Определение № 3036 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. М., чрез адвокат И. Г., срещу въззивно решение № 4048/20.07.2023 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 8698/2022 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна “К.“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор Ц. Б. Р., чрез адвокат Д. В., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска на Д. И. М. против “К.“ ЕАД за сумата от 11 987,61 лв., представляваща обезщетение за положен извънреден труд за периода 04.01.2017 г. – 30.06.2017 г., на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 150 КТ, ведно със законна лихва от 10.05.2019 г. до окончателното издължаване. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че между страните по делото е било налице трудово правоотношение в периода 04.01.2017 г. – 30.06.2017 г., прекратено със заповед на работодателя от 30.07.2017 г. Работникът е изпълнявал длъжността “технически ръководител строителство“ на обект в [населено място], Г.. Съдът намерил, че свидетелските показания, електронна кореспонденция и заключенията на съдебните експертизи не могат да доведат да несъмнен извод за полаган извънреден труд от ищеца през исковия период от време, поради отхвърлил иска. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса: може ли въззивният съд, при вземане на крайните си изводи, да се позовава на процесуални възражения на страните, които практически не са извършени в нито един етап от развитието на делото. Въпросът е поставен във връзка с некредитиране на съдебна експертиза от въззивния съд, поради това че вещото лице „е работило само и изключително на база представените от въззиваемия ищец справки и отчети за положен труд в периода януари 2017 – юли 2017 г., които като частни документи, оспорени от насрещната страна и ненамиращи подкрепа в останалите доказателствен материал по делото, не установяват, при условията на пълно и главно доказване, полагането на труд над уговореното с работодателя нормално работно време от въззиваемия ищец през исковия период. Според касатора, липсва оспорване от работодателя на приетите по делото документи, ползвани от съдебния експерт. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният въпрос е включен в предмета на спора и от значение за постановения резултат, като следва да бъде преформулиран в следния смисъл: как съдът достига до фактически изводи, за да установи осъществяването или не на релевантни за спора факти и обстоятелства, и задължен ли е съдът да квалифицира точно процесуалните действия, извършени от страните. По този въпрос в обжалваното решение е дадено разрешение, противно на съдебната практика по тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД, както и на чл. 7, ал. 1 ГПК. ВКС не е обвързан от дадената квалификация на основанието, на което е поискано допускане на касационно обжалване. В случая не намира приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се основава касатора, защото е налице е обилна практика на ВКС по правния проблем и разрешението на въззивния съд не е съобразено с нея.– напр. Решение № 554 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 224 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г., II г. о., ГК. Казаното сочи на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Мотивиран от горното, съдът