Определение № 182 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 957/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария чрез Р. Г.-апелативен прокурор от АП-В. против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 69/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 82/2012 г., с което е отменено решение на Окръжен съд-Добрич № 602/23.12.2011 г. по гр. д. № 552/2011 г. в осъдителната му част за разликата над 20 000 лв. до присъдените 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска, предявен от С. Г. С. срещу Прокуратурата на РБ за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по досъдебно производство № 343р/1995 г. на О.-Д., за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд е дал отговор на процесуален въпрос от значение за изхода на делото, а именно относно задължението му да изложи собствени мотиви по спора при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност при вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, в противоречие със задължителната практика на ВКС съгласно т. 19 от ТР № 1 по т. д. № 1/2000, ВКС, ОСГК, с което е прието, че дейността на въззивния съд е решаваща по същество и съдът трябва да направи самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, да достигне до свои правни изводи по спора. В конкретния случай въззивното решение няма изложени мотиви, а пестеливо възпроизвеждане на части от мотивите на първоинстанционното решение. Счита се, че е налице противоречие и с ППлВС № 4/23.12.1968 г.-т. 11, доколкото по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди липсват мотиви-обследване на обстоятелствата и значението им за възприетия еквивалент на настъпилите вреди, с което е нарушен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Липсва коментар относно отдалечеността на деликта във времето и стандарта на живот тогава, обстоятелствата на живот на ищеца, съдебното му минало, водените срещу него наказателни производства от значение да се потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража”. Налице е противоречие и с ТР № 3/22.04.2004 г., ВКС, ОСГК по т. д. № 3/2004 г.-т. 3, както и с чл. 5 ЗОДОВ, с други решения на ВКС и с практика на ЕСПЧ-Р. от 12.10.2006 г., П. отделение. Насрещна касационна жалба е подадена от ищеца С. Г. С. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и е отхвърлен иска за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение до пълния предявен размер на иска от 100 000 лв. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че с обжалваното решение се съдържа произнасяне по въпроси от материалноправно естество, свързани с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, като са формулирани следните въпроси: 1.Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да се вземат предвид други осъждания и висящи наказателни производства на ищеца; 2. Кои са обективните критерии, съобразно които следва да се определи дължимото обезщетение заради неоснователното задържане под стража в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Счита се, че повдигнатите два въпроса не са дискутирани в практиката на съдилищата, поради което допускането на касационната жалба до разглеждане по същество ще бъде от значение за точното прилагане на закона. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, касаещ обективните критерии за определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД в съдебно производство по иск, основан на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.11 ППлВС № 4/23.12.1968 г., поради което с определение № 1308/22.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника Прокуратура на РБ. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал ищецът С. Г. С.. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съгласно цитираното тълкувателно решение задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. То се извежда допълнително и от въведеното задължително приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност. В конкретния случай посочените изисквания не са изпълнени. С изложението към насрещната жалба на ищеца съображения в аспект на посочените изисквания не са изложени и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се претендира допускане на обжалване пред Върховния касационен съд, не е обосновано. Ето защо касационно обжалване не следва да се допусне по насрещната касационна жалба на ищеца. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение