Определение № 60365 от 26.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 260298 от 26.10.2020 г. по в.гр.д. № 1151/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 518 от 28.11.2019 г. по гр.д. № 1486/2017 г. на Районен съд Асеновград и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ....г. на нотариус К., с който Д. Г. Н. е признат за собственик на основание наследство и давност на недвижим имот, представляващ УПИ .... в кв. ... по ПУП на [населено място], общ. С., с площ 830 кв.м, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ 77 кв.м, стопанска сграда с площ 99 кв.м и стопанска сграда с площ 32 кв.м, който УПИ съответства на парцел .... в кв. ... по отменения план на селото, за разликата над 5/6 ид. части, и е допуснато да се извърши съдебна делба на УПИ ... и построените в него сгради, описани в диспозитива на решението, между съделителите З. П. К. с квота 1/6 ид. част и М. И. М. с квота 5/6 ид. части, като искът за делба е отхвърлен по отношение на Д. Г. Н., С. Р. К., В. Р. К., Н. Г. Г., Н. Й. К., К. Й. К., З. Х. Н. и Б. Д. С.. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационни жалби от съделителката М. И. М. чрез нейния пълномощник адв. Г. П. и от съделителката З. П. К. чрез нейния пълномощник адв. Н. А.. В касационната жалба на М. М. са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че процесният недвижим имот е придобит по давност от бащата на ответника Д. Н.-Г. Н., който започнал да владее имота за себе си през 1997 г. по уговорка с останалите сънаследници имотът да остане за него. След неговата смърт владението е продължено от сина му Д. Н., който през 2016 г. по реда на обстоятелствената проверка се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност, след което продал имота на майката на жалбоподателката-Г. С.-Н.. Поддържа също, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да мотивира постановеното решение. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли ответникът по иск за делба да заяви давността като придобивно основание на наследодателя си, след като се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност. 2. Налице ли е очевидна неправилност на решението на въззивния съд, ако същият не е ревизирал фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд. 3. Следва ли въззивният съд да следи служебно за правилното конституиране на страните в делбеното производство-за участието на всички лица, които имат качеството на задължителни необходими другари. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК-очевидна неправилност. Жалбоподателката З. П. К. сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон въззивният съд е приел, че тя е легитимирана да оспорва признатото с констативния нотариален акт право на собственост на ответника Д. Н. само до обема на своите права, но не и по отношение на правата на останалите сънаследници, поради което е отрекъл легитимиращото действие на акта само досежно нейната наследствена част, а е зачел същата за идеалните части на другите сънаследници, тъй като те не са заявили оспорване на акта. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационното жалба на З. К. са повдигнати следните въпроси, за които жалбоподателката твърди да са обусловили изхода на делото и да са били разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика: 1. Когато сънаследник оспори издаден в полза на друг наследник нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който нотариусът му е признал права на основание придобивна давност, може ли да се приеме, че оспорването на акта е успешно само до размера на притежаваната от оспорващия идеална част от имота. Какво обхваща оспорването-само установяване на правата на оспорващия, или въобще признатото с акта право на собственост на титуляра. 2. Може ли, когато се оспорва признато от сънаследник право на собственост, придобито на основание придобивна давност, съдът да признае призната от някои от сънаследниците уговорка за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на друг сънаследник, като уговорка за това, че той е придобил и техните права. 3. Допустимо ли е сънаследниците да уговарят придобиване по давност в полза на един от тях, без фактически да е осъществен юридическият състав на давността. 4. Позоваването на давност част ли е от фактическия състав на давността, или това позоваване представлява само процесуален способ за упражняване на правата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Асеновградският районен съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от З. П. К. против С. Р. К., В. Р. К., Д. Г. Н., Н. Г. Г., Н. Й. К. и К. Й. К.. Ищцата и ответниците са наследници на Н. П. Н., починал през 1981 г. След смъртта си същият е оставил за наследници по закон три деца-П. Н. П., Д. Н. В. и Г. Н. Н.. П. Н. П. е починал през 2010 г. Негови наследници по закон са ищцата З. П. К. и ответниците С. К. и В. К., които наследяват по заместване от дъщерята на П. П.-Д. К., починала преди него. Г. Н. Н. е починал през 2012 г. Оставил е за наследници по закон две деца-Д. Г. Н. и Н. Г. Г.. Д. Н. С. е починала също през 2012 г. Нейни наследници по закон са дъщеря Н. Й. К. и син К. Й. К.. Установено е по делото и не е било спорно между страните, че Н. П. Н. е бил собственик на недвижим имот, представляващ дворно място-парцел .... в кв. .... по плана на [населено място], ведно с построените в него къща, плевня и хамбар. Този имот е бил отчужден за обществени нужди по реда на ЗПИНМ. С влязло в сила решение от 19.07.1992 г. по гр.д. № 1057/1992 г. след отмяна на отказ на кмета на общ. С., отчуждаването е отменено. С нотариален акт № .... г. Д. Г. Н. е признат за собственик на реституирания имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС. С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ....г. Д. Н. продал имота на Г. Б. С.. С определение от 27.02.2019 г. същата е конституирана като ответник по делото. Твърдението на ищцата З. К., наведено с исковата молба, е било, че Д. Н. не е упражнявал самостоятелно владение върху процесния имот, тъй като до смъртта му през 2010 г. имотът е бил владян и от нейния баща П. Н. П.. Останалите наследници не са оспорили констативния нотариален акт. Напротив-признали са придобиването на правото на собственост от ответника Д. Н.. Никой от наследниците на общия наследодател Н. П. Н., в това число и ищцата З. П. К., не е упражнил правото си чл. 76 ЗН да поиска извършената от Д. Н. разпоредителна сделка да бъде обявена за относително недействителна. Въззивният съд е приел, че ищцата З. К. е легитимирана да оспорва издадения в полза на Д. Н. констативен нотариален акт за собственост само до размера на своята идеална част от имота, получена по наследяване, която в случая е в размер на 1/6. Останалите сънаследници не са оспорили придобиването по давност от Д. Н. на техните идеални части, поради което при липса на повдигнат спор за собственост за останалите 5/6 ид. части легитимиращото действие на констативния нотариален акт за тези идеални части следва да бъде зачетено. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че не е установено Д. Н. да своил имота за себе си със знанието и съгласието на съсобственика П. Н., респ. на ищцата З. К., което би изключило необходимостта да афишира намерението си за своене по отношение на същите. Приел е, че П. Н. е живял в имота до 2009 г., когато се разболял и се преместил да живее при своята дъщеря. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които са заявили, че ответникът Д. Н. и неговият баща Г. Н. са извършвали ремонтни работи по къщата, но е намерил, че въз основа на този факт не може да се направи несъмнен извод, че са завладяли частта на наследника П. Н., тъй като всеки съсобственик може да се ползва от съсобствената вещ и е длъжен да я поддържа в добро състояние. В обобщение е направил извод, че Д. Н. не е придобил по давност притежаваната от П. Н. 1/6 ид. част, поради което договорът за продажба, с който е прехвърлил целия имот на Г. С. е породил вещнопрехвърлително действие само за останалите 5/6 ид.части. Оттук е заключил, че процесният имот е съсобствен между ищцата З. К., която притежава 1/6 ид. част, и правоприемника на Г. С.-М. И. М., която притежава 5/6 ид. части, и делбата следва да се допусне между тези лица при посочените квоти. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на М. М. въпроси. Първият въпрос не е обуславящ изхода на делото, защото с отговора на исковата молба ответникът Д. Н. е заявил, макар и непрецизно, възражение за придобиване на процесния имот по давност от неговия пряк наследодател Г. Н.. Това възражение е обсъдено от въззивния съд, който е приел, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен несъмнен извод, че Г. Н. е установил самостоятелно владение върху процесния имот, като същевременно не се установява той или неговият син Д. Н. да са извършвали такива фактически действия, които недвусмислено да сочат, че отричат правата на сънаследника П. Н.. В тази насока съдът изрично е посочил, че извършването на ремонтни работи в имота от Г. Н. и Д. Н. след възстановяване на собствеността не представлява действие, което обективира по несъмнен начин намерението им да своят за себе си идеалните части на сънаследника П. Н.. Вторият въпрос не е правен и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така формулиран, въпросът цели проверка на обосноваността на направените от въззивния съд фактически изводи по спора, каквато проверка не може да се извършва в тази фаза на касационното производство. Значението на третия въпрос за изхода на делото се обосновава от жалбоподателката с твърдението, че тя е била конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника Д. Н., а не като главна страна-съсобственик на процесния имот. Това твърдение се опровергава по категоричен начин от данните по делото. С отговора на исковата молба ответникът Д. Н. е оспорил предявения от З. К. иск за делба. Едно от възраженията му в тази насока е било, че преди предявяване на иска той е продал процесния имот на Г. С.. За установяване на това си твърдение е представил нотариален акт № .... г, обективиращ твърдяното разпореждане. С определение от 27.02.2019 г. Г. С. е конституирана като главна страна-ответник по делото, а не като трето лице помагач на Д. Н.. Г. С. е починала в хода на делото и на основание чл. 227 ГПК е заместена от жалбоподателката М. М.-неин наследник по завещание, която има същото процесуално положение, каквото е имала и праводателката й. Обстоятелството, че делбата на процесния имот е допусната между ищцата З. К. и М. М., недвусмислено сочи, че последната е участвала като главна страна в производството по съдебна делба. Поради това третият въпрос, като изведен произволно извън конкретно установените данни по делото, не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по подадената против него касационна жалба от З. П. К.. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че правният интерес на ищцата З. К. от оспорване на констативния нотариален акт, с който Д. Н. е признат за собственик на целия имот, е ограничен само до обема на правата, които тя твърди да притежава върху имота, поради което е изложил съображения във връзка с признаването на ответника за собственик по давност на притежаваните от З. К. и нейния наследодател П. Н. идеални части. Чрез поставените въпроси жалбоподателката се домогва да получи отговор, съответстващ на поддържаната от нея теза, че в делбеното производство сънаследник, който притежава идеална част от недвижим имот, е легитимиран да оспорва издаден в полза на друг сънаследник констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка изцяло, включително и по отношение на признатото с акта право на собственост върху идеалните части на други съсобственици, макар последните да признават правата на титуляра по акта, тъй като според нея в делбеното производство страните имат качеството на задължителни другари и по отношение на тях констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви. За да обоснове тезата си жалбоподателката се позовава на практика на ВКС-ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 95 от 10.06.2019 г. по гр.д. № 2609/2018 г. на І г.о., която не засяга този проблем. Разрешението, дадено в мотивите на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което оспорването на констативния нотариален акт за собственост може да се изрази както в доказване на свои права, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, не изключва изискването за наличие на правен интерес от оспорването. Напротив- такъв трябва да е налице, и това е изрично подчертано в цитираното тълкувателно решение-„Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик”. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че с издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Този спор подлежи на разрешаване по исков ред, като лицето, което твърди, че с акта се засяга правото му на собственост, следва да предяви против ползващото се от акта лице съответен иск в зависимост от характера на породения спор /ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 150/1985 г. на ОСГК на ВС/. За третите лица, чието право на собственост е засегнато от издадения констативен нотариален акт, предявяването на такъв иск е право, чието упражняване зависи само от тяхната воля. Това означава, че когато недвижимият имот е бил съсобствен, всеки от съсобствениците сам решава дали да предяви иск за да защити своето право на собственост. Особеност на исковото производство за съдебна делба е, че споровете за собственост между съделителите могат да бъдат въведени като предмет на делото и чрез възражение. В това производство всеки от сънаследниците разполага с процесуалната възможност в първото по делото заседание да възрази против правото на някой да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включване в наследствената маса на някой имот. Законът-чл. 26, ал.2 ГПК, не допуска предявяване на чужди права пред съд, в случая-на останалите наследници на общия наследодател Н. П. Н., които са конституирани като страна по делото, но не са оспорили констативния нотариален акт в частта му, признаваща Д. Н. за собственик по давност на техните идеални части и не са обжалвали въззивното решение в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на тях, т.е. отречено е правото им на собственост върху процесния имот. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и по подадената против него касационна жалба от З. П. К.. Водим от гореизложеното съдът .