Определение № 745 от 22.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2843/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Ал. Д. от София против определение № 101/4.04.14 г. по т.д. № 940/14 г. на ВКС-ІІ т.о., с което, на основание чл.282,ал.2 ГПК, се оставя без разглеждане касационната му жалба срещу решение по гр.д. № 4926/13 г. на СГС, с което се потвърждава решението по гр.д. № 39154/11 г. на СРС, с което се признава за установено по иска по чл.422 ГПК, че ответника-касатор дължи сумата 3 368 евро, представляваща вземане по запис на заповед, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правилно с обжалваното определение е прието, че се касае за търговско дело, тъй като вземането е по търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.2 във вр. с чл.1,ал.1,т.8 ТЗ. Последното се признава от частния жалбоподател и затова е ирелевантен доводът му, че са касае за отношения между физически лица. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, като се е обосновал, че в случая е налице търговско дело, защото има за предмет възникнало парично задължение по търговска сделка. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.