Определение № 370 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Н. В. Г. е подала частна касационна жалба срещу определение № 20055 от 10.12.2012 г., постановено по гр.д. № 12380 от 2012 г. на Софийски градски съд, VІ- 10 състав, с което е оставено в сила разпореждане от 13.02.2012 г. по гр.д. № 3901 от 2012 г. на Софийският районен съд, Гражданско отделение, 36 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, ал.3 ГПК. В жалбата се навеждат оплаквания че при постановяване на касираното определението не са изложени мотиви по направеното възражение за нарушение на чл.415, ал.1 ГПК защото заведеното гр.д. № 45475 от 2012 г., СРС, 36 състав е образувано след законоустановеният срок от един месец. В представеното изложение Н. В. Г. се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поставя въпроса: следва ли да бъдат уважавани касационните частни жалби за обезсилването на издадените изпълнителни листове по чл.415, ал.2 ГПК след като в преписката пред решаващият съд няма представени доказателства за предявяването на установителният иск по чл.415, ал.1 ГПК в едномесечния срок. Ответника [фирма] е представил отговор в който сочи, че частната касационна жалба е недопустима, но излага при условията на евентуалност съображения за неправилност. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е недопустима на следните основания: Определението на Софийски градски съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Софийски районен съд за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство. Касаторката дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лв., документирани с представеният договор за правна защита и съдействие № 0207422 от 22.02.2013 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,