Определение № 179 от 13.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1705/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 1083 от 6.ІІ.2018 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 563 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 19.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 416/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 117/10.ІV.2017 г. на Старозагорския ОС, ТК, по т. д. № 120/2016 г.: за обявяване на разпоредителната сделка, сключена на 19 юни 2014 г. между [фирма] (в несъстоятелност), като продавач и търговеца настоящ касатор, като купувач,чиито предмет са били движими вещи /машини, индивидуализирани по вид и стойност в Прил. № 1 към договора/ за цена от 18 000 лв. /с вкл. ДДС/ за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на горепосочения продавач. Оплакванията на дружеството настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушениe на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели „изцяло отхвърлени предявените от синдика искове, като недопустими, неоснователни и недоказани”. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните шест правни въпроса 1./ „Задължен ли е съдът да изложи самостоятелни съображения относно това защо приема, че конкретното несъответствие в даденото с полученото по сделката е значително в мотивите на обжалваното решение, доколкото характеристиката „значително надвишаване” представлява самостоятелен елемент от фактическия състав на правото на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК?”; 2./ „Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на решението – като основание за неговата отмяна съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, липсата на излагане на съображения на съда, както и въобще на изследването на този факт относно това защо приема, че конкретното несъответствие в даденото с полученото по сделката е значително, в мотивите на обжалваното въззивно решение?”; 3./ „Следва ли синдикът да укаже действителната (пазарната) стойност на дължимата престация по сделката, чиято отмяна се иска в заведения от него иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, с който се претендира конкретното значително несъответствие в даденото с полученото по сделката?” 4./ „Приложима ли е разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за двустранен договор, който е изпълнен само от едната страна, при положение, че неговото неизпълнение не уврежда масата на несъстоятелността и чието обявяване за недействителен не е в интерес на кредиторите?”; 5./ „Длъжна ли е въззивната инстанция, когато потвърждава първоинстанционното решение, да изложи собствена преценка на доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните или може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т 1 и т. 3 ГПК, поради противоречие със задължителната за въззивния съд съдебна практика – решение № 68 по т. д. № 78/2012 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС и решение № 93/6.VІІ.2010 г. по т. д. № 808/09 г. на І-во т.о. на ВКС?”; 6./ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и да отговори на направени за първи път пред него правни доводи, които не са били правени пред първата инстанция- в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] (в несъстоятелност) писмено е възразило чрез своя синдик както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че по същество първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата са на практика идентични. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ГПК, размерът на цената на иска по претенция за съществуването на договор (какъвто е и отменителният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ) e стойността на този договор. В процесния случай тази цена е била определена в размер на 18 000 лв. /с вкл. ДДС/ и следователно е по-ниска от законоустановения минимум за цена на иска по търговско дело, визиран в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК според актуалната нейна редакция към датата на постановяване на атакуваното въззивно решение. Погрешното посочване във финалната част на последното, че то било „неокончателно” и затова подлежало на инстанционен контрол пред ВКС „при условията на чл. 280 и сл. от ГПК”, не се отразява върху обективния факт на влизането му в сила на датата, когато е било постановено: 19 декември 2017 г. Този извод се основава на разпоредбата на чл. 296, т. 1 ГПК, според която в сила влизат решенията, които не подлежат на обжалване. В заключение, в конкретния случай не съществува съмнение, че делото, по което е било постановено атакуваното въззивно решение, има характера на търговско, доколкото договорът, предмет на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, е търговска сделка (сключена между търговци във връзка с упражняваното от всеки занятие), както и защото всички лимитативно установени искове по чл. 647 ТЗ, предпоставят открито производство по несъстоятелност на търговец. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение