Определение № 5815 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4638/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 27132/23.10.2024 г. от „ВИП Консулт инженеринг“ ЕООД, подадена чрез адв. Х. Х., против определение № 2334 от 18.09.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2402/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12125 от 02.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1182/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната частната жалба на настоящия жалбоподател против определение № 7158 от 11.06.2024 г. по в. гр. д. № 1182/2024 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Насрещната страна М. Р. К., чрез адвокат Л. И. - Т., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на касационното обжалване и евентуално за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди определението на Софийски градски съд, въззивният съд е констатирал, че след постановяване на определение № 7158 от 11.06.2024 г. по в.гр.д. № 1182/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което въззивната жалба, по което последното е било образувано е върната, а производството по делото – прекратено, „ВИП Консулт инженеринг“ ЕООД е депозирало частна жалба срещу прекратителния съдебен акт. При извършената проверка относно нейната допустимост и редовност администриращият съд е констатирал, че частната жалба е нередовна, тъй като към нея не е приложен документ, установяващ заплащането на дължимата се по производството пред Софийски апелативен съд държавна такса, като с разпореждане от з. с. з. от 14.06.2024 г., обективирано върху самата частна жалба, е дал на страната указания да отстрани нередовността в установения от ГПК едноседмичен срок за това. Разпореждането е било съобщено редовно на адресата му на 16.07.2024 г. С молба вх. № 81023/17.07.2024 г., подадена по електронен път от пълномощника на частния жалбоподател адв. Х. Х., страната е посочила, че във връзка с дадените указания представя документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на САС относно депозираната частна жалба срещу определение № 7158 от 11.06.2024 г. Цитираният в молбата документ не е приложен към същата, нито в електронен вид, нито е представено отделно по делото в рамките на дадения едноседмичен срок за това. Като е съобразил изложеното с разпореждане от 18.07.2024 г., обективирано върху самата частна жалба, съдията - докладчик е указал извършването на справка в регистратурата на СГС към молбата с вх. № 81023/17.07.2024 г., постъпвало ли е платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 15 лв. Така е била извършена от комисия в състав от трима деловодители при СГС, която в протокол от проверката е посочила, че на 17.07.2024 г. в 15,08 ч. чрез електронна поща в служба „Регистратура“ е постъпила молба с подател „ВИП Консулт Инженеринг“ ЕООД, регистрирана с вх. № 81023, при обработването на която се установило, че липсват всички описани документи. Въз основа на констатираното с разпореждане от 19.07.2024 г. съдията - докладчик е разпоредил делото да се докладва след постъпване на молбата или след връщане на съобщението, изпратено на жалбоподателя. Видно е още от данните по делото, че това съобщение е било връчено редовно на частния жалбоподател на 16.07.2024 г. на адв. В., колега на адв. Х., който се е съгласил да го приеме със задължения да го предаде /така и датата на пощенското клеймо на плика от Районен съд - Варна, с което съобщението е върнато на СГС/. При гореустановеното СГС счел, че дадените от него указания не са изпълнени нито в посочения в разпореждането за отстраняване нередовностите на частната жалба едноседмичен срок, нито до датата на постановяване на обжалваното определение от 02.08.2024 г. – обстоятелство, изпълващо хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК, поради което и постановил връщане на подадената въззивна частна жалба с вх. № 66914/11.06.2024 г. С последваща постановяването на определението молба, също подадена по електронен път – вх. № 87310/07.08.2024 г. страната отново е заявила, че е отстранила в срок указаната й нередовност, както и че прилага документ, удостоверяващ дължимата се държавна такса, платена по сметка на САС. Тази молба е придружена със сканирано копие от платежния документ, според съдържанието на който на 17.07.2024 г. адв. Х. е заплатил от името на „ВИП Консулт инженеринг“ ЕООД сумата от 15 лв. и 1,50 лв. такса по сметка на АС София с посочено основание за плащането държавна такса за частна жалба по в. гр. д. № 1182/2024 г. Въззивният съд е приел, че изводите на Софийски градски съд са правилни, тъй като в срока за обжалване на постановеното от него прекратително определение по делото, включително в срока за отстраняване нередовностите на депозираната частна жалба срещу последното, който в случая е започнал да тече, считано от 17.07.2024 г. и е изтекъл на 24.07.2024 г., който ден е присъствен – сряда, частният жалбоподател не е представил доказателства за заплащане на дължимата се по производството пред въззивната инстанция частна жалба в размер на 15 лв. Аргументирал се е, че изпълнението на дадените указания след изтичане на установения от закона и посочен от съда преклузивен срок за отстраняване на констатираните нередовности, респективно – след постановяване на определението за връщане на частната жалба, е ирелевантно за предмета на производството. В съдържанието на молбата от посочената дата не е посочено изрично, че тя съдържа като приложение документа, удостоверяващ заплащането на държавна такса, нито е бил цитиран номер на такъв документ или посочена дата, на която е извършено плащането на задължението. С оглед на последното – липсата на каквито и да е твърдения и данни за съществуването му, администриращият частната жалба съд не е имал задължението да дава последващи указания за допълнително представяне на такъв документ така, както се поддържа от жалбоподателя. На отделно основание този съд не може и по свой почин да извършва проверка за внасяне на таксата, тъй като тя се внася не по негова сметка, а по сметката на компетентния по жалбата съд, в случая – Софийски апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани следните два правни въпроси: 1. „Следва ли съда, след като установи, че в посоченият в молба документ за заплатена държавна такса не е представен, да даде допълнителни указания и срок на молителя за представянето му и ако след повторно дадените указания същият не бъде представен, тогава да прекрати делото в обжалваната му част?“ и 2. „Налице ли е неизпълнение на указанията на съда, ако същите са изпълнени, но поради техническа грешка или друга причина не са представени за това?“. Жалбоподателят сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпросите не е налице общия селективен критерий, като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, а съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия; той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. В случая обаче, в съдържанието, на представената в изпълнение на указанията за внасяне на такса, молба жалбоподателят, както е възприел и въззивния съд, не е отбелязано изрично, че тя съдържа като приложение документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса, нито е бил цитиран номер на такъв документ или посочена дата, на която е извършено плащането на задължението и следователно администриращият жалбата съд не е имал задължение да дава нови указания на страната, съгласно чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 101, ал. 1 ГПК. Процесуалният ред на обжалване на определения с частна жалба е регламентиран в глава двадесет и първа от ГПК. Нормата на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 261, т. 4 ГПК урежда, че към жалбата се прилага документ за внесена държавна такса, като в случай, че жалбата не отговаря на тези изисквания, съдът съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности – чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК. Следователно, прилагането на документ за внесена държавна такса е императивно регламетирано изискване за редовност на частните жалби. Липсата на такъв документ води до нередовност на частната жалба, а неотстраняването й, след надлежно дадените указания в срок е основание за връщане на частната жалба – чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В този смисъл аргументът на частния жалбоподател за изпълнение на указанията и липсата на представено с молбата платежно нареждане, поради технически пропуск не кореспондира с процесуалните норми. Същите изискват не просто внасяне на държавната такса по сметка на съда, но и представяне на доказателства за това, с прилагане на документ за внесената такса. Още повече, че в случая страната е уведомена изрично за правните последици от неотстраняване на нередовността, в дадения й срок. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда /чл. 64, ал. 1 ГПК/. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси в изложението, тъй като жалбоподателят не е обосновал самото основание – не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормите на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението. С оглед изхода на делото частният жалбоподател следва бъде осъден да заплати на насрещната страна М. Р. К. направените разноски – сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение