Определение № 4426 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4194/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. С., представлявана от законния си представител П. Н. С. чрез адв. Н. К., срещу определение № 1702 от 11.07.2022 г. по въззивно ч. гр. д. № 1523/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С него се потвърждава определението от 21.04.2022 г. по гр. д. № 19856/ 2021 г. на Пловдивския районен съд за връщане на исковата молба на жалбоподателката и прекратяване на производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд приема, че ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред единствено при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. С оглед на това и след като е указал трикратно на ищцата да уточни какво точно претендира и на какво основание, съдът е пристъпил към връщане на исковата молба заради неотстраняване на нередовностите относно въведените твърдения за неплащане на цена и като недопустима за останалите релевирани пороци на процедурата по извършване на публичната продан.

За да потвърди това определение въззивният съд приема, че отправените до ищцата указания са конкретни и ясни. Въпреки усилията на съда констатираната нередовност, изразяваща се в липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, остава неотстранена при допълните, постъпили в срок и взети предвид от съда уточняващи молби. В първоначалната искова молба се твърди, че е предявен иск по чл. 439 ГПК, а с първата уточняваща молба се въвеждат твърдения за несеквестируемост на имуществото – предмет на публичната продан, както и за настъпила перемпция. Съгласно мотивите на съда искът по чл. 439 ГПК може да бъде предявен само от длъжника, както и единствено той може да оспорва публичната продан на горепосочените основания, а в случая ищцата няма качеството длъжник. В последващите уточнения, вместо да се изпълнят изричните указания за посочване на сумата, която се твърди, че е следвало да внесе купувачът по публичната продан, как е образувана тя, извършвано ли е разпределение по изпълнението, какво е постановено по него и как се е стигнало до издаване на постановление за възлагане, ищцата въвежда нови факти – че имотът последователно бил продаден при две публични продани, от различни ЧСИ, като отново бланкетно се позовава на невнасяне на продажната цена, както и възлагане на имота при липса на молба от взискателя. При извършена публична продан идеална част от имот е възложен на взискател ,както става ясно от изтъкнатите факти, а ищцата е съсобственик. Мотивиран от изложеното, въззивният съд намира исковата молба за нередовна, а първоинстанционното определение за нейното връщане за правилно и законосъобразно.

В частната жалба се моли за отмяна на въззивното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението към нея жалбоподателката се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК, при формулирани въпроси:

• „След като съдът не е обвързан от направената от страните правна квалификация на предявения иск за обявяване на възлагателното постановление за нищожно, какви конкретни факти следва да съдържа индивидуализацията на спорното право, направена с исковата молба и с уточняващите молби към нея, за да приемем, че са били изпълнени указанията на съда и да се допусне до разглеждане предявеният иск?“;

• „Представянето на относимите писмени доказателства от изпълнителното дело с изричното уточнение, че взискателят не е внесъл цената, а също и с посочването на определената пазарна цена, на страните по изпълнителното дело, съответно уточняването, че възлагателното постановление не е било обжалвано и посочването на датата на влизането му в сила, достатъчни факти ли са за приемане на исковата молба за нищожност на възлагателното постановление за редовна?“.

Навеждат се съображения за това, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането им ще доведе до изменение на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика по приложението на чл. 127, ал. 128 и чл. 129 ГПК, които разпоредби жалбоподателката счита за неясни. Във връзка с наведения довод за „очевидна неправилност“ се поддържа, че районният съд не е дал точни и ясни указания, въз основа на които да приеме исковата молба за нередовна и да я върне, каквото изискване последователно се възприема в практиката на ВКС с оглед законосъобразността на определението за прекратяване на производството на посоченото основание.

Като съобрази доводите на касатора, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира, че по поставените въпроси не се обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разпоредбата на закона по отношение съдебния контрол върху възлагателните постановления /чл. 496, ал. 3 ГПК/ е изрична и недвусмислено установява възможност за оспорването им по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Това са случаите, когато в наддаването са участвали лица без право на това – длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД. Невнасянето на цената означава, че обявеното за купувач лице /взискател или трето лице-наддавач/ не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена. Недопустимо е обявяване недействителността на публичната продан на друго основание, извън посочените. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, която не се нуждае от изменение или осъвременяване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – така напр. решение № 47 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5995/2014 г., I г. о., решение № 124 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2011 г., I г. о., решение № 47 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2775/2014 г., III г. о., определение № 346 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4970/2021 г., I г. о., определение № 60629 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 97/2021 г., III г. о. От изложеното следва, че при липса на конкретни твърдения за наличие на едно от изрично и изчерпателно предвидените основания за оспорване по исков ред на постановлението за възлагане, предявеният иск не следва да се допуска до разглеждане, в който смисъл е и произнасянето на въззивния съд. Поставеният първи въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав, поради което и касационното обжалване не може да бъде допуснато на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Вторият от поставените въпроси е фактически, обоснован с доводи за неправилна преценка на въведените факти и приложените към исковата молба доказателства с оглед формирания извод по отношение допустимостта на предявения иск. За да удовлетворява изискванията за общо основание, поставеният въпрос трябва да е правен, а не фактически и да е изведен от решаващите изводи на въззивният съд, както и да е обусловил изхода на делото /в този смисъл разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. При констатацията за неизпълнение на дадените указания по отстраняване на нередовности и отсъствие на надлежни твърдения за наличие на някоя от предвидените в чл. 496, ал. 3 ГПК хипотези, обуславящи недействителност на публичната продан, решаващите изводи на съда са законосъобразни и съобразени с горецитираната съдебна практика.

Липсва и сочената от жалбоподателката очевидна неправилност на обжалваното определение, поради нарушаване на трайно установената съдебна практика, съгласно която неизпълнението на указанията на съда не влече неблагоприятни последици за ищеца само когато същите са неправилни или неясни. В случая въззивният съд приема отправените указания до страната за конкретни и ясни, поради което и формираният от него решаващ извод не може да бъде окачествен като очевидно неправилен единствено въз основа на изложените в определението мотиви, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.