Определение № 1849 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на И. Н. К. чрез адвокат С. Б. касационна жалба с вх.№ 65290 от 29.05.2025 г. срещу решение № 2433 от 17.04.2025 г., постановено от Софийски градски съд по гр.дело № 11106/2023 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Л. М. Л., Д. К. Я. – Л. и Т. К. Я. срещу И. Н. К. осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението върху гараж, построен на 19 кв. м. в поземлен имот с идентификатор ***, както и с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне същия гараж. Касаторът прави оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че исковата молба не е била нередовна, а въззивният съд неправилно е дал указания за поправянето й. Районният съд се произнесъл по предявения иск; не е била налице хипотезата на чл.270, ал.3 ГПК. В изложението към касационната жалба са формулирани процесуално-правни и материално-правни въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Как следва да процедира въззивният съд, когато установи нередовност на исковата молба, изразяваща се в разминаване между обстоятелствената й част и нейния петитум - следва ли да установи нередовността, да даде указания по чл. 129, ал.2 ГПК и при изпълнение на указанията, да постанови решение по съществото на спора или следва да обезсили решението и да го върне за произнасяне на първоинстанционния съд? Налице ли е недопустимост на решението, ако съдът се е произнесъл по предявен иск, макар и при липса на дадени указания за изясняване на обстоятелствената част на исковата молба? Налице ли е основанието по чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК за обезсилване на решението, ако съдът се е произнесъл по предявен иск? Допустимо ли е предявяването на иск за собственост по чл. 108 ЗС по отношение на постройка без фактическо твърдение същата да е самостоятелен обект на правото на собственост по ЗКИР като изискване за редовност на исковата молба, съответно при липса на такова твърдение, води ли това до недопустимост на иска? В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формулиран въпрос, от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото: Задължително ли е предявяването на иск за собственост по чл. 108 ЗС само по отношение на постройка да бъде съпроводено от фактическо твърдение същата да е самостоятелен обект на правото на собственост по ЗКИР, като изискване за редовност па исковата молба, съответно при липса на такова твърдение, води ли това до недопустимост на иска? Твърди се и наличие на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, обоснована с валидно произнасяне от първоинстанционния съд по предявените искове. Ответниците оспорват жалбата в писмен отговор. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Въззивният съд приел, че обжалваното пред него решение е постановено по нередовна искова молба. Посочил, че ищците основали правата си върху възстановен по силата на закона (ЗВСОНИ) имот с идентификатор ***. Те твърдели, че процесният гараж, който попадал в границите на притежавания от тях имот, бил незаконна паянтова постройка, не представлявал сграда по смисъла на ЗС и не бил самостоятелен обект на право на собственост, с оглед на което не са били налице пречките за настъпване на реституицонния ефект по отношение на земята под гаража като несамостоятелен обект в парцела. Съдът изложил, че заявеният петитум на исковата молба – за признаване правото на собственост и предаване владението върху гаража, евентуално за неговото премахване, не съответствал на твърденията в обстоятелствената част, че гаражът не представлявал самостоятелен обект на правото на собственост. Обосновал, че предявяването на иск за собственост само по отношение на постройка следвало да бъде съпроводено с фактическо твърдение същата да е самостоятелен обект на правото на собственост, в противен случай претенцията би била недопустима. В изпълнение указанията на въззивния съд за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба ищците заявили, че предмет на иска им по чл.108 ЗС е признаване правото на собственост и предаване на владението върху част от собствения им поземлен имот с идентификатор ***, върху която е построен процесният несамостоятелен обект гараж. Съдът посочил, че искът по чл.109 ЗС, заявен като евентуален, следва да се разгледа като кумулативно съединен с иска по чл.108 ЗС. Като констатирал, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за ревандикация на различен обект от процесния - за гаража, вместо за реалната част от поземления имот, върху която същият е изграден, с което съдът е излязъл от спорния предмет, въззивният съд приел, че решението на районния съд е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК и го обезсилил като постановил връщане на делото за разглеждането му от друг състав. С оглед изложените решаващи мотиви е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора първи процесуалноправен въпрос за задълженията на виззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК вр. с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение