Определение № 114 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 946/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 99/10.01.2018г. по т.д. № 4175/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1263/29.06.2017г. по т.д. № 342/2017г. на Софийски градски съд. С последното решение касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 65 949 лв., представляваща платена цена за достъп, определена с решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, за периода 01.06.2013г. - 30.11.2013г., по договор за достъп до разпределителната мрежа, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 18 502.71 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.04.2014г. - 16.01.2017г. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното въззивно решение е недопустимо – чл.281, т.2 ГПК, както и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл.281, т.3 пр.1, 2 и 3 ГПК, като допускането до касационно обжалване се основава на чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба счита, че въззивното решение е допустимо и правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.06.2013г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор № [ЕГН], в който били уговорени условията, при които ответникът [фирма], като разпределително предприятие, осигурява на [фирма], като производител, достъп до електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне на данните за измереното количество произведена/ потребена електрическа енергия на ползвателите на мрежата, на крайния снабдител и на [фирма], както и пренос чрез разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от съоръженията на производителя, включително в случаите, когато същият е сключил сделка по реда на чл.102 ЗЕ или захранва собствени обекти в случаите по чл.119, ал.1, т.1 ЗЕ. Установено е, че с решение № Ц-33/14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, прието на основание чл.32, ал.4, чл.30, ал.1, т.13, във връзка с § 197, ал.2 от ЗИДЗЕ, считано от 18.09.2012г., са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на [фирма], Е. България Е.“ АД, [фирма] и [фирма], които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена ел. енергия, като цените са диференцирани в зависимост от различните видове енергоизточници, приложимите преференциални цени и периода на въвеждане на централите. В раздел ХІII, т.2 е определена цена за достъп за водни електрически централи с годишен изравнител с нетен пад до 30 м. и инсталирана мощност от 200 квт до 10 000 квт в размер на 9.67 лева/МВтч. За процесния период от 01.06.2013г. до 30.11.2013г. при единична цена на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа 9.67 лева за 1 МВтч, съгласно доказателствата по делото, ответникът издал общо 6 фактури за цената на достъп до електроразпределителната мрежа, с включен в цената ДДС, както следва: № 3871/30.06.2013г., № 4158/31.07.2013г., № 4640/31.08.2013г., № 4682/30.09.2013г., № 5100/31.10.2013г. и № 5254/30.11.2013г. на обща стойност 65 949 лева, а ищецът е заплатил тази сума. Въззивният съд е приел, че с Решение № 14625 от 7.11.2013г. по адм.д.№ 7977/2013г. на Върховния административен съд, петчленен състав на I колегия е оставено в сила решение № 5299 от 16.04.2013г. по адм.д. № 888/2013г. на Върховния административен съд, ІV отделение, с което е отменен раздел ХІII, т.2 от Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. САС е приел, че основанието за дължимост на цена за достъп е фактически състав, включващ като необходим елемент и решение на ДКЕВР за определянето на такава цена, а не само наличието на договор между страните. При този извод съдът е приел, че задължението на ищеца за плащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника е възникнало по силата на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, което съгласно чл.13, ал.7 ЗЕ подлежи на изпълнение, независимо дали е обжалвано, и е отпаднало с влизането в сила на решението на Върховния административен съд, с което цитираното решение на ДКЕВР е отменено. Според чл.195, ал.1 АПК действие занапред имат само решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове. Обсъжданото решение не е такъв акт, поради което, по аргумент от обратното, съдебният акт за отмяната му отменя с обратна сила последиците от административния акт. В конкретния случай това означавало че е отпаднала с обратна сила и клаузата за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, включена в договора чрез решението на ДКЕВР, която е основанието за дължимост на платената от ищеца цена за достъп през посочения период. Оттук въззивният съд е направил извод, че временни цени за достъп не били определяни, при което плащането по такива е лишено от основание, поради което е счел предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса: „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договор за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?; Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане от страните?”. По така въведения, значим за изхода на спора въпрос, е образувано и е висящо тълкувателно дело № 7/2017г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът по т.3 на тълкувателното дело е аналогичен с поставения от касатора: „Има ли преобразуващо действие отмяната на допуснат до предварително изпълнение ИАА, изразяващо се в преуреждане с обратна сила на валидността, законосъобразността и правните последици на: а) правните действия и дължими престации, осъществени в периода на предварителното му изпълнение, ако му се признава качеството на самостоятелен източник на гражданскоправни последици (непосредствен източник на задължение за плащане); б) правомерно възникналите и погасили се поради изпълнение облигационни отношения в периода на предварителното му изпълнение; в) основанието на възникналите и погасени поради изпълнение граждански правоотношения в периода на предварителното изпълнение; г) основанието за извършените престации в хода на предварителното изпълнение и осъществяване на същите граждански правоотношения и д) по отношение на договорите с периодично или продължително изпълнение, заварени от акта на отмяна?“ Поради това на основание чл.292 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР № 8/2013г. от 07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. Съгласно т.2 от ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС настоящото определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд