Определение № 137 от 17.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 539/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място], срещу Решение № 528 от 10.11.2021г. по в.гр.д. № 1360/ 21г. на Окръжен съд Пловдив, както и по подадена от ЕТ“Атлас Мариана Николова“, [населено място], касационна жалба срещу Решение № 532 от 11.11.2021г., постановено по същото дело по реда на чл.247 ГПК. С основното решение въззивният съд е потвърдил Решение № 260247/ 26.01.2021г., постановено по гр.д. № 20719/2019г. на Районен съд Пловдив, с което е признато по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място], че в отношенията между страните ЕТ „Атлас – Мариана Николова“ не дължи на ответника сумата от 14 761.57лева, стойност на едностранна корекция на сметките между страните – на доставена, но незаплатена електроенергия за периода от 27.12.2017г. до 27.03.2018г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/29.11.2019г. С Решението от 11.11.2021г. служебно съдът е извършил поправка на основното решение досежно неговата обжалваемост. В жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място], срещу основното решение се поддържат оплаквания за наличието на всички каса- ционни основания по чл.281,т.3 ГПК – материална и процесуална незаконо- събразност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира шест процесуалноправни въпроса. Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба ЕТ“Атлас Мариана Николова“ депозира писмен отговор, като изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата, както и отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. В жалбата на ЕТ“Атлас Мариана Николова“ срещу постановеното по реда на чл.247 решение, с което въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като вместо „Решението е окончателно“, се чете „Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на страните“ се поддържат оплаквания за незаконосъобразност. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира два процесуалноправни въпроса. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място] депозира писмен отговор, като изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата, както и отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационните жалби по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, приема следното: Постановените от Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. № 1360/21г. въззивно решение № 528 от 10.11.2021г. и решението за поправка на ОФГ не подлежат на касационно обжалване. Предявеният по чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск е за установяване недължимост на вземане на ответното електроразпреде- лително дружество, представляващо стойността на служебно начислена ел. енергия за периода от 27.12.2017г. до 27.03.2018г. за доставена на промишлен обект на ищеца, в качеството му на търговец, ел.енергия. Съобразно критерия по чл.286, ал.1 ТЗ делото е търговско, като цената на иска от 14 761.57лв. не надхвърля законодателно определения праг от 20 000 лева на необжалваемост на въззивните решения на основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК. Следователно, касационното производство е недопустимо, поради което и двете касационни жалби срещу обжалваните решения на Пловдивски окръжен съд следва да се оставят без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК