Определение № 5810 от 12.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Лом чрез пълномощника й адвокат Л. А. против решение № 1263 от 4.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2494 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 164 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 371/2023 г. на Окръжен съд - Монтана в атакуваната чу част за осъждане на Община Лом да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на Л. Л. В. (понастоящем непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Д. И. П.) сумата 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане поради деликт, настъпил на 05.08.2023 г. в гр. Лом на ул. Крум Пастърмаджиев, ведно със законната лихва считано от 05.08.2023 г. до окончателното изплащане. Л. Л. В. чрез пълномощника си адвокат Д. З. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адвокат З. претендира заплащане на възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: След обсъждане на представените писмени доказателства, експертно заключение и събраните гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е претърпяла инцидент на 5.08.2023 г. около 21.00 часа на ул. „Крум Пастърмаджиев“ в гр. Лом, срещу миньоните (къщичка с фигурки, с които си играят децата), където е паднало дърво и я е затиснало, като в резултат на инцидента е причинено счупване на лява бедрена кост в долната (дистална) трета, което е наложило оперативните интервенции в специализираното лечебно заведение УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Въз основа на издадената на основание чл. 62, ал. 10 ЗУТ Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Лом, приета от Общинския съвет с решение № 216/06.10.2008 г., съдът е посочил, че на общината е вменено да осъществява цялостната дейност по полагането на системни грижи, поддържането в изправност и осигуряване безопасността на уличното озеленяване, част от зелена система на община Лом - публична общинска собственост. От твърденията на общината и приложените писмени доказателства се установява, че поддържането на дълготрайната дървесна растителност на територията на общината е възложено на Общинско предприятие „Чистота“, като въз основа на заповед на кмета от 20.07.2023 г. комисия към общината е установила на улица "Крум Пастърмаджиев" 10 броя частично и напълно изсъхнали брези, удостоверено в протокол без дата с резолюция на кмета „Одобрявам“. Няма доказателства въз основа на така съставения протокол да е изготвена експертна оценка за необходимостта от премахване на посочените в него дървета съгласно изискванията на чл. 20 от приложимата наредба на община Лом, нито своевременно да е издадено разрешение за премахване на брезите по улица „Крум Пастърмаджиев“, посочени като частично и напълно изсъхнали и същите да са премахнати. Въпреки констатациите на комисията, че на тази улица има изсъхнали брези, то процесното дърво, вид бреза е премахнато едва на 06.08.2023 г., след прекършването му поради разразилата се на 05.08.2023 г. в района буря. При горното съдът е приел, че бездействието на ответника, респ. негови служители, е довело до неизпълнение на задълженията по чл. 61, ал. 4 във връзка с ал. 2 ЗУТ във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, поради което са налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че инцидентът се дължи не на състоянието на падналото дърво, а на „случайно събитие“, което изключва неговата отговорност. Посочил е, че е установено, че силата на вятъра в района при разразилата се буря е била между 5м/с и 9 м/с. Според скалата на Бофорт, прилагана от метеоролозите за оценка движението на въздушните маси, вятър със скорост 5м/с се приема за слаб, а до 10.7 м/с е полусилен, далече от баловете за ураганен вятър по същата скала, който прекършва и изкоренява здрави дървета. Ето защо следва, че причината за падането на дървото е влошеното му състояние, което е довело до отслабване на неговата устойчивост и е създало предпоставка при лоши метеорологични условия да се стигне до падането му. По делото няма данни процесното дърво да е било обезопасено или поне да е било означено като опасно. Осъществяването през 2023 г. на дейности по поддържане в изправност и обезопасяване на уличното озеленяване на територията на гр. Лом не може да изключи отговорността на общината за настъпването на процесния инцидент, доколкото самото му настъпване е показателно, че предприетите действия в тази насока не са били достатъчни и своевременни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Община Лом поставя само въпроса: налице ли е случайно събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила, когато без наличие на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не следва възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД.. По въпроса не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 т., ІV г. о. на ВКС е дадено тълкуване, че случайно събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила, като ответникът по деликтния иск трябва да установи, че са спазени всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията по поддържането на озеленените площи и декоративната растителност, но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие се е осъществило. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение (в останалите два акта само се посочва, че при случайно събитие не се носи деликтна отговорност). Мотивите на въззивният съд, с които е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба за наличие на случайно събитие, изцяло съответстват на тълкуването в практиката на ВКС. В касационната жалба е заявен петитум евентуално да се намали обезщетението за неимуществени вреди в справедлив размер. Въпрос обаче по приложението на чл. 52 ЗЗД не е поставен, нито са изложени конкретни доводи относно оплакванията във връзка с приложението на законовата норма (включително с оглед отчетените от съда обстоятелства за обществено-икономическите условия към средата на 2023 г., възрастта на пострадалата, вида на увреждането и продължителността на лечението, включващо и оперативни интервенции и т. н.), а само бланкетно е заявено, че определеното обезщетение е изключително завишено. При липса на основание за допускане на касационно обжалване Община Лом следва да заплати на адвокат Д. З. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна помощ на Л. Л. И. в размер на 1000 лв. Тази сума съответства на фактическата и правна сложност на делото съобразно наведените в касационната жалба доводи и въпросът, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които е подаден писмен отговор. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение