Определение № 381 от 04.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3045/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ,ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на С. С. М., приподписана от адв.Б. З. от ПАК, срещу въззивно определение № 203 от 19.04.2016г по ч.гр.дело № 238/2016г на Пазарджишки окръжен съд ,с което след отмяна на протоколно определение от 25.02.2016г по гр.д №493/2015 на РС Панагюрище в обжалваната част и предвид прекратяването на делото поради оттегляне на иска, на основание 78 ,ал.4 ГПК са присъдени разноски на ответника [фирма], представляващи заплатено възнаграждение на адвокат, в пълния му размер. Първоинстационният съд ,като е прекратил делото поради заявено оттегляне на иска ,е присъдил само 800 лв от установените като извършени и надлежно поискани от ответната страна разноски за адвокатска защита с мотива ,че изчислява адвокатския хонорар „по компенсация”. Тъй като основание за компенсация не е имало, въззивният съд е констатирал ,че до приключването на съдебното заседание от 25.02.2016г по гр.д №493/2015 на РС Панагюрище насрещната страна С. С. М., присъствал лично, не е заявил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноски поради прекомерност. Въззивният съд е изтъкнал недопустимостта съдът служебно да редуцира дължимите разноски поради прекомерност Приложимата норма е чл.78, ал.4 ГПК, поради което с обжалваното понастоящем въззивно определение жалбоподателят е бил осъден да заплати пълния установен размер разноски на ответната страна, сумата 2500 лева. В изложение се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1от ГПК по материалноправния въпрос „при намаляване поради прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение обвързан ли е съда от предвиденото в пар. 2 от ДР на Наредба № 1 /09.07.2004г на Висш АС или е свободен да намали възнаграждението да предвидения от наредбата минимален размер”. Защитата сочи противоречие с ТР №6/2012г от 06.11.2013г ОСГТК, тъй като въззивният съд не е отчел прекомерността и факта ,че до оттеглянето е бил подаден единствено отговор на исковата молба. Ответникът заявява в отговор, че изтъкнатите аргументи от жалбоподателя са изцяло неотносими към съображенията на съда, постановил обжалваното определение. След като искане за намаляване на адвокатско възнаграждение не е въведено ,съдът не извършва това служебно. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е поставен правен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда, постановил обжалвания акт и обстоятелствата по делото, които са обусловили тези решаващи съдображения. В случая не е разрешаван въпроса ,поставен в изложението, а този за незаносъобразността от служебно прилагане на института по чл.78 ал.5 ГПК,при липса на направено искане от страна, която дължи разноски. В цитираното от касатора ТР №6/2012г от 06.11.2013г ОСГТК също е изтъкнато ,че съдът намалява разноски само при направено искане на страната за това. С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.В случая искане не е било направено, обратното не се и твърди. Спорът в настоящето производство е за дължимостта на разноските по приключилото вече производство, поради което в него не се присъждат заявените от ответника разноски за адвокатска защита ,чрез отговор на частната жалба. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.