на обекта. Поддържано е било и че след допълнителен оглед на обекта и направен геоложки доклад е било установено, че единственото място, което отговаря на параметрите на бъдещото спортно съоръжение, е изисквало изграждане на подпорна стена, която да укрепи терена на съществуващата спортна площадка и чиято стойност не е включена в стойността на обществената поръчка, и която е налагала допълнително финансиране с прогнозна стойност 261 109.74 лева. Според възприетото от въззивния съд в мотивите към решението му в договора между страните (чл. 10, ал. 2) е било уговорено задължение на изпълнителите да извършат всички непредвидени работи, съгласно Раздел I, чл. 1, ал. 3 (изпълнителите са се задължавали да извършат всички възможни видове работи, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са упоменати в конкурсните условия и количествената сметка), ако това се предизвиква от технологична необходимост, като за същите ще се заплаща допълнително по анализи, формирани на база приетите показатели за ценообразуване, посочени в ценовото предложение, като разходните норми за труд и механизация се залагат в единични цени, съгласно уедрените сметни норми и трудовите норми в строителството. В следващата алинея е било посочено, че за действителни и подлежащи на разплащане се считат само тези видове и количества работи, които са отразени в акт за извършени СМР. При тези уговорки между страните, според въззивния съд, не е можело да се приеме, че неизграждането на подпорна стена (нуждата от която и не е била доказана по делото), се е дължало на неоказано съдействие от възложителя. Според въззивния съдебен състав изпълнителите са били длъжни по силата на цитираните уговорки да я изградят, ако е необходима за завършване на проекта, а заплащането на стойността й от възложителя е било негово основно задължение, а не такова по оказване на съдействие. Така възложителят е бил длъжник по отношение на това задължение, а не кредитор, и по отношение на него разпоредбата на чл. 96 ЗЗД не намира приложение. Липсвали са уговорки в договора за обществена поръчка, съгласно които възложителят да е имал задължение авансово да заплати стойността на подпорната стена. Напротив, от клаузата на чл. 10, ал. 3 от договора се е установявало, че допълнителните видове работи се заплащат само след установяване на извършването им със съответен акт за извършени СМР. Неизграждането на подпорна стена, а от там и неизпълнението на поетите основни задължения на изпълнителите за извършване на СМР, се е дължало изцяло на виновното бездействие на изпълнителите. Срокът за изпълнение на договора е бил най-късно 12 месеца от сключването му, установимо при тълкуване на клаузите на чл. 2, ал. 1 от договора. Записът в ал. 1, че „договорът е със срок 81 дена (по-късно продължен на 95 дни), считано от датата на сключването му, но не повече от 12 месеца“ е имал смисъл, според въззивния съд, само при съобразяване, че в този срок следва да се изпълнят две групи задължения: адаптиране на проекта в срок от 17 дни след получаване на виза за проектиране (съобразно Анекс) и срок за същинско изпълнение на строителството – 78 дни от откриване на строителна площадка. Именно същите срокове са били посочени и като „срок на договора“, което е означавало, че страните са приравнили срока на договора със срока за изпълнение, от което следва, че са желали прекратяването на договора да настъпи след изпълнение на неговия предмет, а не след простото изтичане на някакъв друг срок. В случая виза за проектиране е получена най-късно на 13.09.2021г. и срокът за извършване на СМР за построяване на физкултурен салон е изтекъл в края на 2021г. След като не са изпълнили СМР в този срок, ответниците са в забава за изпълнение, която е виновна. Липсват обстоятелства, които да изключват виновно поведение на ответниците. Също според въззивния съд съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да развали договора при виновно неизпълнение на длъжника след писмена покана и предоставяне на подходящ срок за изпълнение. Изявлението за разваляне следва да е ясно и недвусмислено и да достигне до длъжника. В случая с писмото от 28.01.2022 г. (получено от ответниците най-късно на 07.02.2022 г., видно от тяхно писмо изх. № 005/07.02.2022г.) министерството не е дало срок за изпълнение на ответниците, нито недвусмислено е заявило, че след изтичането му разваля договора. Изявлението е съдържало единствено покана за връщане на парите поради изтичане срока на договора. Прекратяването на договора поради изтичане на неговия срок е било основание, различно от развалянето поради неизпълнение. Не е можело да се приеме и че е налице хипотезата на разваляне при фикс сделка по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Можело е обаче да се приеме, че предявявайки исковата молба с претенция за връщане на даденото по процесния договор с изявление за развалянето му поради неизпълнение, ищецът е развалил договора и това е станало с връчване на исковата молба на ответника на 02.03.2023г., когато изявлението е достигнало до него. Това обстоятелство е трябвало да бъде взето предвид от въззивния съд на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, поради което е било прието, че при отпадане на основанието, на което е била платена исковата сума на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, тя е подлежала на връщане от ответниците. Претенцията за законна лихва, според въззивния съд, се е явявала основателна от деня, следващ датата на връчване на исковата молба, но доколкото във въззивните жалби по отношение на началния момент на законната лихва (дата на исковата молба – 23.01.2023г.), присъдена от първоинстанционния съд, не е имало оплакване, въззивната инстанция не е можела да променя служебно началната дата на лихвата. С оглед мотивите на въззивния съд в решението му трети и четвърти от формулираните от касаторите въпроси не могат да бъдат определени като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те са основани на конкретни фактически обстоятелства – дали изграждането на подпорна стена е било необходимо за окончателното довършване на обекта, за който е бил сключен договорът за обществена поръчка, или се е касаело за подготвително действие, предхождащо откриването на строителна площадка, и в тази връзка - задължени ли са били страните по договора да предвидят необходимостта от изграждането на подпорна стена. Така формулирани въпросите са фактологични и предпоставени от преценка на фактите и доказателствата по делото. Поради това те не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съответно на постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същото е по отношение на първи въпрос, който е пряко свързан с тълкуването на клаузите на чл. 10, ал. 2, чл. 10, ал. 3 и чл. 1, ал. 3 от процесния Договор № 23-00-111/21.12.2020г. за обществена поръчка. Клаузите изрично се сочат от касаторите при формулирането на въпроса, който няма общ и абстрактен характер съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вторият от поставените въпроси (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на фактите и доказателствата по делото, като мотивира решението си и отговори на възраженията и доводите на страните, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касаторите съдебни решения (по гр.д. № 1713/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), нито от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно съставът на Апелативен съд – София е изложил фактите, обосноваващи уважаване на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е отговорил на възраженията и доводите на касаторите - ответници. За неоснователно е било прието възражението за забава на ищеца като кредитор. Изграждането на подпорна стена е било счетено от въззивния съд за непредвидена работа съгласно чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от договора за обществена поръчка, предизвикана от технологична необходимост и платима допълнително, след отразяване в акт за извършени СМР. Отречено е било касаторите – ответници да не е било съдействано за получаването на виза за проектиране. Според въззивния съд тя е била получена най-късно на 13.09.2021г., от когато е започнал да тече срокът за извършване на СМР за построяване на физкултурния салон, изтекъл в края на 2021г. Отречено е било към договора за обществена поръчка да са били приложими правилата на договор в полза на трето лице ( [община]). Несъгласието на касаторите с фактическите и правни изводи на въззивния съд е по правилността на въззивното решение, но тя не може да бъде проверявана във фазата по допускане на касационно обжалване. Във връзка с втория въпрос на касаторите не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на която те също се позовават. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. От името на Министерство на младежта и спорта е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 42 153. 01 лева по сключен договор за правна помощ № 23-00-28/14.05.2025г. с Адвокатско дружество „Йонев и Канчелов“ с издадена данъчна фактура № 398/13.05.2025г. и извършено плащане съгласно извлечение от сметка от 14.05.2025г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Липсва възражение от касаторите относно размера на възнаграждението след получаването на молба вх. № 15674/26.08.2025г. на министерството (на 01.09.2025г.), съдържаща списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за разходите на страната в касационното производство. С молба вх. № 17084/19.09.2025г. касаторите също са поискали присъждане на направените разноски по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, но такива при недопускането на касационно обжалване по подадената от тях жалба не са дължими. Воден от горното съдът