Определение № 829 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2218/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител П.. П. и от Т. К. Т. и М. В. Т., чрез адв. Г. П., против въззивно решение № 35/04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 198/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което след частична отмяна на решение № 34/08.02.2016 г. по гр. д. № 469/2014 г. на Окръжен съд - Ловеч е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ против Т. К. Т. иск с правно основание чл. 28, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на следните суми: сумата в размер на 12 689,67 лв., внесена по усвоен кредит № ...../.... г. по сметка № [банкова сметка] в „Ю. и еф джи България” АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 35 000 лв., внесена по шестмесечен срочен депозит по сметка [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 16 500,36 лв., внесена по сметка [банкова сметка] в „У. Б.“ АД, с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 33 705,10 лв., внесена по депозит „9 месеца“ по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.” АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 2238,68 лв., внесена по сметка [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 54 500 лв., внесена по стандартен депозит по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ Ад с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 99 900 лв., внесена по стандартен депозит по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 46 882,13 лв., внесена по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 34 877,81 лв., внесена по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 58 198,83 лв., внесена по сметка № .. в „У. Б.” АД с титуляр Т. К. Т. и сумата в размер на 3 991,50 лв., внесена по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД, като неоснователен; отхвърлен е и предявеният от КПКОНПИ против Т. К. Т. и М. В. Т. иск с правно основание чл. 28, вр. чл. 10 и чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на сумата от 10 899 лв., представляваща разликата над сумата 6001 лв. до 16 900 лв., получена по продажбата на лек автомобил „Т.“, с рег. [рег.номер на МПС], рама №..., двигател № ....., първоначална регистрация - 29.06.2004 г., последна регистрация - 29.12.2009 г. и сумата 31 000 лв., представляваща разликата над 30 000 лв. до 61 200 лв., получена от продажбата на УПИ в [населено място], Л. област с площ по скица от 667 кв.м., съставляващ имот....., в квартал ..., по действащият ПУП-ПРЗ на [населено място], обл. Ловеч от .... г., заедно с построените в него сгради, други подобрения и трайни насаждения и е потвърдено решението в останалата му част. Ищецът КПКОНПИ обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът му за отнемане на имуществото на ответниците, а Т. К. Т. и М. В. Т. в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за отнемане на имуществото им. Страните претендират и сторените по делото разноски. В касационната жалба на КПКОНПИ се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част и се иска обезсилването, евентуално отмяната му. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна въззивна жалба на Т. К. Т., по която не е събрана дължимата държавна такса в пълен размер. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на вероятна недопустимост на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „При констатиране от въззивния съд нередовност на въззивната жалба, поради това, че не е внесена държавна такса за обжалването, следва ли съдът да я остави без движение на основание чл. 262, ал. 1 ГПК и даде указания за отстраняване на нередовностите?” и 2. „Допустимо ли е въззивно решение в частта, съответстваща на заявеното във въззивната жалба на въззивник невнесъл държавна такса за обжалването?”, за които твърди, че са решени в противоречие с приетото в решение № 145/22.05.2014 г. по гр. д. № 348/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 83/21.03.2016 г. по гр. д. № 5570/2015 г. на ВКС, IV г. о. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулирал следния въпрос: 3. „Допустимо ли е по реда на ЗОПДИППД /отм./ да се отнема в полза на държавата движимо имущество неналично в края на проверявания период?”, за който твърди, че е решен в противоречие с приетото в решение № 38/27.07.2016 г. по гр. д. № 4353/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 187/26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г. на ВКС, III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците по касационната жалба - Т. К. Т. и М. В. Т.. В касационната жалба на Т. К. Т. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните и не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, имащи съществено значение за изхода на делото, както и, че неправилно е определил стойността на отнетото имущество - не по вписаната в документите за собственост, а по пазарната стойност към момента на придобиването му. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. В касационната жалба на М. В. Т. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Приложените към жалбите на Т. К. Т. и на М. В. Т. изложения на основанията за допускане до касационно обжалване са с идентично съдържание. Касаторите се позовават бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирали са следните въпроси: 1. „Следва ли по реда на 3ОПДИППД /отм./ да се предлага за отнемане имущество придобито извън проверявания период, касае се за дялово участие, записан капитал в търговското дружество „ Т. 68 „ ЕООД, ЕИК:[ЕИК]?”; 2. „Следва ли разхода по записването на капитала да се включва в рекапитулацията на ответника, съотношението приход-разход, при положение, че е сторен след процесния период?”; 3. „Следва ли след като ищеца в своето решение за образуване на производство, по чл. 13, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, в Решението си по чл. 13, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ за налагане на обезпечителни мерки да разшири обхвата на проверявания си период от 25 години назад с решението по чл. 13, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество?” и 4. „Основателно ли е заключението на въззивния съд, за незаконност на средствата на записания капитал?”, за които твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по жалбите КПКОНПИ е подал писмени отговори на касационните жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Апелативен съд - Велико Т. се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от КПКОНПИ обективно и кумулативно съединени искове против Т. К. Т. и М. В. Т. правно основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и чл. 10, вр. чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./. Окръжен съд - Ловеч е постановил отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 496 688,63 лв., както следва: от Т. К. Т. на наличната сума в размер на 1294, 36 евро, равняващи се на 2531,55 лв. по депозит „9 месеца“ по сметка [банкова сметка] в „У. Б.“ АД, с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 12 689,67 лв., внесена по усвоен кредит № .../.... г. по сметка № [банкова сметка] в „Ю. и еф джи България” АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 35 000 лв., внесена по шестмесечен срочен депозит по сметка [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 16 500,36 лв., внесена по сметка [банкова сметка] в „У. Б.“ АД, с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 33 705,10 лв., внесена по депозит „9 месеца“ по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.” АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 2238,68 лв., внесена по сметка [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 54 500 лв., внесена по стандартен депозит по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 99 900 лв., внесена по стандартен депозит по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 46 882,13 лв., внесена по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 34 877,81 лв., внесена по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД с титуляр Т. К. Т.; сумата в размер на 58 198,83 лв., внесена по сметка № [ЕГН] в „У. Б.” АД с титуляр Т. К. Т. и сумата в размер на 3 991,50 лв., внесена по сметка № [банкова сметка] в „У. Б.“ АД; сумата в размер на 3 000 лева, представляваща 300 дружествени дяла по 10 лева всеки един от тях, притежавани от Т. К. Т. в капитала на ЕООД „Т. 68“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и отнемане в полза на държавата от Т. К. Т. и М. В. Т. на 1/4 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с идентификатор №...... по К. на [населено място], одобрени със Заповед № ..../..... г. на изпълнителния директор на А., находящ се в местността „...." с площ 11 000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива; 1/4 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с идентификатор № ..... по К. на [населено място], одобрени със Заповед №..../..... г. на изпълнителния директор на А., находящ се в местността „...." с площ 7 249 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива; лек автомобил „Н .”, с рег. [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ..., първоначална регистрация - 19.05.2005 г., последна регистрация -27.05.2011 г., сумата в размер на 16 900 лв. по пазарна стойност от продажбата на лек автомобил „T.”, с рег. [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ......, първоначална регистрация - 29.06.2004 г., последна регистрация - 29.12.2009 г., сумата в размер на 1 350 лв. по пазарна стойност от продажбата на лек автомобил „О..” с рег. [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ...., първоначална регистрация - 30.07.1998 г., последна регистрация - 18.04.2011 г.; сумата в размер на 61 200 лв. по пазарна стойност от продажбата на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в [населено място], Л. област с площ по скица от 667,00 кв.м., съставляващ имот... в квартал ... по действащият ПУП-ПРЗ на [населено място], Л. област от 1995 г., заедно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, други подобрения и трайни насаждения и е отхвърлил като неоснователно и недоказано подаденото от КПКОНПИ при условията на чл. 28, ал.1, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ мотивирано искане против Т. К. Т. за отнемане в полза на държавата на следното имущество: сумата в размер на 4 150 лв. по пазарна стойност от продажбата на лек автомобил „А”, с рег. [рег.номер на МПС], рама №..., двигател №...., първоначална регистрация - 10.01.1994 г., последна регистрация - 07.06.2001 г. и сумата от 36 665,43 лв., дадени като заем от проверяваното лице на трети лица; и е отхвърлил като неоснователно и недоказано подаденото от КПКОНПИ при условията на чл.28, ал. 1, вр. с чл. 10 и чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД/отм./ мотивирано искане против Т. К. Т. и и М. В. Т. за отнемане в полза на държавата на следното имущество: сумата в размер на 25 200 лв. по пазарна стойност от продажбата на ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа 101,22 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, килер и тераси, със самостоятелно стълбище до втория етаж, със застроена площ 17,73 кв.м., която сграда е построена в поземлен имот в [населено място], съставляващ парцел ...., пл.... в квартал ... по действащия устройствен план на [населено място]; отхвърлил е и подаденото от КПКОНПИ при условията на чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 9 и чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ мотивирано искане против К. Т. Т., действащ със съгласието на Т. К. Т. и М. В. Т. за отнемане в полза на държавата на наличната сума в размер на 4 349,42 лв. по сметка в лева № [банкова сметка] в „У. Б.“ с титуляр К. Т. Т. и отхвърля като неоснователен иска за разликата до предявения размер от 562 780,47 лв. Решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен не е обжалвано и е влязло в сила. Установено е, че производството пред Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /преди това Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ е образувано с решение № 234/20.06.2012 г. срещу Т. К. Т., въз основа на уведомление № 25/12 от 19.03.2012 г. ОД МВР - [населено място] за започнало наказателно преследване срещу Т. К. Т. за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. С решение № 466/19.09.2014 год. на КОНПИ е прието решение за внасяне на мотивирано искане до Окръжен съд - Ловеч за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 562 780,47 лв. срещу Т. К. Т., М. В. Т. и К. Т. Т., действащ лично и със съгласието на Т. К. Т. и М. В. Т.. С присъда № 31/03.12.2013 г., постановена по НОХД № 298/13 г. на Окръжен съд -Ловеч, Т. К. Т. е признат за виновен в това, че за времето от 2007 г. до февруари 2012 г. в [населено място] като физическо лице без съответното разрешение от БНБ по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции /обн. в ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, извършвал по занятие банкови сделки-предоставяне на кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква специално разрешение, като предоставил парични кредити в лева на Ц. К. К. в размер на 30 000 лв., Г. И. В. в размер общо на 6 000 лв. и на Т. Атанасов Д. в размер на 25 000 лв., срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена от него лихва до 5 % месечно, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 НК е осъден на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок за пет години. С присъдата е постановена конфискация в размер на 1/4 идеална част от следните недвижимите имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с идентификатор № ..... по К. на [населено място], находящ се в местността „ ....” с площ 11000 кв.м. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с идентификатор № ..... по К. на [населено място], находящ се в местността „ ....” с площ 7 249 кв.м., със същата присъда Окръжен съд - Ловеч е оправдал Т. К. Т. по първоначално повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 252, ал. 2 НК, същото да е извършено за периода от месец февруари 2006 г. до края на 2006 г., както и да е предоставил заем за разликата от 25 000 до 65 000 лв. на Т. Д., за разликата от 30 000 до 67 000 лв. на Ц. К. и Г. Д. П. заем в размер на 136 000 лв. Присъдата е потвърдена с решение № 50/15.04.2014 г. на Апелативен съд - Велико Т., което е оставено в сила с решение № 284/25.08.2014 г. на ВКС. Периодът на извършената проверка е от 29.09.1989 г. до 23.09.2014 г. На 17.09.1997 г. Т. К. Т. и М. В. Т. сключили брак, на 23.01.1998 г. се родил синът им К. Т. Т.. Въззивният съд е приел, че пазарната стойност на придобитото от проверяваното Т. К. Т. и М. В. Т. имущество към датата на придобиването възлиза на 296 184 лв. /83 696.70лв. представляваща сбор на стойностите само в деноминирани лева/ и се равнява на 708.26 минимални работни заплати. Изложил е, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ „значителна стойност” е стойност над 60 000 лв., която към момента на влизане на закона в сила се равнява на 400 минимални работни заплати и доколкото придобитото имущество е над 60 000 лв. и над 400 минимални работни заплати е приел, че то е на значителна стойност. Посочил е, че престъплението, за които е признат за виновен Т. К. Т., попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 ЗОПДИППД /отм./ и е направил съпоставка между приходите и разходите на Т. К. Т. и неговата съпруга към датата на придобиване на съответното имущество, предмет на претенцията за отнемане. Въззивният съд е посочил, че не следва да се включват към придобитото от ответниците имущество през проверявания период следните МПС: лек автомобил марка „А.” с рег. [рег.номер на МПС], тъй като няма данни да датата на придобиването му, а единствено е установено, че е продаден на 07.06.2001 г., лекият автомобил „Ф.” с рег. [рег.номер на МПС], тъй като е придобит от ответницата М. В. Т. преди брака й с Т. К. Т., лек автомобил марка „Ф.” с рег. № ...., тъй като е закупен от бащата на ответника на 13.12.1994 г. и лек автомобил марка „Т..” с рег. [рег.номер на МПС], тъй като е собственост на лизингова компания. Установено е, че в случая за придобиването на: недвижимия имот в [населено място], ... ид. част от всеки един от двата поземлени имота - ниви в м. „......” по К. на [населено място], лек автомобил „Н.. с рег. [рег.номер на МПС], лек автомобил „О.” с рег. [рег.номер на МПС], лек автомобил „Т.” с рег.№..... за внесените средства по депозит „9 месеца“ по сметка [банкова сметка] в „У. Б.“ АД, за придобитите дялове от „Т. 68” ЕООД /внесен капитал от 3000 лв./ не се установява наличие на законен източник за придобиване на всяко едно от посочените имущества. Въззивният съд е приел, че може да се направи обосновано предположение за наличието на връзка между извършената престъпна дейност и придобитото имущество. Съдът е съобразил обстоятелството, че през значителна част от проверявания период, ответникът е реализирал доходи с установен законен източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи за придобиването на горепосочените имоти, моторни превозни средства, средства по депозитни и лични банкови сметки, и дялове от капитала на търговско дружество. Въззивният съд е изложил, че са налице и предпоставките на чл. 10 ЗОПДИППД /отм./ съгласно която се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му, тъй като е случая съпругата М. В. Т. не е установила да има собствен принос в придобиването на имуществото, съпружеска имуществена общност. Изложил е аргументи, че възражението на ответника, че с отнемането на имущество по този специален закон се налага повторно наказание конфискация е неоснователно, но оплакването на жалбоподателя Т. К. Т., че решението, с което от него се отнемат суми, които не са налични е неправилно е основателно и е отменил решението в тези части. Това е така, защото искът с правно основание чл. 28, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления и в случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарнацена към момента на извършване на разпоредителната сделка. Предмет на отнемане е не само наличното имущество, а заместващите го облаги, в случаите, когато то е прехвърлено. Посочено е, че в хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ на отнемане полученото срещу имуществото при прехвърлянето му по от добросъвестно лице по възмезден начин и по действителната стойност, но преминали суми, неналични към датата на завеждане на иска не могат да бъдат претендирани по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Установено е по делото, че по банковите сметки на ответника е налична само сумата по сметка [банкова сметка] в „У. Б.“ АД, а останалите банкови сметки, включително и депозитни, сумите са изтеглени и не са налични към момента на внасяне на мотивираното искане в съда и искът следва да се отхвърли за тези суми. Сумата от 12 689,67 лв. не налична, тя е внесена за погасяване на банковия кредит и представлява разход за ответника и не подлежи на отнемане. Сумата в размер на З 991,50 лв., внесена по сметка № [банкова сметка] в „У. Б." АД с титуляр сина на ответниците представлява направен от ответника разход и също не подлежи на отнемане, тъй като не представлява налично имущество. Искът за отнемане на наличната сума по тази сметка от титуляра й К. Т. Т. е отхвърлен и решението в тази част е в сила. Въззивният съд е приел, че искът отнемане на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност на ответниците е основателен и следва да се уважи като от тях се отнеме следното имущество: 1/4 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - с идентификатор №..... по К. на [населено място], находящ се в местността ,.....” с площ 11 000 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива; 1/4 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ НИВА с идентификатор №.... по К. на [населено място], находящ се в местността „.....” с площ 7 249 кв.м., трайно ползване: нива. Въззвният съд е приел, че не е налице повторно отнемане и, че държавата вече е погасила правото си с конфискацията по наказателното дело. Извършената конфискация по наказателното дело не е пречка за уважаване на иска чл. 28, вр. с чл. 4, ал. 1ЗОПДИППД /отм./, тъй като конфискацията и отнемането по ЗОПДИППД /отм./ се извършват на различни основания. Същественото в случая е, че не са касае за конфискация и отнемане на едно и също имущество при наличие на предпоставките на чл. 10, вр. с чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД/отм./, а за останалата след конфискацията по присъдата, 1/4 ид. част от всеки един от двата поземлени имота, намиращи се в м. „Поленките“, която представлява съпружеска имуществена общност. Въззивният съд е приел, че следва да се отнеме лекият автомобил „Н..”, с рег. [рег.номер на МПС], рама №...., двигател № ...., първоначална регистрация - 19.05.2005 г. Лекият автомобил „Т.”, с рег....., рама № .... ..., двигател № ...., е продаден на 29.06.2004 г. и следва от ответниците да се отнеме заместващата облага. В случая заместващата облага се равнява на пазарната стойност на лекия автомобил към момента на продажбата, а тя е 6001 лв. по заключението на автотехническата експертиза. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което се отнема сумата за разликата над 6001 лв. до 16900 лв. по пазарна стойност от продажбата на лекия автомобил „Т.”, е неправилно и следва да се отмени и да се постанови решение, с което предявеният иск за отнемане в полза на държавата за разликата над 6001 лв. до 16900 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Недвижимият имот в [населено място] е продаден от ответниците по предварителен договор, който впоследствие с решение на съда е обявен за окончателен. По обявения за окончателен със съдебното решение предварителен договор, имота е продаден за сумата от 30 000 лв., която е получена от ответниците. Съгласно заключението на техническата експертиза към момента на продажбата пазарната стойност на имота е 30 800 лв. пазарната стойност на имота заключението на експерта се доближава до стойността, получена при продажбата от ответниците - 30 000 лв. и при това положение полученото при продажбата съответства на стойност на продаденото, поради което въззивният съд е приел, че от ответниците следва да се са отнеме получената при продажбата сума от 30 000 лв. Първостепенният съд е постановил отнемане на сумата от 61 206 лв., което е необосновано с оглед на заключението на вещото лице. Освен това ищецът в производството по делото не е установил твърдението си, че ответниците извършили подобрения в недвижимия имот. Изложил е, че първоинстанционното решение, с което се отнема сумата за разликата над 30 000 лв. до 61 200 лв. по пазарна стойност от продажбата на УПИ в [населено място], Л. област., заедно с построените в него сгради, подобрения и трайни насаждения, е неправилно и следва да се отмени и да се постанови решение, с което предявеният иск за отнемане в полза на държавата за разликата над 30 000лв. до 61 200 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от КПКОНПИ основание за допускане на касационното обжалване, за което съдът следи служебно. С решението съдът е поправил пропускът и е осъдил Т. К. Т. да довнесе остатъка от дължимата държавна такса в размер на 6355,94 лв. по сметка на Апелативен съд - Велико Търново. Посочената от касатора практика е неотносима, тъй като се отнася за случаите, в който съдът е давал указния на страната да внесе такса и тя не го е сторила. В случая на Т. К. Т. не са давани указания. Такива указания не се съдържат и в постановеното определение № 272/12.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1934/2018 г. на ВКС, VI г. о. По изложените съображения, решението не е вероятно недопустимо. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване и по поставените от касационните жалбоподатели въпроси. Поставеният от КПКОНПИ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос допустимо ли е по реда на ЗОПДИППД /отм./ да се отнема в полза на държавата движимо имущество неналично в края на проверявания период, не може да послужи за основание за допускане на касационното обжалване на решението е неотносим. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като по делото съдът не се е произнесъл в сочения смисъл и следователно по него не се разкрива общото основание за допускане на касационното обжалване. При това положение, съдът не дължи произнасяне по поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поставените от Т. К. Т. и на М. В. Т. въпроси също не могат да послужат за основание за допускане на касационното обжалване на решението. Първият и вторият въпроси затова следва ли по реда на 3ОПДИППД /отм./ да се предлага за отнемане имущество, придобито извън проверявания период – дялово участие, записан капитал в търговското дружество и следва ли разхода по записването на капитала да се включва в рекапитулацията на ответника, съотношението приход-разход, при положение, че е сторен след процесния период са общо теоритично зададени и не могат да се отнесат към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Отделно от това следва да се посочи, че по делото не е установено капитала да е записан в търговското дружество извън проверявания период и съответно разхода за записването да сторен след проверявания период и следователно не са налице условията при които са зададени. Проверявания период е от 29.09.1989 г. до 23.09.2014 г., а дружеството е регистрирано на 26.05.2014 г. Третият въпрос, с който се пита следва ли след като ищеца в своето решение за образуване на производство, по чл. 13, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ в Решението си по чл. 13, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ за налагане на обезпечителни мерки да разшири обхвата на проверявания си период от 25 години назад с решението по чл. 13, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество също е неотносим, доколкото касае административната процедура пред КПКОННПИ и не може да се отнесе към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Самата формулировка на четвъртия въпрос изключва възможността да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по съществото си въпросът се отнася до правилността на решението. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в закона съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се преценява дали са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи и, че по въпросите не е налице и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите не са аргументирали какво е значението на „поставените” въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.