Определение № 253 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2012 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Я. против решение от 11.11.2011г. по гр.д.№ 7871/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 11.03.2009г. по гр.д.№ 20201/2007г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска за собственост, предявен от касаторката да се признае за установено по отношение на ответника Ц. П. Ц. и Столична Община, че тя притежава правото на собственост върху терен с площ 78 кв.м., разположен между б. А,Б,В,Г по скица приложение № 1 към заключението на вещото лице Г., неразделна част към решението. Ищцата е твърдяла, че тази площ е част от собствения и У....... от кв....... от плана на кв. М., [населено място]. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото съдът се е произнесъл по иск по чл. 97 от ГПК /отм/, а тя счита, че е предявила иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР.. Ответниците по касация не вземат становище. Касационната жалба е подадена на 20.02.2012г. – при действието на редакцията на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения, постановени по искове с цена под 5 000 лв. Предмет на иска за собственост, предявен при действието на отменения ГПК – на 19.09.2007г. е У. ....., кв. ..... по плана на [населено място], кв. М., от който ищцата твърди, че процесната площ от 78 кв.м. е част. Цената на иска е в размер на ¼ от данъчната оценка, съгласно чл. 55, ал.1 б..”б” от ГПК. Данъчната оценка на целия У......, кв..... е 3594 лв., съгласно у-ние за данъчна оценка №..../......г. Нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. ограничаваща касационния контрол до решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв. влиза в сила на 21.12.2010г. Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие и деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство. Меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба. Съгласно чл.55, ал.1 б.”а” от ГПК/отм/, размерът на цената на иска по спорове за собственост е ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава –от пазарната цена на вещното право. Предвид непосредствено действие на процесуалните норми, те преуреждат процесуалните правоотношения, освен ако изрично не е предвидено отлагането на действието им по отношение на заварените висящи производства. Не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Или в обобщение, щом цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение