Определение № 513 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. П., чрез адвокат М.М., срещу решение № 61 от 06.04.2020 г. по в.гр.д.№ 41/2020 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 973 от 15.11.2019 г. по гр.д.№ 891/2018 г. на Кюстендилски районен съд, с което, на осн. чл. 348 ГПК, е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба между П. Т. П. и Т. И. П., при равни права, недвижим имот - масивна жилищна сграда, построена в УПИ .... – за имот пл. № ...., в кв...., при граници: улици с ос.т....-.... и ....-...., УПИ ...., УПИ .... и УПИ .... по регулационния план на [населено място], обл. К., и разпределяне на получената при проданта сума между съделителите по равно. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при съществено нарушение на чл.127, ал. 1, т. 2 ГПК – непосочване в исковата молба на актуален адрес на ищеца, а само на съдебен адрес и невярно посочване на датата на раждане на ищеца. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК – за проверка на валидност и допустимост, както и поради очевидната му неправилност. Съделителят П. Т. П. не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, възприемайки изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна и излагайки и собствени такива, е приел, че с влязло в сила решение е допусната делба на процесната жилищна сграда между П. Т. П. и баща му Т. И. П., при равни дялове. Т. П. е придобил 1/2 ид. ч. на основание построяване на сградата през време на брака му с Е. И. П. и прекратена с развод (с решение по гр. д. № 73/2015 г. на КРС, влязло в сила на 30. 01. 2015 г.) съпружеска имуществена общност. Към образуване на бракоразводното дело и постановяване на бракоразводното решение синът на съпрузите П. Т. П. е бил пълнолетен. П. П. е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. по наследство от майка си Е. И. П., починала на 20. 10. 2015 г., като неин единствен законен наследник. Имотът е неподеляем. Предявената от Т. И. П., с молба вх. № 19800/09.09.2019 г., възлагателна претенция, е приета за неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за уважаването й, предвидени както в алинея 1, така и в алинея 2 на чл. 349 ГПК. Прието е, че възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК е допустимо само при възникнала в резултат на наследяване съсобственост, каквато в случая не е налице. Съобразени са указанията по приложението на нормата, дадени с ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 8, според които при прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване е налице комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт и разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), съответстващ на чл. 349, ал. 2 от сега действащия ГПК, е неприложима. Прието е, че не е налице и нито една от двете хипотези за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК – съпружеската имуществена общност е прекратена не със смъртта на единия съпруг, а с развод и то след навършване на пълнолетие на сина на страните, без да има възлагане упражняване на родителски права на някой от родителите, включително и на направилия възлагателната претенция съделител Т. П.. Прието е, че посочените от последния обстоятелства - възраст, влошено здравословно състояние, ниски доходи, живеене в имота в продължение на повече от 40 години са ирелевантни при преценка основателността на претенцията.Поради неподеляемост на имота и неоснователност на възлагателните претенции по чл. 349 ГПК, имотът е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.2, пр. 1, 2 и 3 ГПК. Не съществува вероятност решението да е нищожно - същото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано. Не се констатира и вероятност за недопустимост на въззивното решение. Със същото е извършена делба на имота, който е бил допуснат до делба с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК и между участниците в съсобствеността, определени с това решение. Дори решението по чл. 344 ГПК да е било постановено при нередовна искова молба, то е влязло в сила и е преклудирана възможността за преценка на допустимостта му, включително и на посоченото основание. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че делбеното производство е било образувано по искова молба, съответстваща на изискванията на чл. 127 ГПК. Същата съдържа индивидуализация на съсобствения имот, изложение на пораждащите съсобствеността факти, ясен петитум – поискано е допускане до делба на имота при равни дялове и извършване на делбата. Исковата молба е подписана, а в титулната част е посочен адрес на ищеца и съдебен адрес за призоваването му (този на процесуалния му представител), както и верен единен граждански номер. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. Делбата е извършена при съобразяване с разпоредбите, включени в Глава двадесет и девета “Съдебна делба” от Гражданския процесуален кодекс. Изводът за липса на предвидените в чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК предпоставки за възлагане на имота и за извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК са законосъобразни и съответни на практиката на ВКС със задължителен и незадължителен характер, формирана във връзка с тълкуването и прилагането на тези разпоредби. Ответникът по касационната жалба П. Т. П. не претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, нито е представил доказателства такива да са извършени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,