Определение № 66 от 27.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 98/2023 г.

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (предходно наименование “ЧЕЗ Разпределение България“ АД) обжалва решение № 199 от 26.10.2022 г. по в.гр.д. 282/22 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което след отмяна на решение № 140 от 18.04.2022 г. по гр.д. № 1118/21 г. по описа на Районен съд – Ловеч са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от настоящия жалбоподател против А. К. П., в качеството му на ЕТ „ВААС – А. П.“ обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че А. К. П., в качеството му на ЕТ „ВААС – А. П.“ дължи сумата от 17 026,40 лв. по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ /обн. бр. 35 от 30.04.2019 г./ по фактура № [ЕГН]/10.07.2020 г. за периода от 06.04.2020 г. до 06.07.2020 г. и лихва върху тази сума по същата фактура в размер на сумата 1002,67 лв. за периода от 22.07.2020 г. до 23.02.2021 г. Ответникът А. К. П., в качеството му на ЕТ „ВААС – А. П.“ е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от решението е връчен на касационния жалбоподател на 02.11.2022 г. Касационната жалба е подадена на 29.11.2022 г. /изпратена по куриер на 28.11.2022 г./. Следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени допустимостта ѝ. Законодателят в посочената норма е ограничил обжалването с касационна жалба на въззивни решения когато са постановени по искове, чиято цена е под 5000 лв. за гражданските дела и под 20 000 лв. за търговските дела. Следователно от значение е видът на делото, за да се определи дали е налице посоченото законодателно ограничение. Видно от исковата молба и съдебното решение, предмет на делото са исковете на търговско дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу А. К. П., в качеството му на ЕТ „ВААС – А. П.“. Едноличният търговец не представлява персонифициран правен субект. Той не е различен правен субект. Налице е разширена търговска правоспособност за физическото лице. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец. Едноличният търговец може да бъде страна по отношения, регулирани от търговското право. Но субект на правоотношението е физическото лице. В процесния случай се оспорват права във връзка с правоотношение, основано на договор, сключен при общия условия за доставка на мрежова услуга през електроразпределителната мрежа за обект „Цех“, присъединен към разпределителната мрежа, намиращ се в [населено място], [улица], бл. Мир, ап. 12. Предвид очертания предмет на делото – положителни установителни искове за дължимост на цена за доставена електроенергия и лихва върху тази цена, следва да се приеме, че делото е търговско по своя характер, тъй като е относно спор за правоотношение, основано на търговска сделка. Така очертаният спор между търговци и относно материално правоотношение, основано на търговска сделка, налага извод, че делото е търговско по своя характер. Цената на исковете се определя съгласно правилото на чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК от стойността на оспорените в процеса вземания, чиято цена е 17 026,40 лв. и 1002,67 лв., под 20 000 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че в случая е въведено законодателно ограничение и делото с цена на иска под 20 000 лв., не подлежи на касационно обжалване. Съгласно същата разпоредба, не подлежат на касационно обжалване граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая обаче няма релевирани права, които могат да квалифицират делото като гражданско. Не би могла да се приложи и разпоредбата на чл. 113, ал. 1, изр. 3 от ГПК, тъй като търговското дружество не е релевирало в процеса права срещу потребител. Макар и едноличният търговец да е физическо лице, то правоотношението е основано на търговското право, защото засяга използване на мрежови услуги за доставка на електроенергия до производствено помещение. Следователно е свързано с търговската дейност на едноличния търговец. В този случай, не може да се приеме, че физическото лице има качеството потребител, тъй като доставката е свързана именно в качеството му търговец. Предвид посоченото по горе подадената от касатора „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД касационна жалба, е недопустима. Следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България