Определение № 1581 от 13.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 370/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД срещу решение №282 от 10.06.2023г. по гр.д.№774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №729/20.06.2022г. по гр. д. №2763/2021г. на Великотърновски районен съд, дружеството е осъдено да заплати на М. К. Обретенчева 11 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат на настъпило на 18.01.2019г., около 16.45 часа на кръстна връзка на ПП I4 към км 55+800 застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2021г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на фактическите и правни изводи. Касаторът поддържа, че въззивният съд е формирал незаконосъобразен извод за основателност на предявения иск, отказвайки пълно изясняване на делото от фактическа страна и игнорирайки обстоятелството, че ищцата е претърпяла вреди от друго ПТП, идентични на тези, за които претендира обезщетение в настоящото производство. Счита, че след като ищцата не е оспорила установения с документи факт, че към датата на процесното ПТП тя вече е имала „мозъчно сътресение“ заради предходно ПТП, съдът е следвало да отхвърли исковете й само на това основание, тъй като е останала недоказана причинната връзка между процесното ПТП и твърдените от ищцата вреди. Твърди, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта на претърпените от пострадалата М. К. Обретенчева болки и страдания. Касаторът поддържа,че изброените във въззивното решение травматични увреждания не кореспондират с първичната медицинска документация, нито с механизма на процесното ПТП. Също излага доводи, че поради неяснота за вида и обема на действително причинените от процесното ПТП травми, необосновано е да се правят изводи за продължителността на търпените от ищцата болки и страдания. Изтъква като процесуално нарушение и това, че приемайки за справедлив размер на обезщетението сумата 11 000 лева, съдът е присъдил на пострадалата наред с присъдените от първоинстанционния съд 3000 лева, още 8000 лева, без да отчете платеното извънсъдебно от застрахователя по образуваната щета обезщетение в размер на 2000 лева. Ответницата М. К. Обретенчева поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил е, че 18.01.2019г., около 16.45 часа на кръстна връзка на ПП I-4 към км 55+800, ищцата М. К. Обретенчева управлявала, с поставен обезопасителен колан, лек автомобил „Пежо 207“, с рег. [рег.номер на МПС]. По същия път зад нея се движел лек автомобил „Фолксваген“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Й. П. М.. При навлизане в кръстовището, ищцата намалила постепенно скоростта и спряла на знак ПЗ /Стоп/, но водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ не спазил достатъчно разстояние и се ударил в задната част на автомобила, който тя управлявала, като вследствие на камшичния удар, ударила тялото и главата си в седалката на автомобила. Решаващият състав на Великотърновски окръжен съд е приел, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД, тъй като от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила, причинил ПТП – Й. М. и увреждането. Установил е, че е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, при управлението на който е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират. Съобразявайки претърпените от ищцата увреждания, установени от съдебномедицинско удостоверение №10/21.01.2019г. и от заключението на съдебно – медицинската експертиза: претърпяна закрита черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание и с частична амнезия за случилото се, субективни оплаквания за главоболие, виене на свят, нарушено равновесие и болезненост при движение на главата настрани, кръвонасядания и оток в дясната теменно-тилна област на главата, кръвонасядания с оток на меките тъкани на гърдите на нивото на горна и средна трета на гръдната кост, на двете гривнени стави на ръцете и на двете коленни стави, субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата настрани, болки и ограничени и болезнени движения в двете коленни стави; съдът е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, възлиза на 11 000 лева. Изтъкнал е, че тези изводи не се променят от възраженията на ответника относно това, че М. Обретенчева е имала мозъчно сътресение от предходно ПТП, като съдът се е позовал на становището на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, че описаните от него травми са следствие именно на процесното ПТП, като по принцип е възможно човек да получи няколко мозъчни сътресения едно след друго, като последното протича най- тежко. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касационният жалбоподател поставя следните правни въпроси: 1.Относно кредитирането на съдебната експертиза и преценката за нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл.202 от ГПК? 2. Относно формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на правилата на формалната логика? 3.Относно приложимите критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД? 4.Относно задължението на съда да разграничи вредите, за които се претендира обезщетение, при данни за идентични вреди от увреждане, предхождащо процесното? Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС на РБ, както следва: - по първи въпрос се позовава на противоречие с решение №163/03.02.2011г. по гр.д.№123/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №60250/09.12.2021г. по гр.д.№809/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.; по втори въпрос – с решение №100/08.07.2020г. по гр.д.№4564/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; по трети въпрос – с разясненията в ППВС №4/1968г., а по четвърти - с решение №50203/01.11.2022г. по гр.д.№3589/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Формулираният от жалбоподателя въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД, е включен в предмета на делото, и е обусловил изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Доколкото размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в конкретния случай не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно, спрямо даденото в т. 11 от ППВС №4/1968г ., тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то е налице противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено. Поради това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „относно приложението на чл.52 от ЗЗД”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. При произнасянето по съществото на спора ще бъдат обсъдени и останалите формулирани от жалбоподателя въпроси, доколкото те обективират оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при анализа на събраните по делото доказателства. Не следва да бъде разглеждан доводът на касатора за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационния контрол. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 220 лв. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд